Решение № 85 от 02.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600133 по описа за 2024 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на упълномощения защитник на осъдения Ч. А. Б. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения искателят изтъква некачествена процесуална дейност на съдилищата, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон, както и липса на надлежни мотиви в постановените актове. Упреква двете съдебни инстанции в неизлагане на убедителни мотиви относно съставомерността на деянието по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Акцентира на факта, че в изготвените по делото две заключения на оценителни експертизи досежно стойността на причинените по процесното МПС и ремаркето към него вреди има значителна разлика в определената стойност на вредите. Подчертава, че заключението на първоначалната оценителна експертиза, изготвено от вещото 1 лице инж. С., който в първоинстанционното съдебно следствие е заявил, че е присъствал на местопроизшествието, е определило стойността на щетите в размер на 13 601 лева, докато заключението на повторната оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б., който е заявил пред съда, че е работил само по писмени данни, е определило стойността на щетите в размер на 47 900 лева, т. е. в трикратно по-висок размер, при това без да е извършвал оглед на МПС и ремаркето и без да е извършвал технически измервания по тях. Изразява недоволство от съдебните актове на двете инстанции, които са се доверили на повторното заключение на инж. Б., въпреки че същият е заявил, че не е виждал процесните превозни средства и не им е правил експертен оглед, а е работил само по снимки и по огледния протокол, неправилно е изчислил придобитата стойност от 3800 лева на база средна стойност от пунктовете за изкупуване на скрап, а експертните му изводи почиват на предположения. Смята, че изявлението на вещото лице инж. Б., че не е бил запознат с веществените доказателства по делото, а е работил само по снимков материал, ведно с експертните му изводи – предположения, категорично очертават необходимостта от разширена комплексна експертиза.

Отправя упрек към първоинстанционния съд за това, че е отказал назначаването на такава експертиза, въпреки че искането на защитата е било подкрепено от прокурора. Аналогично отношение изразява и към въззивния съд, който бланкетно е отхвърлил исканията, направени с допълнението към въззивната жалба на защитника за събиране на допълнителни доказателства, в това число за назначаване на комплексна повторна оценителна експертиза, която след непосредствен оглед на процесните превозни средства да изготви заключение за стойността на причинените по тях щети. Изтъква като съществено процесуално нарушение бланкетните и непълни мотиви към осъдителната присъда и към потвърждаващото я въззивно решение. Твърди, че в първоинстанционните мотиви не са изложени съображения по въпроса защо съдът дава доверие на заключението на инж. Б. и защо игнорира заключението на инж. С.. Смята, че този съществен порок се е пренесъл и във въззивното решение, с което въззивната инстанция не е извършила задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници и не е дала отговор на направените от защитата оплаквания, включително на това досежно безмотивното кредитиране на заключението на повторната оценителна експертиза. Характеризира обсъдения порок в актовете на двете 2 съдебни инстанции като нарушение на процесуалните разпоредби на чл.14, ал.1 и чл.16 от НПК, тъй като съдилищата са изградили правните си изводи на базата на повторната оценъчна автотехническа експертиза, придавайки на същата предварителна доказателствена сила. Претендира апелативният съд на основание чл.422, ал.1, т.5 ар. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да възобнови производството по делото, да отмени първо-инстанционната присъда както в наказателната й част за престъплението по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК, така и в гражданската й част и да върне делото за ново разглеждане на Районен съд – Ямбол.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство защитникът на осъдения Ч. Б. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения.

Акцентира на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в некачествена доказателствена дейност на съдебните инстанции и в липса на надлежни мотиви към техните актове, които да съдържат отговори на направените от защитата възражения срещу обвинителната теза.

Аргументира оплакването за неправилно приложение на материалния закон с твърдението, че от събраните по делото доказателства и най-вече от депозираните заключения на автотехническите оценителни експертизи не се установява по несъмнен начин размерът на причинените с деянието материални щети по процесния влекач и полуремаркето към него, поради което не може да се приеме категорично дали е налице престъпление по транспорта с причинени значителни материални вреди или е налице административно нарушение по ЗДП. Като се позовава на трайно установената съдебна практика на ВКС досежно възобновяването на наказателни дела, моли апелативният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда в частта й относно престъплението по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд в отменената част на акта му.

Осъденият Ч. Б. се присъедини към пледоарията на своя защитник.

Поиска да се възобнови производството и делото да се върне за ново разглеждане на районния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас изрази становище, че искането за възобновяване на производство поради нарушение 3 на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно и следва да се остави без уважение. Счита, че съдебните инстанции са спазили изискванията на процесуалните разпоредби на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК при формиране на вътрешното си убеждение относно значимите за двете обвинения фактически положения.

Намира, че по делото са събрани необходимите и възможни доказателства, които безспорно установяват фактическата обстановка, гарантираща правилно приложение на материалния закон за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК и за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Приема, че съдилищата в своите актове са дали аргументиран отговор на въпроса защо е била назначена повторна автотехническа оценителна експертиза и защо именно заключението на тази експертиза са кредитирали. Квалифицира изразеното от защитата несъгласие с мотивите на първоинстанционния и въззивния съд като оплакване за необоснованост на техните актове, което обаче не е основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Категоричен е в становището си, че както районният, така и окръжният съд не е допуснал пороци в дейността си по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали. Смята, че първоинстанционният съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на относимите към спора обстоятелства и след правилна оценка на наличната по делото доказателствена съвкупност е направил законосъобразни правни изводи за осъществените от подсъдимия престъпления по транспорта, а въззивната инстанция правилно се е солидаризирала с тези изводи. Намира първоинстанционната присъда и потвърдителното въззивно решение за законосъобразни и обосновани, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната им част. По тези съображения предлага апелативният съд да остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на защитника на осъдения Ч. Б., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на страните и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от изрично упълномощен защитник на лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК 4 шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С присъда №152 от 31.10.2023г. по НОХД №530/2023 г. на Ямболския районен съд подс. Ч. А. Б. е признат за виновен в извършване на 28.10.2021 г., около 20.15 часа, на АМ „Тракия“, км. 289 +300, пътен възел „Зимница“, на престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК с причиняване на значителни имуществени вреди в общ размер на сумата 47 900 лева по товарна композиция, включваща влекач „МАН“, с рег. №* **** ** и прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ“ с рег. №* **** **, собственост на ТД „Н и Н Транспорт логистика“ АД – Пловдив, представлявано от изпълнителния му директор С. М. М., за което престъпление му наложил наказание лишаване от свобода за срок шест месеца.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Ч. А. Б. за виновен и в извършване по същото време и на същото място на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му, наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на 200 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Ч. А. Б. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за тригодишен изпитателен срок.

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 200 лева.

На основание чл.343г от НК лишил подс. Ч. А. Б. от правото да управлява МПС за срок от две години.

На основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал времето, през което подс. Ч.

А. Б. е бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред, считано от 02.12.2021 г.

5

Осъдил подс. Ч. А. Б. да заплати на гражданския ищец ТД „Н и Н Транспорт логистика“ АД – Пловдив, представлявано от управителя С. М. М. общо сумата 47 900 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

По повод въззивна жалба на упълномощения защитник на подс. Ч. Б. е било образувано въззивно производство – ВНОХД №12/2024 г. на Ямболския окръжен съд. С постановеното по него решение №55 от 18.04.2024 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първо-инстанционната присъда, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част. Осъдил подс. Ч. А. Б. да заплати на гражданския ищец ТД „Н и Н Транспорт логистика“ АД – Пловдив, представлявано от управителя С. М. М. сумата 1440 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

С въззивната жалба защитникът на подс. Ч. Б. е атакувал първоинстанционната присъда в двете й части - наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна, като е направил оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. В допълнително писмено изложение е изтъкнал обстойни аргументи в подкрепа на релевираните срещу първоинстанционния акт доводи. Извън оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, обосновал оплакването за допуснати в съдебната фаза съществени нарушения на съдопроизводствените правила с неизпълнението на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК от страна на първоинстанционния съд за безспорно установяване размера на действително причинените материални щети по процесния камион и полуремаркето към него, които са съставомерен елемент на престъплението по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК, с некачествената процесуална дейност на първата инстанция при събиране, проверка и оценка на доказателствата, изразила се в повърхностен анализ на доказателствените източници, неотговарящ на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, с неотстраняване на противоречията в заключенията на първоначалната и повторната автотехническа оценителна експертиза, с безмотивно отказаното назначаване на нова повторна експертиза, макар и искането в тази насока да е било подкрепено от прокурора, с отказите за приемане на представени от подсъдимия медицински документи като писмени 6 доказателства по делото, с отказа да се разпитат като свидетели посочени от защитника лица. Направил оплакване за непълнота на мотивите към първоинстанционната присъда, които не съдържат нужния анализ и обективна оценка на доказателствените източници, включително убедителни аргументи защо се кредитира заключението на повторната автотехническа оценителна експертиза и се пренебрегва това на първоначалната експертиза, не съдържат и надлежни правни изводи относно елементите на приложените престъпни състави, по които подсъдимият е признат за виновен. Всички тези оплаквания защитникът е поддържал и устно в хода на съдебните прения пред въззивния съд, като с допълнението си към въззивната жалба е отправил редица искания за събиране на допълнителни доказателства, които не са уважени.