Присъда № 27 от 24.04.2023, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 27/24.04.2023г. по НОХД № 231 по описа на Районен съд град М. за 2023 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град М. подсъдимият Д. М.

Д . e обвинен в това, че за периода от 25.01.2021г. до 24.12.2022г. включително в град М., обл. М., след като бил осъден с Решение на Районен съд - М. по гр. дело № 876/2020г, по описа на PC - М. за 2020г, влязло в законна сила на 02.10.2020г. да издържа свой низходящи - С. Д. Д., роден на ХХХХХг. и Ц. Д. Д., родена на ХХХХХг, чрез тяхната майка и законен представител Ц. И. П. от гр. М. в размер на 200.00 лева месечно за всяко едно от двете деца, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - за 23 / двадесет и три / месеца, при което са налице 23 /двадесет и три/ неплатени месечни вноски на обща стойност от 9 200.00 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура град М. поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимият Д. за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като счита, че са събрани достатъчно доказателства по делото, които да установяват вината му за това деяние.

Моли съда да определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му наложи наказание пробация със задължителните две мерки за съответния срок.

Подсъдимият Д. М. Д. разбира обвинението и признава вината си, като дава обяснения. Твърди в обясненията си, че за известен период от време децата са били при него, но всичко това е неофициално. Навежда доводи, че не е изпълнявал задълженията си, поради обективна невъзможност, бил безработен. В хода на съдебните прения и последна дума моли съда да му наложи минималното предвидено наказание пробация. Упълномощеният защитник в хода на съдебните прения моли съда да го оправдае, поради липса на умисъл, а като алтернативно искане да му се наложи наказание пробация в минимален размер.

Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, след проведено разпоредителното заседание.

Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимият, свидетелите и вещото лице изпълнило съдебно – оценителната експертиза.

Подсъдимият Д. Д. е не осъждан /реабилитиран по право/.

1

Свидетелката Ц. И. П. и подсъдимият Д. Д. живели на семейни начала от 2012г. до 2020г, като от това съжителство имат две деца: С. Д. Д., роден на ХХХХХг. и Ц. Д. Д., родена на ХХХХХг.

Поради неразбирателство помежду си, същите пристъпили към раздяла.

В тази връзка, двамата сключили споразумение, одобрено с Определение № 260090/24.09.2020г. на PC - М. по гр. д. № 876/2020г, влязло в законна сила от 02.10.2020г. Съгласно съдебния акт, подсъдимия Д. е осъден да заплаща на свидетелката П., като майка и законен представител на малолетните им деца сумата от 200.00 лв месечна издръжка за всяко от тях или общо 400.00 лева всеки месец, считано от 01.10.2020 г.

Въз основа на определението на съда, на майката са издадени изпълнителни листове за всяка една от издръжките на децата.

След постановяване на съдебното решение до датата на подаване на жалбата - 30.09.2022г. от майката на непълнолетните деца, подсъдимият е заплатил само малка част от дължимата издръжка за децата. В подкрепа на това са и платежни документи на „Уестърн Юнион“, от които е видно кога и какви плащания е имало, а именно: на 23.04.2022г. подсъдимия Д. е превел сумата от 105.00 евро; на 14.05.2022г. - 350 евро (получени като 663.39 лева ); на 27.05.2022 г. – 150.00 евро и на 03.06.2022г. – 250.00 евро ( л.19 до л. 22 от ДП).

Получател на сумите е майката - свидетелката Ц. П.. В платежните документи изрично не е посочено, че това са суми за издръжка на децата, но майката ги е приела като такива. Други суми подсъдимия Д. не е плащал на майката за издръжка.

На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че за периода от 01.10.2020г. до м. 30.09.2022 г. вкл, подсъдимия Д. е дължал общо 24 месечни вноски. От тях всъщност е изплатил 4 пълни и 1 непълна месечни вноски - преведените суми в евро през 2022 г., чиято равностойност е в размер на 1681.08 лева. Подсъдимият не е посочил изрично за кои месеци плаща издръжка, поради което съгласно установената съдебна практика, в този случай се погасяват най - старите задължения, т.е. погасяват се задълженията от м. октомври 2020г. до 25.01.2021г.

Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и компетентно дадени, а още повече и не оспорени от страните в хода на производството.

При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която 2 могат да се обосноват съответните правни изводи:

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, в частта относно неплащането поради липса на финански и поради факта, че за част от периода децата са жилеели при него следва да бъдат възприети като обективни и достоверни, тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Това обаче не променя фактическата обстантовка по делото, тъй като не се сочи за какъв период децата са живеели при него, както и дали това не е период на лични контакти на родителя с децата. Нещо повече, непращането на издръжка поради факта на липса на финанси не следва да се приема за извинително поведение.

Престъплението по чл.183 ал.1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски.

Подсъдимият Д. Д. е осъден да издържа свой низходящи – малолетните си деца, но съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 броя за всяко едно от тях. Налице е съзнателно не изплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в сила съдебен акт – решение осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което подсъдимия Д. следва да понесе наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл.183 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183 ал.1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на 3 изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като за периода от 25.01.2021г. до 24.12.2022г. включително в град М., обл. М., след като бил осъден с Решение на Районен съд - М. по гр. дело № 876/2020г, по описа на PC - М. за 2020 год., влязло в законна сила на 02.10.2020г. да издържа свой низходящи - С. Д. Д., роден на ХХХХХг. и Ц. Д. Д., родена на ХХХХХг, чрез тяхната майка и законен представител Ц. И. П. от гр. М. в размер на 200.00 лева месечно за всяко едно от двете деца, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - за 23 / двадесет и три / месеца, при което са налице 23 /двадесет и три/ неплатени месечни вноски на обща стойност от 9 200.00 лева.

От обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението, в което подсъдимият е обвинен.

От субективна страна е налице форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е допускала тяхното настъпване.

Предвид горното съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление – “лишаване от свобода” до една година или наказание “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност. Тази на деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че той признава вината си. От друга страна следва да се вземе предвид проявената упоритост при извършване на деянието, касае се за неизплащане на издръжка в размер на 23 месеца за всяко едно от децата. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът е на становище, че за извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК, на подсъдимият следва да 4 бъде наложено наказание във втората предвидена хипотеза в правната норма - „пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.

Съдът намира, че с така наложеното наказание в този му вид и размер ще способства в най–висока степен за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на Закона.

Причини за извършване на престъплението - принизено чувство за бащин дълг.

С присъдата съдът осъди подсъдимия Д. М. Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР- М. направените по водене на делото разноски в размер на 170.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-М..

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 27 гр. Монтана, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: