Решение № 1866 от 30.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1866 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110104814 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв. - главница по договор за кредит № ***/21.11.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 238.63 лева – обезщетение за забава за периода 24.11.2018г.-31.03.2021г.. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща заплатена без правно основание сума.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит № ***/21.11.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД, на ответника е предоставена в заем сумата от 500.00 лева за срок от 30 дни.

Сумата е преведена в полза на кредитополучателя чрез Изипей АД на 21.11.2016г.. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на електронен документ. На 26.11.2016г. ответникът е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 500 лева. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. На таза дата е отпусната и допълнителната сума.

Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до 21.12.2016г., на която дата не е заплатена дължимата главница. По договаряне 1 на страните, срокът за издължаване на кредита е удължен до 19.02.2017г.. От страна на кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора е постъпила сума в общ размер на 510 лева, които са отнесени за погасяване на уговорената в договора наказателна лихва при забава в плащанията, както и на част от таксата за експресно разглеждане на искането за кредит. Твърди се, че на 23.11.2018г. ищецът е сключил договор за цесия с „4финанс“ ЕООД, по силата на който е придобил възмездно вземанията по договор за кредит № ***. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор (цедент) представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник по ел. адрес и телефон, както и с връчване на препис от исковата молба.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 100 лева - внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 1000 лв. - главница по договор за кредит № ***/21.11.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 2 датата на исковата молба /31.03.2021г./ до окончателното й изплащане, сумата от 238.63 лева – обезщетение за забава за периода 24.11.2018г.31.03.2021г., на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД .

ОСЪЖДА В. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 200 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени по настоящото дело държавна такса, както и определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3