Решение № 5173 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100514008 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20166746/02.08.2021г., постановено по гр. дело № 5446/2021г. по описа на СРС, 168 състав, частично са уважени предявените от “Дженерали Застраховане“ АД срещу “ОЗК – Застраховане“ АД: осъдителен иск с правно основание чл. 213а КЗ (отм.), като ответникът “ОЗК – Застраховане“ АД е осъден да заплати на ищеца “Дженерали Застраховане“ АД сумата от 428, 70 лв., представляваща незаплетен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ по щета № 210198819 с включени ликвидационни разходи, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 130, 63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2018г. до 27.01.2021г., като искът по чл. 213 а КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 428, 70 лв. до пълния претендиран размер от 1659, 68 лв. и искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 130, 63 лв. до пълния претендиран размер от 505, 78 лв. Със същото решение “ОЗК – Застраховане“ АД е осъден да заплати на “Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 78, 1 ал. 1 ГПК сумата от 159, 21 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, а „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на “ОЗК – Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 148, 34 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца “Дженерали Застраховане“ АД с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че повреденият автомобил е бил в гаранция, поради което е следвало да бъде ремонтиран в официален за марката автосерзив, за да не загуби гаранцията. Сочи, че са неправилни изводите на СРС, че дължимото обезщетение следва да бъде определено на база средни пазарни цени. Сочи, че обезщетението следва да бъде равно на размера на вредите към деня на настъпване на застрахователното събитие и с оглед на обстоятелството, че по делото са представени доказателства за заплащане на сумата в размер на 7922, 28 лв. за ремонт на причинените щети на застрахования автомобил в оторизиран сервиз, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, с която предявените искове са отхвърлени и да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемият – ответник “ОЗК-Застраховане“ АД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения процесуалният му представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението в да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решение № 20166746 от 02.08.2021г., постановено по гр. дело № 5446/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав в частта, с която ОЗК – Застраховане“ АД е осъден да заплати на “Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 213а КЗ (отм.) сумата от 428, 70 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 130, 63 лв., 2 представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2018 г. до 27.01.2021 г., не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата 1659. 68 лв., претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка “Каско на МПС“. Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), която е приложима разпоредба с оглед датата на сключване на застрахователния договор – 06.10.2015 г. и на основание § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или 3 неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268 КЗ (отм.).

Предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Единственият спорен във въззивното производство въпрос е относно размера на дължимото обезщетение, тоест дали е дължима разликата между заплатеното от ищеца в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение от 7937, 28 лв. (с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.) и възстановените от ответното дружество 6277, 60 лв. и присъдената от първоинстанционния съд разлика в размер на 428, 70 лв.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно размера на подлежащите на репариране имуществени вреди /обема на регресното 4 вземане/ и реализираните обичайни ликвидационни разноски при определяне на застрахователното обезщетение.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.), като обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 203, ал. 1 КЗ (отм.) съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.) и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора.

По делото са представени удостоверение и сертификат за удължена гаранция, от които се установява, че МПС “Волво ХС 60“, с рег. № ********, закупено на 06.11.2011 г. и с първа регистрация от същата дата, е с удължена гаранция до 05.10.2016 г.

Представени са и Общи условия по застраховка “Каско на МПС“ на Застрахователно АД “Виктория“ /преобразувано чрез вливане в “Дженерали застраховане“ АД/, неразделна част от застрахователна полица по застраховка “Каско на МПС“ № 03200В71502045 от 06.10.2015 г.

Представено е и възлагателно писмо от 06.29.2016 г., издадено от ищеца “Дженерали Застраховане“ АД до трето за спора лице – “Мото Пфое“ ЕООД, по силата на което на последното е възложено извършването на ремонт на процесното МПС - “Волво ХС 60“, с рег. № ********, като от представените фактури, издадени от “Мото Пфое“ ЕООД до “Дженерали Застраховане“ АД и преводно нареждане 05.10.2016 г. (л. 42 – 47 от делото пред СРС) се установява, че ищцовото дружество е заплатило на “Мото Пфое“ ЕООД сума в общ размер на 7922, 28 лв., представляваща стойността на извършените 5 ремонтни дейности.

За установяване на необходимата стойност за ремонт на констатираните вреди в производството пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на вещото лице по съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице и уточнението в о.с.з., необходимата стойност за възстановяване на товарен автомобил “Волво ХЦ 60“ при отремонтиране в официален сервиз на марката към датата на ПТП е в размер на 7922, 29 лв.

Съгласно заключението на САТЕ, необходимата стойност, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата 6691, 30 лв.

Вещото лице е разяснило още и че стойността на час при официален представител е най-високата стойност.

По делото не е спорно и се установява от заключението на вещото лице, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 27.06.2016г., процесният автомобил е бил в експлоатация 4 години, 8 месеца и 21 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 06.10.2011 г.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, доколкото това представлява условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако 6 бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.