Определение № 80 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503208 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр. чл.262, ал.3 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна частна жалба от И. О. В., с която обжалва определение № 13 330 от 28.08.24 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане и е върнал като просрочена частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О. В. и разпореждане № 20 727 от 28.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, с което се връща като просрочена частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О. В..

В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част, както и разпореждането са неправилни и незаконосъобразни, поради неточното прилагане на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи относно характера на определението по чл. 341, ал. 2 от ГПК като се твърди, че същото има преграждащ ефект, както и че с частната жалба и уточнителната молба са развити доводи в тази насока, които не са обсъдени от съда. Твърди, че съдът не е дал указания относно обжалваемостта на определението, поради което пропуснатата срока страна не може да бъде санкционирана за пропускането на срока.

В тази връзка цитира практика на ВКС, както и навежда твърдения, че съдът не се е съобразил с постановките, дадени в ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК. Развиват се доводи и относно липсата на произнА.не по всички заявени с жалбата основания за незаконосъобразност на определението, като се твърди, че това е самостоятелен порок на атакуваното определение и разпореждане. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваните определение и разпореждане като незаконосъобразни, като делото се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба редовно уведомени не взимат становище по същата.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе 1 предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 13 330 от 28.08.24 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане и е върнал като просрочена частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О. В..

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното разпореждане № 20 727 от 28.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, с което се връща като просрочена частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О.

В..

Видно от мотивите на атакуваните актове съдът е приел, че подадената частна жалба е просрочена, като подадена след изтичането на предвидения в закона преклузивен едноседмичен срок за обжалване, който е започнал да тече от датата на откритото съдебно заседание, в което е постановеното определението, което се обжалва.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че определението, което се атакува е постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2019 г., в което видно от протокола ищцата и настоящ частен жалбодател е присъствала лично. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че първоинстанционния съд не е посочил в какъв срок и пред кого се обжалва постановеното определение.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и частично основателна.

По силата на препращащите норми на чл. 279 и чл.275, ал.2 от ГПК разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда, а по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението.

Безспорно, при подаването на частната жалба, която е допустима, доколкото има постановено подлежащо на обжалване определение, подадена от легитимирана да обжалва страна въззивния съд е длъжен да се произнесе по нейната основателност. В конкретния случай частната жалба не е подадена в предвидения от законодателя едноседмичен срок за обжалване на определенията. При допустим инстанционен контрол съдът е длъжен да посочи срока, в който съдебният акт може да бъде обжалван. В разпоредбата на чл. 341, ал. 2 от ГПК няма посочен срок. При липсата на указан от съда 2 срок, който не е посочен и в разпоредбата на закона следва да се приеме, че подадената от жалбоподателя частна жалба извън предвидения общ срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК не е просрочена. В този см. е практиката на Върховен касационен съд, обективирана в определение № 8 от 08.01.2018 г., постановено по ч. т. д. № 2 848/17 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 348 от 26.06.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1 382/17 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., която се споделя и от настоящият състав.

От друга страна настоящият състав следва да съобрази и константната практика на съдилищата по отношение на обжалваемостта на определенията постановени по чл. 341, ал. 2 от ГПК, с които съдът е отказал да включи в делбената маса и други имоти.

Липсва спор, че съобразно правилото на чл. 275, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези за които изрично е посочено в закона, че подлежат на обжалване.

Съобразно тази практика, определението по чл. 341, ал. 2 ГПК, с което не се уважава искане за включване на имот в делбената маса, не е сред нито една от двете категории и затова и не подлежи на обжалване. На първо място то не прегражда хода на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилото на чл. 341, ал. 2 ГПК е способ за обективно последващо съединяване на първоначалния иск за делба с насрещен иск за включване в делбената маса и на други сънаследствени (съсобствени) имоти. Ако искането за включване на други имоти в делбената маса не бъде уважено, съделителят може да предяви иск за делба на тези имоти в друго производство, поради което с отказа не се прегражда пътят за защита на правото, предмет на насрещния иск. На второ място в процесуалния закон не е предвидена изрично възможност за обжалване на това определение, т. е. то не е и сред категорията определения, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК. В този см. определение № 408 от 19.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 231/12 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, определение № 600 от 22.11.2012 г., постановено по гр. д. № 598/12 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др. На състава е известна и практиката на ВКС приемаща, че определението, с което се оставя без уважение искането за включването в делбената маса на други имоти следва да се разглежда като прекратително такова, поради което на общо основание подлежи на обжалване, но не се споделя. Липсва основание да се приеме, че определението прегражда пътя на защита, тъй като не са налице пречки да бъде заведено ново производство, което да бъде съединено с настоящето. Ето защо настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно въззивния съд е отказал да се произнесе по основателността на подадената частна жалба и е оставил същата без разглеждане, като недопустима.

По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводи относно недопустимостта на подадената частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О. В. настоящият състав намира, че атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

По отношение на частта от частната жалба, с която се обжалва разпореждане № 20 727 от 28.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски 3 градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, с което се връща като просрочена частна жалба вх. № 25 019 420/09.03.22 г., уточнена с молба вх. № 55 979/13.06.23 г. на И. О. В. съдът намира, че същото следва да се отмени. Видно от изложеното по-горе въззивния съд е приел, че подадената частна жалба е просрочена. Настоящият състав не споделя изводите, че подадената частна жалба е просрочена и в тази връзка са изложени мотиви по-горе.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 330 от 28.08.24 г., постановено по в. гр. д.

№ 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав, като законосъобразно и правилно.

ОТМЕНЯ разпореждане № 20 727 от 28.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1 555/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 Е състав.

Определението, в частта в която е потвърденото атакуваното определение подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4