Решение № 628 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0444 – 000181 от 15.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на П. Н. С. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното 1 постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.03.2025г., около 09,25 часа в град Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ до № 5 жалбоподателят С., след като бил употребил алкохол, управлявал лек автомобил „БМВ 523 И“ с рег. № *** – негова лична собственост.

По същото време свид. Д. и колегата му М. упражнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по ЗДвП. Забелязвайки автомобила, управляван от жалбоподателя, полицейските служители предприели действия по спирането му за проверка, като се представили на водача и поискали документи за проверка.

В хода на същата на жалбоподателя му била извършена от свид. Д. качествена проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNJ – 0027, който отчел положителен резултат, а именно наличие на алкохол – 0,59 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.

Посоченото техническо средство било изправно, като на 17.02.2025 г. успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка била със срок на валидност от 6 месеца.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 283674, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на талона. Посоченото било изрично разяснено и от страна на актосъставителя.

В талона било пропуснато да се отбележат датата и часа на връчването му, както и да се положи подпис на служителя, който го съставил.

На С., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец М., бил съставен от свид. Д. АУАН № 3479320 / 27.03.2025 г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с изричното посочване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие С. не се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „.Св. Георги“ ЕАД за даване на биологичен материал кръв/ урина за изследване наличието на алкохол в организма му.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приложените по административно наказателната преписка 2 писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 455/2025 г. и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 454/2025 г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото допринасят и събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, а именно – писмо изх. № 2441/ 19.05.2025 г. на ИД на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; писмо вх. № 59736/ 29.05.2025 г. по описа на РС – Пловдив ведно с приложените към същото копие от Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническите средства; извлечение от паметта на техническото средство; Инструкция за експлоатация на техническото средство; протокол за последваща проверка; Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Заповед № 5121з – 329/ 22.03.2022 г.; Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г.; Заповед № 8121К – 12788/ 25.09.2024 г.

По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира същите, като изготвени и изхождащи от лица, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело. Като такова доказателство съдът третира и представеното от процесуалния представител на жалбоподателя копие на талон за медицинско изследване от което се установява констатирания по – горе пропуск по отбелязване датата и часа на връчване на същия, както и полагането на подпис от неговия съставител.

Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид. Д.. Същите са изцяло кореспондиращи си със събраните по делото писмени доказателства, подробно изброени по – горе. Показанията на свид. Д. съдът възприема като добросъвестно дадени, открояващи се с логичност, последователност и подчертана екзактност, поради което ги кредитира в цялост.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗД вП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените по административно 3 наказателната преписка оправомощителни заповеди, както и от допълнително изисканите такива относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не били спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвид издаването на талон за медицинско изследване в който липсва подпис на автора му, липсва и надлежно отбелязване на датата и часа на връчване.

На първо място, от протокол за последваща проверка и Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че процесното техническо средство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4812, като същото е преминало на 17.02.2025 г. последваща проверка със срок на валидност шест месеца. Последното се установява от списък рег. № 3286р – 13453 екз. № 3 / 14.03.2025 г. От посочените писмени доказателства се установява, че срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.10.2028 г. Всичко изложено води до извод, че към датата на извършване на процесната проверка техническото средство, с което е боравил свид. Д. е било одобрено по съответния ред, изправно и годно за експлоатация.

Действително, както вече се посочи при съставянето на талона е допуснат коментирания пропуск. Последното се установява от представения от адв. К. препис на талон за медицинско изследване, връчен на жалбоподателя. Същевременно от доказателствата по делото се установява, че С. не се е явил за кръвна проба в рамките на посоченото време, поради което законосъобразно и в съответствие с регламента на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. сроковете за явяване са до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с 4 доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

В случая, доколкото жалбоподателят се е намирал в град Пловдив, в близост до посоченото в талона за изследване медицинско заведение, то на същия му е било предоставено време в рамките на 45 мин /максимално най – дългия срок/, за да се яви в посоченото лечебно заведение и да даде кръвна проба. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от предоставената му възможност, води до правилната преценка от страна на административно наказващият орган да се позове на показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510. В случая възраженията на жалбоподателя щяха да са основателни, ако същият се беше явил в посоченото лечебно заведение в рамките на указаното време и беше изявил желание за предоставяне на биологичен материал – кръв и урина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и въз основа на така издадения талон му беше отказано да предостави проба за изследване. Последното без съмнение щеше да е съществено нарушение опорочаващо процедурата, съответно възможността на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице да оспори резултата от техническото средство. Но при положение, че същият изобщо не се е явил във въпросното медицинско заведение за предоставяне на биологичен материал, то и няма как да се приеме, че в случая пропуските при съставянето на талона за медицинско изследване представляват такива, които съществено да опорочават процедурата разписана в Наредба № 1/19.07.2017 г. и да водят до извод за отмяна на обжалвания санкционен акт. Ето защо и възраженията на жалбоподателя в тази връзка съдът намира за изцяло неоснователни.

За пълнота на изложението, съдът държи да отбележи следното:

Както вече беше посочено, а и според трайната съдебна практика под „надлежен ред“ се разбира редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като меродавна е редакцията на наредбата именно към момента на констатираното управление. /Решение № 244/ 05.12.2019 по дело № 949/2019 г., Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28 / 2019 г. на ВКС, Решение № 146 от 11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на ВКС, 1-во нак. отделение./