Решение № 1582 от 31.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56411/2023
- Вид
- Решение № 1582
- Подписан
- 31.01.2025
- Състав
- Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.23 · Закон за правната помощ
- чл.61 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 1582 гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110156411 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. Н. Р., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с искане да се признае за установено, че ответника дължи сумата от общо 7183,87 лв. на ищеца, от която:
6290,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането;
829,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.;
51,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането, и
11,41 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г. по ч. гр. д.
№ 43472/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
1
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик по наследство на топлоснабден имот Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ДИРЕКТ“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил допълнителни доказателствени средства, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли за прилагане към настоящото дело на ч. гр. д. № 43472/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, в хода на което е била издадена в полза на ищеца ЗИ от 25.08.2023 г. срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответника е възразил, че не дължи вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Н. Р., ЕГН ********** депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не живее в процесния имот. Оспорва да е изключителен собственик на процесния апартамент. Излага, че е получил в наследство последния след смъртта на В. И. Н., починал през м. 07.2022 г.
Твърди, че към тази дата имотът бил необитаем, радиаторите били стари, разбити и негодни за ползване. Оспорва се ответникът или неговият наследодател да е бил страна по договор за продажба на ТЕ при Общи условия с ищеца. Оспорва между страните по делото да е налице облигационно отношение. Оспорва се ответникът да е потребител на ТЕ. Моли за отхвърляне на исковете. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за допускането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели за установяване кой е живял в процесния апартамент, в какво състояние е бил същият и дали е ползвана топлинна енергия.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение„ДИРЕКТ“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
2
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/01.10.1993 г. и нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55г от ЗПИНМ № 92/1969 г., удостоверение за наследници изх. № ***/03.10.2022 г. на В. И. Н., молба-декларация от В.Н. до „Топлофикация София“ ЕАД от 12.11.1996 г. за откриване на партида и декларация към нея; Протокол от ОС от 10.06.2002 г. на ЕС, находяща се в ***, и приложен към него Списък на етажните собственици, в който за ап.*** е вписан и лично подписан В.Н. (декларирал с подписа си, че в ап.*** има инсталирани 4 бр. радиатори, 4 бр. разпределители и 4 бр. вентила и е посочено 1 лице като живущо в апартамента, и издадените 2 бр. Общи фактури на името на В.Н. за периодите от 01.05.2020 г до 30.04.2021 г.и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., изравнителните сметки за имота -2 бр., 1 бр. редовен отчет и 1 бр. протокол за неосигурен достъп до апартамента за редовен отчет на уредите за ДР, всички приети по делото, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото П. Н. Р., придобил процесния апартамент № *** по наследство от бившия собственик В. И. Н., понастоящем е единствен собственик на имота. Този факт не се отрича и от самия ответник, който в отговора си изрично признава, че е наследил от Н. апартамента след смъртта му на 24.07.2022 г.
От посочените по-горе писмени доказателства в съвкупност се установява, че родителите на В.Н. през 1969 г. са придобили с договор за покупко-продажба процесния апартамент № ***, а през 1996 г. С. И. Н. /майка на В.Н./ му е дарила собствените си ¾ ид.ч. от имота, при което В.Н. е станал негов едноличен собственик. Последния след дарението е подал молба-декларация до „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискал на негово име да бъде открита партида за имота и е декларирал, че в жилището ще живеят 2 души /към този момент майката С. Н. все още е жива/. Едва през 2002 г. на проведеното ОС на ЕС, В.Н. е посочил, че апартамента се обитава от 1 лице, т.е. от него, като лично и срещу подпис е посочил, че в имота има инсталирани по 4 бр. радиатори, вентили и разпределители. До смъртта си на 24.07.2022 г. В.Н. е обитавал имота, като през отоплителен сезон 2020-2021 г. същия дори е осигурил на ФДР „Директ“ достъп до имота за реален отчет на уредите /приложения от ТЛП 1 бр. редовен отчет, на л.87 от делото, подпис от потребителя Н./ приет като доказателство по делото, като неоспорен от ответника. Няма данни по делото през 3 отоплителен сезон 2021/2022 г. Н. да е напуснал апартамента си, но има доказателства, приети като неоспорени от страните, представени от ФДР, че за този сезон, потребителя не е осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР, поради което разпределената ТЕ за 4-те броя радиатори с мощности 1982,5 Вт.; 2440Вт.; 2592,5 ВТ и 2356,8 ВТ, без отчет за периода от м.10.2021 г. до 30.04.2022 г., по действащата Методика към Наредбата за топлоснабдяването от м.03.2020 г. е начислена по максимален специфичен разход за сградата – 2,5916 дел./Вт. В заключението на СТЕ е посочено как е получената стойността за доставената ТЕ в имота за този период, общо за 31 188, 16 кВтч. По същия начин е изчислена и ТЕ за БГВ – на база брой лица по 140 л. дневно и за сградна инсталация, по зависимост, описана в Приложение към чл.61(ал.1), т.6.1.1. на Наредба № Е-РД—041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са изцяло неоснователни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника П. Н. Р., като единствен наследник на бившия собственик В. И. Н. /негов първи братовчед/ се явява към настоящия момент единствен собственик на процесния ап.*** и тъй като не се отрича същия да е приел наследството на Н., бивш потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот, в това си качество следва да отговаря за задълженията на последния.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № *** е открита партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление-декларация през 2023 г., за което свидетелства писмо от ищеца до ответника /на л.50 от делото/ с изх. № Г-12982/08.08.2023 г., с което го уведомяват за извършената смяна на титуляря на партидата за заплащане на топлинната енергия. Писмото е получено лично от ответника Р. на 10.08.2023 г., като е изпратено на адреса на топлоснабдения имот – ап.***, находящ се в ***.
Показанията на водения от ответника свидетел П. П. Р. /син на ответника/ за състоянието на апартамента след смъртта на В.Н. /критично състояние, наводнен, липсващи прозорци, теч от мръсен канал, плъхове, хлебарки и др., спукан радиатор в кухнята, разбита входна врата, изключени радиатори и като цяло „клошарски апартамент“ по никакъв начин не опровергават доставката до имота на ТЕ от страна на ищеца в твърдените и установени посредством доказателствата от ТЛП и СТЕ количества и нейната стойност. Свидетелят индиректно признава, че клошарски начин на живот на бившия собственик и потребител на ТЕ – В.Н. най-вероятно е причина за натрупаните огромни сметки за ТЕ, които му се струват нереални. Твърди, че има образувани множество дела при ЧСИ за около 47 000 лв. парно, като се оказало, че бившия собственик и наследодател на ответника „не е ходил да си плаща сметките, не е осигурявал достъп за отчет на топлоенергията, която е консумирал и така същата е начислявана на максимална мощност“. Предприел е действия по изчистване на всички стари задължения, но това последното му дошло изненадващо. Признава, че В.Н. е 4 живял в апартамента до смъртта си. Преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК за евентуалната им заинтересованост предвид родствените отношения между св. Р. и ответника Р. /син и баща/ съдът намира показанията за логични и обективни, но същите не са годни да опровергаят твърдените от ищеца факти и обстоятелства, които са му възложени в доказателствена тежест.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното на 10.06.2002 г. общо събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в ***, бл.***, лично е присъствал В.Н., вписан под № *** и като собственик на ап. *** в Списъка на присъстващите етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е изразил съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието на 4 бр. радиатори, като не е уточнил начин на плащане на потребената ТЕ. Нещо повече, на проведеното общо събрание наследодателя на ответника – В.Н. е положил лично подписа си в Списъка пред избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР, представител на ЕС, който е декларирал това обстоятелство, видно от отбелязването в края на списъка.