Определение № 2799 от 09.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2799 гр. София, 09.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901612 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Ауто нова“ЕООД и „Ел ей лоджистик“ООД срещу решение №678/22.11.2024г. по т.д.№515/2024г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е отменено изцяло решение №146/26.01.2024г. по т.д.№2685/21г. на Софийски градски съд и вместо него е отхвърлен предявеният от „Ауто нова“ЕООД срещу „Джи ти ком“ЕООД/н/ и „Ел ей лоджистик“ ООД иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, както и иска по чл.649 ал.2 ТЗ ; уважен е евентуално предявеният между същите страни иск по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ, като е обявена за Н.ействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД/н/ сделката, обективирана в договор, сключен на 30.01.2018 г. във форма на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145 том 6 н.д. 1110/2018 г., както и на основание чл.649 ал.2 ТЗ „Ел Ей Лоджистик“ООД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД следните Н.вижими имоти : поземлен имот с идентификатор *** с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Пловдив район „Централен“ ***, заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж; поземлен имот с идентификатор *** с площ от 341 кв.м., находящ 1 се в гр. Пловдив, ***-13, ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж; поземлен имот с идентификатор *** с площ от 884 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, р-н „Централен“, *** заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 253 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“, ул.“Капитан Райчо“ №51 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м.

С касационната жалба на „Ауто нова“ ЕООД въззивното решение е оспорено в отхвърлителната му част като неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът счита,че в обжалваното решение съдът е неправилно е приел,че не е изпълнено условието на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ сделката да е извършена в двугодишния срок преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Джи ти ком“ЕООД; неправилно и в противоречие с практиката е приел,че пощенското клеймо върху плика, с който е подадена молбата по чл.625 ТЗ не е официален удостоверителен документ; неправилно, без да е сезиран с оспорване на извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд, едва с решението си по делото, е обърнал същата, като е приел,че тежестта за доказване спазването на срока е на ищеца, на когото не е предоставил процесуална възможност да направи свои доказателствени искания във връзка с преразпределянето на тежестта за доказване; не е докладвал на страните,че констатираната от съда нечетливост на данните в клеймото го конвертира в частен документ. По тези съображения моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от тази касатор част и искът по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, ведно с обусловения от него иск по чл.649 ТЗ бъдат уважени.Претендира направените в производството пред ВКС разноски.

В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал въпроси, част от които счита,че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а друга част – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно: 1. Може ли въвззивният съд служебно да обсъжда допуснати от първоинстанционния 2 съд процесуални нарушения, които не са въведени с въззивната жалба, и да основава решението си на тях без да уведоми страните? /противоречие с ТР №12013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/; 2.Длъжен ли е въззивният съд при преразпределение на вече разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест да даде съответните указания на страните и да им предостави възможност да предприемат необходимите процесуални действия?; 3. Може ли въззивният съд да преразпредели доказателствената тежест едва със съдебното решение, без това да бъде обявено на страните и без да им се предостави възможност да ангажират доказателства в хода на производството?; 4. Следва ли въззивният съд да даде изрично указания на страните относно възможността да ангажират нови доказателства, когато възнамерява да направи различен извод от първата инстанция по отношение на доказателствената тежест и доказателствената сила на представен документ? /по тези три въпроса се твърди противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 5. Следва ли съдът да приеме пощенското датно клеймо като официален удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила относно датата на подаване на процесуален документ по смисъла на чл.62 ал.2 ГПК и чл.179 ГПК, когато не е установено по делото неговото поправяне или нечетливост?; 6. Могат ли пречки при упражняване на процесуалните права/ограничаване правото на страна да прави доказателствено искане/, които не се дължат на пропуски на страните, да се разглеждат в тяхна вреда?; 7. В случай на спор относно датата на приемане от пощенския оператор на пощенска пратка, следва ли да се съберат доказателства за поставяната върху същата дата и влече ли това неблагоприятни правни последици за ищеца? /по трите въпроса противоречие с решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №471/12.07.2012г. по ч.т.д.№209/2012г. на І т.о. на ВКС/.

Срещу тази касационна жалба е подаден отговор от насрещната страна „Ел ей лоджистик“ООД, в който са оспорени както наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, така и основателността на наведените в жалбата оплаквания и искане.

Постъпило е становище от синдика на „Джи ти ком“ЕООД/н/, в което се 3 сочи,че касационната жалба е допустима и основателна, а решението на САС – неправилно в обжалваната от „Ауто нова“ ЕООД част.

В касационната жалба на „Ел ей лоджистик“ ООД въззивното решение е оспорено като Н.опустимо и неправилно в частта, с която са уважени евентуално предявените искове по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ. Твърди се,че е било налице основание за спирането на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването с влязло в сила решение на спора по гр.д.№2968/22г. по описа на ПОС, което въззивният съд е отказал да уважи и което прави постановеното при наличие на соченото основание решение Н.опустимо. По същество са оспорени като неправилни мотивите на въззивния съд , по които евентуално съединените искове са приети за основателни.Твърди се,че съставът не е отчел особеностите на разглеждания случай, не е обсъдил значими доказателства и безкритично е възприел експертните заключения. Предявява се искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението в обжалваната му част с връщане за ново разглеждане , евентуално с произнасяне от касационната инстанция по същество с отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции.

В писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Ел ей лоджистик“ ООД се позовава на самостоятелните основания за достъп по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК, като поддържа,че въззивното решение е Н.опустимо и очевидно неправилно в обжалваната от него част. Наред с това поддържа,че съставът на апелативния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по обуславящите изхода на делото въпроси 1.Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение, заедно с всички останали доказателства по делото,като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема?; 2. Допустимо ли е съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи? /по първия въпрос се твърди противоречие с решенията по гр.д.№997/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС, а по втория – с решението по гр.д.

№3624/2019г. на ІV г.о. на ВКС/; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от 4 тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения,като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? /противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР І1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и решения по гр.д.№3973/2008г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№748/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, гр.д.№891/2010г. на І г.о. на ВКС, гр.д.

№1318/2010г. на ІV г.о./; 4.Ограничен ли е съдът от предмета на делото и обема на дължимата защита, определен от страните и дължи ли произнасяне на решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения на основата на твърдени факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение и допустимо ли е да прави доказателствени изводи за други правнорелевантни факти въз основа на факт,чиито последици не се претендират по делото? /противоречие с решенията по гр.д.

№4716/2023г. на ІV г.о. на ВКС и гр.д.№4906/2022г. на ІV г.о. на ВКС/. По въпроса Как следва да се определи пазарната стойност на правото на собственост върху Н.вижим имот, върху който право на ползване има търговско дружество? касаторът твърди липса на установена съдебна практика, поради което счита произнасянето на касационната инстанция по него за необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В подадения срещу тази касационна жалба отговор от страна на „Ауто нова“ЕООД са изложени възражения срещу наличието на сочените от „Ел ей лоджистик“ООД основания за допускане на касационната му жалба до проверка за правилност на оспореното с нея въззивно решение и доводи за неоснователност на оплакванията срещу него.

Синдикът на „Джи ти ком“ ЕООД/н/ неоснователност на тази касационна жалба. е заел становище за

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК съдебен акт, поради което са допустими.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е 5 приел за установено, че със съдебно решение от 10.05.2021г. е обявена неплатежоспособността на „Джи Ти Ком“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г.; че ищецът „Ауто Нова“ЕООД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком“ ЕООД, придобити чрез договор за цесия и произтичащи от договор от 28.12.2017 г. за доставки на стоки,извършени през периода 27.04.2018 г. – 28.11.2018 г.; че през 2017 г. дружеството „Голдън шеър“АД е учредило ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти в обезпечение на задължение по револвиращ кредит в размер на 400 000 лв.; че на 15.11.2017г. процесните Н.вижими имоти са били придобити от „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ по силата на договор за покупко –продажба с „Голдън Шеър“АД, което дружество е запазило за себе си безсрочно право на ползване върху имоти с идентификатор *** и ***, а върху имот с идентификатор *** - и за „Монтесито Пропърти“ЕООД; че на 30.01.2018г. „Джи Ти Ком“ ЕООД е продало на „Ел Ей Лоджистик“ ООД процесните Н.вижими имоти при договорена обща цена на имотите в размер на 1 223 268 лв., като в нотариалния акт за сделката е посочено, че върху имотите е учредено право на ползване в полза на третото лице „Голдън Шеър“АД.