Решение № 159 от 08.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Тетевен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А.ОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А.ОВ Гражданско дело № 20244330100443 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителката - С. А. А., ЕГН **********, с посочен адрес в с. Галата, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 59, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу А. У. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 59, който е неин внук. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо нея домашно насилие на дата 25.04.2024 г., както и в предходни, неустановени периоди. Твърди, че заплахите му предизвикват в нея страх и безпокойство, тъй като може да ги изпълни. Моли съда да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на ответника бъде забранено да доближава нея и жилището й, да контактува по какъвто и да е начин с нея.

В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.

Декларацията е подписана от молителката.

В съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа молбата.

Ответникът - А. У. С. от с. Галата, област Ловеч, в съдебно заседание се явява лично, като признава изцяло молбата и извършването на описаните в същата действия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е пострадалият съжителства, тйй като е негова баба и по данните от делото се грижи за него от както е бил на три месечна възраст. Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото.

1

От приложената Справка за съдимост на ответника А. У. С. от 02.05.2024 г. се установява, че същият не е осъждан.

От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 10.05.2024 г. се установява, че страните по делото не се водят на учет и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия момент.

Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 08.05.2024 г. от РСТетевен, се установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.

По делото са представени от молителя заверени копия на документи, в подкрепа на молбата й.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. В случая не е спорно, че страните са във фактическо съпружеско съжителство и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.

Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителките твърдят да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 25.04.2024 г. и в неуточнени периоди, преди това‚ същият й отправял заплахи за живота и здравето й, а именно, че ще я убие, ще я забие на кол и др.

Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.

В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе оспорено от ответника в съдебното производство със събрани в същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя.

Същевременно, в съдебно заседание ответникът изцяло признава извършването на домашно насилие спрямо молителя. При това съдът намира, че по делото се установява извършените на дата 25.04.2024 г. и преди това актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителките и изразяващ се в отправена й заплаха с убийство и конкретно, че ще я убие и забие на кол, което действие съставляват акт на психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал.

1 от ЗЗДН.

Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, 2 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно насилие и неговата тежест, а именно заплахи с убийство и с обезобразяване чрез заливане с киселина. Съдът намира, че с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, то мерките пот. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 12 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Посоченият срок съдът намира за подходящ и достатъчен предвид естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва извършено физическо насилие. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът изцяло признава извършването на твърдяното от молителя домашно насилие.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Тетевен държавна такса в размер на 25. 00 лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл.

5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН на А. У. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 59 за извършено от него на 25.04.2024 г. домашно насилие спрямо С. А. А., ЕГН **********, с посочен адрес в с. Галата, област Ловеч, ул.

„Васил Левски“ № 59, изразяващо се в психическо насилие, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. У. С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо на С. А. А., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН А. У. С., ЕГН **********, да не доближава С. А. А., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, считано от 02.05.2024 г.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН А. У. С., ЕГН **********да не доближава жилището, което обитава С. А. А., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, считано от 02.05.2024 г.

ОТСТРАНЯВА А. У. С., ЕГН ********** от жилището, находящо се в с. Галата, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 59.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН А. У. С., ЕГН ********** да доближава местата за социални контакти и отдих на С. А. А., ЕГН **********, за срок от 12 месеца, считано от 02.05.2024 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, А. У. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. У. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу А. У. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 59, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

3

Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4