Решение № 6215 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6215 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100506345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 39746/2021г. на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Е. П. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответника за следните суми: 3 324, 78 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ******* абонатен номер 006943 през периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане; за сумата от 247, 41 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 31.01.2013г. до 20.01.2016г.; за сумата от 53, 14 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5036/2016г. по описа на СРС, ГО, 85 състав. Със същото решение са отхвърлени предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

1

149 от ЗЕ за разликата над сумата от 3 324, 78 лева до пълния предявен размер от 3 614, 34 лева и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 247, 41 лева до пълния предявен размер от 543, 24 лева, както е отхвърлена изцяло претенцията с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5, 37 лева – обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение.

Срещу решението, в частта, в която са уважен предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Е. П. Н.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия на приетата за установена стойност в съдебното решение. Сочи, че вещото лице по техническата експертиза не е проверило показанията на индивидуалните измервателни уреди, а е основало своето заключение на данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение, за която не е представен договор с етажната собственост. На следващо място, излага доводи, че съдът е приел, че за доставките в периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. били приложими Общите условия за продажба на топлинна енегрия от 2014г., които установявали правилото, че изпадането на потребителя в забава е обусловено от покана, изискваща публикуване на изравнителните сметки на интернет страницата на продавача. Правилно било прието, че в случая не са представени доказателства за публикуването на общите фактури по установения в Общите условия ред, респективно, че не е доказано, че ответницата е изпаднала в забава. Независимо от това с решението е постановена дължимост на вземане за мораторна лихва, в която част съдебният акт бил неправилен. Изложени са и съображения, че е нарушен основен принцип за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, в резултат на което ответницата търпяла серозни вреди. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва 2 въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. По отношение размера на същата е кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно което стойността на потребената топлинна енергия за процесния период с включени изравнителни сметки възлиза на сумата от 3 324, 78 лева.

Установителният иск за главното парично вземане е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 3 614, 34 лева.

Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен за сумата от 247, 41 лева, начислена за забавено изпълнение на задължението на ответника заплащане на цена на доставена топлинна енергия в периода от м.12.2012г. до м.04.2013г. По отношение на тази част от вземането е посочено, че са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2008г., в които е предвиден срок за плащане на задължението, поради което 3 потребителите изпадат в забава без покана. За останалата част от исковия период е прието, че са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителната сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. В случая решаващият орган е съобразил, че ищцовото дружество нито твърди, нито представя доказателства за публикуването на общата фактура за двата отчетни периода на интернет страницата на дружеството, съставляващо по своето естество уведомление до длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед поставянето на ответника в забава. При тези данни е направен извод, че не е налице забава по отношение на задължението за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия за посочения период и е отхвърлил иска за разликата над сумата от 247, 41 лева до пълния предявен размер от 543, 24 лева.

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата Е. П. Н. е собственик на процесния имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 4 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.

Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За периода от м.12.2012г. до м.04.2013г. в имота е имало монтирани 4 броя радиатори с индивидуални резпределители на разходите за отопление и щранг-лира в банята без монтиран индивидуален уред за измерване. За останалата част от периода в имота е имало 3 броя радиатори с индивидуални резпределители на разходите за отопление и щранг-лира в баната без монтиран индивидуален уред за измерване. За отоплителните периоди 20122013г., 2013г.-2014г., и 2014г.-2015г. абонатът е осигурявал достъп за отчет на уредите и водомерите, а за периода от 2015г.-2016г. такъв достъп не е бил осигурен. За съществуващата в имота щранг-лира била начислена служебно топлинна енергия като за отоплително тяло без уред. Потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване били отчитана въз основа на показанията на монтираните два броя водомери. За периода без липса на 5 достъп за отчет била начислена служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334 за топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.

С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово разпределение дялови разпределения за потребената топлинна енергия в процесния имот и документи за годишен отчет, които не са оспорени от ответницата. В същите са посочени резултати от изравняването за исковия период. В този смисъл наведените от жалбоподателката възражения за неизвършено отчитане на индивидуалните разпределители и за липса на доказателства за количеството на реално доставената топлинна енергия в имота, са неоснователни.