Решение № 443 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503095 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 262401/18.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12670/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, частично е уважен предявеният от В. А. И. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 30000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на 26.04.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 06.06.2018 г. до окончателното му изплащане.

Изцяло е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 109 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от същото застрахователно събитие (разходи за закупени диоптрични очила за корекция на зрението).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 8000 лв., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като чрез своето противоправно поведение (преминаване по пътното платно на детето на необозначено за това място) пострадалият не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат. Достигнал е до правния извод, че не е доказана причинно-следствената връзка между процесното застрахователно събитие и твърдените имуществени вреди.

Така постановеното решение от ответника в частта, в която е уважен предявеният от В. А. И. иск за заплащане на заместващо обезщетение над сумата от 2500 лв. до присъдения размер от 8000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2018 г. до окончателното й 1 заплащане. Въззивникът счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде намалено. От друга страна, поддържа релевирания в отговора на исковата молба правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца, който е преминавал по пътното платно на необозначено за това място.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, в който развива правни доводи за нейната неоснователност.

Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която предявеният осъдителен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 8000 лв. до пълния му предявен размер от 30000 лв., респ. в частта, в която изцяло е отхвърлен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на сумата от 109 лв., а от ответника в частта, в която този иск е уважен за сумата от 2500 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, ГО, I-16 с-в, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 26.04.2018 г. – до сумата от 2500 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело 2 се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият е допринесъл чрез своето противоправно поведение (неправомерно придвижване на пътното платно на неразрешено за това място) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Понеже неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на меките тъкани по главата – челно париетално вдясно, с диагностицирано мозъчно сътресение; контузия на дясно коляно и дясна лакетна става.

Категорично е установено, че тези телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице д-р Д. Н. изяснява, че възстановяването на пострадалото дете е продължило 4 дни в болнична обстановка, като е изписано в стабилизирано състояние без възбудна или отпадна неврологична симптоматика с препоръка да спазва съответен ограничителен лечебен и хигиенно-диетичен режим за три седмици, а именно избягване на физическо натоварване, четене, гледане на телевизия, избягване на храни, съдържащи кофеин. Към настоящия момент пострадалата е възстановена напълно.

Установява се, че непосредствено след травмата болките и страданията са били с висок интензитет, като постепенно са намалявали и отзвучали при изписването от болничното заведение.

От заключението на СМЕ, изготвено от д-р С. Д. (офталмолог), се изяснява, че пациентът не е получил при пътния инцидент директни травми в областта на очите, като пониското зрение на дясното око се дължи на далекогледство (хиперметропия) и не е в 3 причинно-следствена връзка с процесното ПТП (то е унаследено състояние, което не може да се коригира) – „не е имало травми на очите, а така също „болки и страдания” от страна на очите”.

При изслушване на СМЕ в проведеното о. с. з. на 25.10.2021 г. вещото лице д-р Д. Н. пояснява, че мозъчното сътресение би могло да доведе до посттравматичен синдром – главоболие, световъртежи, нарушена концентрация, смущение на съня („при ищцата скенерът е бил негативен, няма данни за контузионно огнище”). Пострадалата не е била в кома, а объркана, нямала е спомен, със загуба на съзнание – краткотрайно („затова е оставена в болница под наблюдение, четири дни е наблюдавана, не е имала някакви отклонения, скенерът е негативен, няма данни за кръвоизлив и е изписана в стабилизирано състояние – без парези и парализи”). При изписването от болничното заведение не имала главоболие и позиви за повръщане, била е в ясно съзнание.

В същото о. с. з. вещото лице д-р С. Д. изяснява, че не е констатирал далекогледство.

Макар и да не и извършил личен преглед на пострадалата, достига до категоричния доказателствен извод, че в конкретния случай - поради далекогледство, не може да се породи главоболие (от далекогледство само на едното око – „окото е амблиопично, ниско зрение на окото или мързеливо око”). Тъй като не е извършил личен преглед, вещото лице изразява само едно предположение, че детето е с далекогледство на едното око.

От показанията на свидетеля К. В. (делинквента), се изяснява, че след директния удар в управлявания от него автомобил детето, макар и да станало само от пътното платно, било уплашено, в шок, опитал се е да разговаря с него, но то не отговаряло, а само хлипало.

От показанията на свидетеля Р. Ч., чичо на пострадалата, се установява, че първоначално пострадалата не разпознавала своите близки. Свидетелства, че след изписването не могла да вижда добре, поради което й били изписани очила, имала главоболие, лекарите не й разрешили да гледа за определен период от време телевизия и да чете („така беше месец-два”). Не могла да спи, бълнувала – около 2 месеца. Два-три месеца не посещавала училище, а при по-интензивно физическо натоварване чувствала болки в главата.

Първоинстанционният съд, при анализиране на всички събрани по делото доказателства, е достигнал до фактическия извод, че констатираното при ищцата далекогледство в дясното й око не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което не е основавал своята правосъдна воля на този твърдян от ищцата факт. В отговора на въззивната жалба въззиваемата не поддържа довод за необоснованост на първоинстанционното решение относно това фактическо умозаключение, поради което въззивният съд не би могъл да достигне до различен доказателствен извод – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Следователно, всички развити доводи във въззивната жалба, свързани с твърдението на ищцата, че вследствие на процесното застрахователно събитие е причинена травма в очите на детето не са релевантни за правилното решаване на правния спор, предмет на въззивното производство, и не следва да бъдат обсъждани.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 8000 лв. (поради тази причина този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск се отразява върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение). Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото 4 лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 26.04.2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на меките тъкани по главата – челно париетално вдясно, с диагностицирано мозъчно сътресение, довело до временна загуба на съзнание и спомен за случилото се; контузия на дясно коляно и дясна лакетна става), на пострадал в детска възраст (9 години към момента на настъпване на процесното ПТП), при общ лечебен и възстановителен период около 1 месец, през който обаче пострадалата е имала главоболие, трудно е спяла и е бълнувала поради стресовия пътен инцидент, а е трябвало да спазва определен лечебен и хигиенно-диетичен режим, като два-три месеца не е посещавала училище, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 8000 лв. (тази сума е към минимума на установения в чл. чл. 492, т. 1 КЗ размер на заместващото обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите). САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата е изживяла изключително силен стрес, шок, уплаха при уд а р а с движещия се лек автомобил (тези факти се установяват и от показанията на свидетеля К. В. – делинквента: непосредствено след настъпване на пътния инцидент детето било уплашено, в шок, не отговаряло на неговите въпроси за здравословното му състояние, а само хлипало).