Протокол № 161 от 07.02.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Пазарджик, 06.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201768 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:35 часа се явиха:

Жалбоподателят П. Н. не се явява лично. За него се явява адв.К. У., редовно упълномощен.

Адм.наказ.орган Началник група в ОДМВР Пазарджик, Сектор ПП Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Явява се актосъставителят В. И. Р., призован по месторабота.

Явяват се свидетелите д-р Д. Ч., П. П., К. Й..

АДВ. У.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът, докладва постъпилата писмена информация от РЗОК – Пазарджик, МБАЛ Пазарджик и от д-р Р.К..

АДВ. У.: Да се приемат. Аз представям медицинска документация по опис за жалбоподателя.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото: писма вх.№ 2155/26.01.2024г. от РЗОК – Пазарджик с приложени 3 броя справки, вх.

1

№ 2082/25.01.2024г. от МБАЛ Пазарджик с приложени талона за изследване, извадка от журнал, и вх.№ 2648/31.01.2024г. от д-р Р.К., както и днес представената медицинска документация от адв.У. по опис.

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

В. И. Р. – на 33 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Д-Р Д. А.А Ч. – на 73 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с жалбоподателя.

П. ТОДОВОР П. – на 58 години, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

К. М. Й. – на 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, живее с жалбоподателя.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Й.: Искам да бъде свидетел по делото.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелите напускат съдебната зала, като в залата остана само св.Р..

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ. Р.: Помня случая за П. Н., но бих искал да погледана и акта.

На свидетеля се предяви АУАН.

СВ. Р.: На въпросната дата от акта бяхме нощна смяна с колегата Т..

Мисля, че беше преди полунощ случая, защото по това време работехме със задържано лице с алкохол над 1,2 и докато закараме това лице в болницата и чухме дежурния да съобщава за ПТП и водач, който е напуснал произшествието, като хора, които са се обадили, са дали посока и патрулите се ориентираха да го засекат някъде. Дадоха ни марка, модел и номер на автомобила и цвят.

Ние си работихме по нашия задържан и след не дълго време разбрахме, че са спрели автомобил на ул.Цар Освободител. След известно време се обади дежурния да отидем и да пробваме водача за алкохол и наркотици, понеже те тогава колегите от РУ нямаха дрегер.

2

Ние тогава бяхме в КАТ и командирът на отделението от РУ С.Б. дойде в КАТ и ме забра. Аз взех дрегера за алкохол и за наркотици. Отидохме на местото където са спрели водача. Проверих документите на водача и автомобила. Колегите са го спрели. Попитах водача и той каза, че е карал той и даже обясни и за ПТП-то какво е станало, че са му отказали спирачките и се е врязал в автомобила. Не е казвал защо след това си е тръгнал. През това време дойде някакъв адвокат, но не мога да ви кажа името му, беше тъмно и не помня и физиономия, но се представи като адвокат. Попитахме водача дали ще се изпробва за алкохол и наркотици и той отказа и му се издаде талон за медицинско изследване. Състави му се АУАН. Подписа ги и акта и талона.

След това имаше една случка – след като го освободихме и си тръгнахме и сигурно 15-20 минутки и чухме дежурния, че праща патрула към МБАЛ Пазарджик, защото има проблем с някакъв човек отишъл да дава кръв за проба за алкохол, при което докторите са се обадили на дежурния, защо физическото лице на место са се усъмнили, че не отговаря на личната карата, която представя. Но докато отиде патрула лицето е напуснало спешната.

Пристигайки на место колегите са установили П. Н. с още едно лице на место пред спешна и са му казали ако иска да му съдействат да влезне да даде кръв и той отказал да даде кръв. Това от колегите го знам, а освен това и чух разговорите по радиостанцията. По станцията, какво се съобщава го чуваме всички.

Видими белези за употреба за алкохол не съм забелязал.

Имаше жена на место и мисля, че беше тази, която каза днес, че живее с него.

В залата влиза св.Й..

СВ.Й.: Знам за какво съм тук. П. ми се обади, беше в паника една вечер, но не мога да кажа деня и месеца. Бяха го спрели на бул.Руски. Отидох.

Имаше много полицаи, имаше хаус. От там трябваше да вървим към болницата. Адв.П. му се обадихме като на приятел и той дойде и после съчетахме двете в едно, защото е и адвокат. Аз се притесних като видях какво се случва.

От там тръгнахме към болницата. Звъняхме на някой да дойде да ни вземе и да ни транспортира до там. Един приятел ни взе от църквата Света 3

Богородица. Адв.П. беше с нас. На П. през цялото време му беше много лошо.

Има имунно заболяване, пие лекарства за костите. Автоимунното му заболяване е на костите – възпалени са, има ревматоиден артрит и пие едни много тежки лекарства от няколко години.

Аз отидох с него до болницата, но той вече от болници последните 5-6 години за болестта има вече непоносимост към болниците. Решихме, че ще отидем. Той си звъня на неговия доктор – от Пловдив от Каспела, но не мога да му кажа имената му. Виждахме, че времето вече напредва, а много се забавихме за даване на документацията за болницата. В болницата момчето, което ни закара – Г., влезна да го регистрира. А през това време П. се обаждаше на лекаря да го пита дали може нещо да пие за да влезне в болницата. Този лекар не е психиатър. Времето напредна и не успяха да вземат кръв на време.

Аз не съм чула Г. след като излезна, когато влезна да го регистрира, после, като излезна, да е казвал нещо. Ние чакахме от пред на рампата.

Мисля, че имаше там и други хора. Тогава беше голяма паника и не обърнах много внимание. Най-малко беше охраната. Моят П. влезна, но като излезна каза, че са му отказали, защото времето било изтекло. Не успя да се свърже с неговия лекар. Той влезна за секунди, взе си картата и излезна. Дойдоха и други полицаи в болницата, но не мога да кажа защото дойдоха.

Аз тогава бях много притеснена и влизах и аз после, и докторите, които бяха вътре, много грубиянска работа беше.

В залата влиза св.П..

СВ. П.: Не помня дата, мисля, че беше миналата година. Случва се вечерта това нещо 09-10 часа. Бяхме се събрали у мои приятел и комшия и ми се обадиха и П. и Креми, но не помня кой първи ми се обади. Отидох не место след второто позвъняване. Разбрах, че има някакви разногласия, напрежение между екипите на РУ и П.. Като отидох не мога да си спомня, но беше на П. колата – бул. Цар Освободител. Не знам дали бяха една или две патрулки, но полицаите бяха 4-5 човека около патрулния автомобил спрял зад на П. колата.

Аз не видях да има някакви разногласия. Бяха му написали някакъв акт, който той оспорваше, но подписа акта за да може да го вземе и да се атакува след това. Не помня за какво беше актът. Аз идвах от празненство. Идеята беше да потушим разногласията и да видим после какво ще правим. Полицаите, но не 4 им знам имената, един по-старши черничък, каза че ще му направят талони за медицинско изследване за алкохол и за наркотици. Аз казах – добре. Те бяха написали всичко и той дори ми ги връчи на мен. П. беше се дръпнал настрани да не се дразни положението. След това казах, че трябва да отидем до МБАЛ за да даде кръв за алкохол и наркотици. Аз държах и талона и стикерите.

Доста време се забавихме. Той звъня на няколко човека да дойдат. Беше петък или събота – така предполагам, защото и такси не намерихме. После някой от неговите приятели дойде с червен автомобил с десен волан, но не помня марка. Тръгнахме към болницата. Движеше се малко по бързичко и нервно. По едно време на П. му стана лошо. Аз казах да спре парното, виждах П., че от него течеше вода и беше пребледнял. Аз П. познавам от доста време и знам, че от 2-3 години има някакви заболявания. П. още в колата започна да звъни на личната лекарка и разбрах, че започна да получава паник атака и да пита дали може да взема някакво лекарство, но нещо тук ми се губи. На паркинга на болницата аз му казах да тича на вътре и да се оправя. Той каза, че му е много зле и аз казах на момчето, което ни закара, да влезне и да даде документите за да почват да ги обработват. Аз не ги занесох, защото се наложи да отида до тоалетната. Като се върнах минало е минутки и това момче излезна и каза, че има някакъв проблем и не били записали точно кое е за кръв и кое за наркотици и алкохол, нещо такова. Изчакахме може би още 5 минути, а и казаха, че полицаите ще дойдат да уточнят за какво става въпрос.

Аз казах на П. да влиза, че ще изтърве времето и той влезна. Аз не съм влизал.

Той излезна с документите и мисля, че тогава се появиха полицаите и се разминаха на входа и си размениха някакви реплики. Аз го питах дали е дал кръв и той ми каза, че се е забъркала каша.

Последствие, а не на место, разбрах, че имало съмнение, че друг човек отива да дава кръв вместо П.. А в началото инструкциите бяха да даде документите и да каже, че П. ще дойде след 2-3 минути, защото според мен им изтичаше времето. Аз тогава не съм гледал часовници. Той визуално наистина не изглеждаше добре П..