Решение № 14 от 30.01.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Момчилград, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Административно наказателно дело № 20225150200230 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000817/06.11.2022 год., издадено от Директор на РД **** гр.******* , с което на жалбоподателя Б. Д. К. от гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че при издаване на НП административнонаказващия орган не е спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко НП. Твърди, че не е извършил констатираното от контролните органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни последици. Претендира за разноски по делото.

В с.з. чрез пълномощник – адв.Н. М. от АК Кърджали моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при 1 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като им се присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък.

Допълнителни доводи излага в хода по същество.

Ответника по жалбата Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.******* редовно призован не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от акт и НП такива са съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на: 08.08.2022 год. в учебен кабинет на учебен център ЕТ «*******», притежаващ разрешение №3380 за обучение на кандидати за управление на МПС, валидно до 20.03.2023 год., намиращ се на адрес гр.*****, ул.»******» №49, като ръководител на учебната дейност не е осигурил спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 от ЗДвП при извършване на обучението, във вр. с т. 8.16 от стандарт за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория «В» към учебна документация на МОН, а именно: след приключване на индивидуално теоретично обучение на кандидата К.С.Д., с ЕГН ********, видно от учебен картон №4072558/05.08.2022 год., не съм приложил допълнителната учебна книжка към него, с което виновно е нарушил чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС.

От разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: М. К. И. и М. П. М. чиито показания съдът кредитира напълно обясняват, че при извършена проверка са установили обстоятелството, жалбоподателят не е издал необходимата учебна документация след приключване на индивидуално теоретично обучение на кандидата Дамянов и не е приложил допълнителна учебна книжка към 05.08.2022 год.

При това положение съдът намира, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано. В настоящото дело, посочената разпоредба, която според административно наказващия орган е нарушена е чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС. Тази норма е бланкетна и най-общо въвежда задължение за спазване на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на 2 правоспособност за управление на МПС, съгласно чл.153 ал.1 от ЗДвП.

Следвало е административно наказващия орган да квалифицира евентуално извършеното деяние от жалбоподателя под конкретна норма която е нарушена и се твърди че не е била спазена от нарушителя. Непосочването на конкретното правило за поведение, което е било нарушено прави невъзможен и съдебния контрол, но най-вече ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере кое точно нормативно изискване не е спазено от негова страна. Пълномощникът на жалбоподателя прави и втори довод за евентуално наличие за това, че нарушението се явява и маловажен случай. Дори и да приеме съдът макар и условно, че не са нарушени правата на жалбоподателя касаещи невъзможността му да разбере точно кой санкционен текст е нарушил, в случая административно наказващия орган не е посочил, че това нарушение е довело до вредни последици, нито е посочил, че нарушението евентуално извършено не е за първи път от този жалбоподател и на това основание следва Наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя съдебни разноски, а именно: сумата в размер на 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 43-0000817/06.11.2022 год., издадено от Директор на РД **** гр.******* , с което на жалбоподателя Б. Д. К. от гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Директор на РД **** гр.******* да заплати на Б. Д. К. от гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:**********, сумата в размер на 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –

Кърджали в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4