Решение № 309 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501829 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 39 от 13.04.2022 г., постановено по т.д. № 121/2021 г. по описа на СОС, съдът е осъдил на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ И. Н. И. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 45 000 лв. и сумата от 924,70 лв., съставляващи изплатени от ищеца в полза на З. П. М. обезщетения за причинени съответно неимуществени и имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 14.12.2016г. в гр. Ботевград и предизвикано от виновното и противоправно поведение на И. Н. И., който е застрахован за риска „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица

№

BG/02/116000505189/04.02.2016 г. като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от общо 58 882,73 лв. ( за сумата от 10 230,53 лв. законна лихва върху обезщетенията - за главницата от 45 000 лева за периода от 06.02.2018 г. до 15.05.2020 г. и за главницата от 924.70 лева за периода от 11.03.2018 г. до 15.05.2020 г., както и за сумата за разноски в общ размер на 3 362,86 лева, присъдени в полза на ЗД „БУЛ ИНС” АД в рамките на исковото производство по реда на чл. 432 КЗ.

1

С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноски между страните като е осъдил И. Н. И. да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 2 070,97 лв., а ЗД „БУЛ ИНС” АД, да заплати на И. Н. И. сумата от 572,17 лв. деловодни разноски.

Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът И. Н. И., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Обжалва решението изцяло в осъдителната му част. С жалбата поддържа доводи за липса на доказателства, че фрактурата на латералния /външен/ кондил на дясната тибия е резултат именно от ПТП, което той е предизвикал на 14.12.2016г. Навежда възражение, че от доказателствата по делото се установява, че тази травма може да е настъпила и поради други причини, а не в пряка връзка с процесния инцидент.

Евентуално оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, като намира, че от доказателствата по делото не се установява З. П. М. да е търпял такива физически и емоционални страдания, които да обосновават присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лв., като твърди, че същото е прекомерно. Посочва и че първоинстанционният необосновано е приел за недоказано направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия З. П. М. като намира, че същият е следвало да съобрази, че той е утежнил здравословното си състояние като е отказал медицинска помощ на мястото на ПТП, сам и пеша се е придвижил до дома си и е осъществил необходимата операция на фрактурата на коляното чак след 50 дни. Оспорва и изводите на съда за основателност на плащанията за репариране на причинени на З. П. М..

С оглед изложеното моли настоящият съдебен състав да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявената срещу него претенция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС” АД, с който се оспорва жалбата. Моли, първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 2 наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира следното:

Пред въззивната инстанция не е спорно, а е видно и от представените писмени доказателства, че с протоколно определение от 26.10.2017г. по НОХД № 344/2017 год. на P C - Ботевград, съдът е одобрил постигнато споразумение за решаване на наказателно производство, водено срещу И. Н.

И., като последният е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 14.12.2016 г. в гр. Ботевград, на бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от ул. „Рила“ към центъра на града, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 140“ с ДК № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.116 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходната пътека не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец З. П. М. и така по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4-5 месеца и частично разкъсване на вътрешния менискус на дясното коляно, което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни, като деянието било извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.

Няма спор между страните, че към момента на настъпване на описаното ПТП, за увреждащия лек автомобил е налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“, както и за това, че на 17.05.2018 г.

3 на база този договор застрахователното дружество доброволно е изплатило на пострадалия З. П. М. сумата от 5 000 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Безспорно е, а се установява и от представените писмени доказателства, че З. П. М. е предявил впоследствие иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, във връзка с което е образувано т.д. № 152/2018 г. по описа на СОС, което е приключило с решение от 29.05.2019 год., влязло в сила в тази му част на 27.06.2020 год., с което съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на З. П. М. сумата от 45 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект поради затруднено движение и болезненост, настъпили вследствие на процесното ПТП, възникнало на 14.12.2016 год. в гр. Ботевград по вина на застрахования при ответника водач И. Н. И. като водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/02/116000505189 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 04.02.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 год. до окончателното й заплащане.

Няма спор, а е видно и от писмените доказателства, че решението в неговата отхвърлителна част е обжалвано пред САС и с решение № 727/14.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 5082/2019 г., влязло в сила на 27.06.2020 год., въззивният съд е присъдил на З. П. М. и обезщетение за претърпени имуществени вреди от горното ПТП в размер на 924.70 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.03.2018год. до окончателното й заплащане, както и разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 864.60 лева.

Страните не спорят, а се установява и от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, че присъдените обезщетения, ведно с дължимите законни лихви и разноски са били изплатено от страна на въззиваемия на 18.05.2020 год. с превод в общ размер на 58 882.73 лв.

Пред въззивната инстанция е повдигнат спор за наличието на пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на З. П. М. и процесното ПТП, както и за вида и характера на тези увреждания, съответно 4 се оспорва размера на дължимото обезщетение и следователно размера на регресната претенция, включително в контекста на твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на въззивника за недоказаност на наличието на пряка –причинно следствена връзка между телесните увреждания, причинени на З. П. М. и процесното ПТП. В това отношение съдът съобрази, че за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на застрахователя е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между него и застраховано при него лице към датата на настъпване на застрахователното събитие, възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД, заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице и че делинквентът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

В тежест на въззивника, в качеството на ответник в първоинстанционното производство е да проведе насрещно доказване на възраженията, които изключват, унищожават или погасяват вземането .

В настоящия случай обстоятелствата, попадащи във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, включително фактът, че делинквентът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата са установени по силата на сключеното споразумение в рамките на НОХД № 344/2017 год. на PC – Ботевград, което от своя страна има силата на влязла в сила присъда и съответно на основание чл. 300 ГПК обвързва настоящия съд по въпросите дали деянието е извършено, дали то е противоправно и дали деецът е виновен. Доколкото процесното престъпление е резултатно, то съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението е обвързан и от установените в наказателното производство конкретни увреждания, станали основание за квалификацията на деянието 5 като средна телесна повреда, поради което в рамките на настоящето дело този въпрос не може да бъде преразглеждан.

При съобразяване на изложеното по-горе разпределение на доказателствената тежест, неоснователно се явява и възражението на въззивника досежно изводите на първоинстанционния съд за размера на дължимото в полза на З. П. М. обезщетение, респективно за размера на процесното регресно вземане, доколкото въззивникът не е събрал доказателства в подкрепа на правоизключващите си възражения касателно степента и вида на страданията, които травмата е причинила на пострадалия, включително досежно наличието на съпричиняване от последния. Във връзка с последното по делото не се установява да е налице влошаване на здравословното състояние на З. П. М. поради това, че той е отказал да получи медицинска помощ на мястото на ПТП и се е прибрал пеша, както и поради това, че е извършил операцията на коляното 50 дни след инцидента. В тази насока приетото по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, което и настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, не установява търпените вреди да са в резултат обстоятелства, стоящи извън сочените от пострадалото лице.

При така изложеното въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор право на разноски има въззиваемия, които са в доказан размер от 2500 лв. с ДДС.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b22a26b7-ee0a-4aa0-9d82-846461497b82