Определение № 51491 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51491 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20251110120597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с правно основание по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН на А. С. С., подадена от лично качество и като баща на А. А. С. срещу В. С. С., съпруга на молителя и майка на пострадалото лице, и М. Н. П., роднина по сватовство на молителя и възходящ на пострадалото лице.

В съдебно заседание, проведено на 03.12.2025 г., молителят е направил искане производството по делото да бъде прекратено поради оттегляне на молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая по настоящото дело е провеждано открито съдебно заседание, поради което за десезиране на съда от разглеждане на молбата се изисква съгласието на насрещната страна, каквото и двете ответници са изразили, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно издадената заповед за незабавна защита:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗДН при прекратяване на делото издадената ЗНЗ се обезсилва.

Относно разноските по делото:

В случая е налице активно субективно съединяване на исканията за защита от домашно насилие, тъй като се търси защита в полза на А. С. С. и в полза на малолетната А.

А. С.. С оглед изхода на делото молителя следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева, тъй като търси защита и за себе си /чл. 8, т. 1 ЗЗДН/. По отношение на молбата по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят не дължи заплащане на държавна такса.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато 1 между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Цитираната разпоредба намира приложение на основание § 1а ЗР на ЗЗДН.

По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение на ответника, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в определение № 264 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2018 г., IV ГО, съгласно която въведеното с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН изключение касае само държавната такса и разноските по делото, т.е. по производството, но не и разноските, направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото. По отношение на тези разноски се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК. От посочената по-горе разлика между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото не следва извода, че нормата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дерогира приложението на общото правило на чл. 78 ГПК. Това е така, тъй като държавата освобождава от заплащане на публични задължения - такси и разноски, но не и от частни задължения, каквото е отговорността за разноски.

На следващо място, съгласно практиката на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични по делото – пълномощно - л. 79, разписки - 294 - 297, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение). Ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева, по 250,00 лева за всяко явяване на адвоката в о.с.з., както и 300 лева - депозит за вещо лице. Предвид изложените съображения съдът счита искането на ответниците за основателно, поради което следва да се произнесе по направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно решение по дело С-438/22 на СЕС (което е задължително за всички национални съдилища), според което националният съд не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар.

1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, настоящият състав намира, че размерите по Наредба № 1/2004 г. служат само за ориентир при преценката за размер на разноските, които загубилата страна следва да понесе, като за постигане на справедливия баланс между интересите на насрещните страни от достъп до правосъдие и осигуряване на качествена адвокатска защита следва да се съобразят и особеностите на всеки конкретен случая /в този смисъл определение № 5386 от 24.11.2025 г. по к. ч. гр. дело № 3497/2024 г. ІІ Г. О. на ВКС/. От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като съобрази фактическата и правната сложност на настоящото дело, конкретните предприети действия за защита от адвоката, като взе предвид липсата на съществена разлика във вида на извършените правни действия в защита на всяка от двете ответници, счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1200,00 лева. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко 2 следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая са проведени общо четири о.с.з., като следва да се присъдят допълнително 500 лева за явяване в съдебни заседания, проведени на 22.10.2025 г. и 03.12.2025 г. Или общо в тежест на молителя следва да бъде възложена сумата от 2000,00 лева / за адвокатско възнаграждение, за явяване на адвоката на ответниците в третото и четвъртото о.с.з. и за депозит за вещо лице/.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 20597/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавна защита, обективирана в определение № 17151 / 11.04.2025 г., постановено по настоящото дело.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН:********** да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН:********** на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на СРС сумата в размер на 443,77 лева, представляваща допълнителен депозит за вещо лице за СПЕ.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на В.

С. С., ЕГН:********** и М. Н. П., ЕГН:********** сумата в общ размер на 2000,00 лева, представляваща разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Определението да се изпрати на районните управления на МВР и на ДСП по местоживеене на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3