Решение № 532 от 07.06.2017, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

Град Добрич, 07.06.2017 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД

ВТОРИ СЪСТАВ на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА секретар Геновева Д. разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 4158 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.В.С. с ЕГН ********** ***, с която против ЗК „П.“ с ЕИК *********, село П., община Д., са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

- 978 лева, представляваща неплатена част от дължима рента за стопанска 2010/2011г. по договори за отдаване на земеделска земя под аренда – от 27.11.2007г., вписан под акт № 89, том ХХХІІІ, вх.рег. № 16508 от 30.11.2007г. относно нива от 12 дка, имот № 017036 в землището на село П. и от 16.04.2008г., вписан с акт № 1, том ХХ, вх.рег.№ 6779 от 18.04.2008г. относно нива от 12,500 дка, имот № 017037 в землището на село П.;

- 1041 лева, представляваща неплатена част от дължима рента за стопанска 2011/2012г. по договори за отдаване на земеделска земя под аренда – от 27.11.2007г., вписан под акт № 89, том ХХХІІІ, вх.рег. № 16508 от 30.11.2007г. относно нива от 12 дка, имот № 017036 в землището на село П. и от 16.04.2008г., вписан с акт № 1, том ХХ, вх.рег.№ 6779 от 18.04.2008г. относно нива от 12,500 дка, имот № 017037 в землището на село П.;

- 980 лева, представляваща неплатена част от дължима рента за стопанска 2012/2013г. по договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 16.01.2013г., вписан под акт № 183, том ІV, вх.рег.№ 1478 от 05.02.2013г., относно нива от 12 дка, имот № 017036 в землището на село П. и нива от 12,500 дка, имот № 017037 в землището на село П.;

- 1041 лева, представляваща неплатена част от дължима рента за стопанска 2013/2014г. по договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 16.01.2013г., вписан под акт № 183, том ІV, вх.рег.№ 1478 от 05.02.2013г., относно нива от 12 дка, имот № 017036 в землището на село П. и нива от 12,500 дка, имот № 017037 в землището на село П.;

- 980 лева, представляваща неплатена част от дължима рента за стопанска 2014/2015г. по договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 16.01.2013г., вписан под акт № 183, том ІV, вх.рег.№ 1478 от 05.02.2013г., относно нива от 12 дка, имот № 017036 в землището на село П. и нива от 12,500 дка, имот № 017037 в землището на село П..

Претендират се направените по водене на делото разноски.

Исковете се основават на следните обстоятелства: ищецът е собственик на два недвижими имота – нива с площ 12 дка, трета категория, имот № 017036 и нива с площ 12,500 дка, трета категория, имот № 017037, двете по плана за земеразделяне на землището на село П.. С договори за аренда ищецът отдал ползването на ответника земята, а ответникът следвало да му заплаща договорените арендни суми. До стопанската 2009/2010г. договорите се изпълнявали стриктно. През стопанската 2010/2011г., считано от есента на 2011г. и до сега, ответникът заплащал на ищеца само половината от дължимите му се суми. Останалата половина била изплащана на трето лице – бившата съпруга та ищеца В. Н. С., която била трето за облигационното отношение лице. Ищецът нееднократно отправял покани до ответника да му заплати и заплаща цялата арендна сума, в съответствие с договорите. Налице е неизпълнение на парични задължения в размер на половината от рентата за всяка от посочените стопански години, чието реално изпълнение ищецът претендира от ответника.

Ответникът оспорва исковете. Не отрича твърденията на ищеца за сключените договори за аренда относно двете ниви, както и не оспорва представените писмени доказателства. Твърди, че през есента на 2011г. получил уведомително писмо от бившата съпруга на ищеца – В. Н. С., според което на 06.06.2011г. е влязло в сила решение за прекратяване на брака й с ищеца, сключен на 04.02.1991г., с развод.

С решението било утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, според т. 8 от което придобитото по време на брака недвижимо имущество от СИО става обикновена съсобственост между съпрузите при равни квоти. Към писмото били приложени два нотариални акта за покупко-продажба на имотите от дата 20.05.2004г. В. С. поискала за бъдещи периоди рентата за нивите да се разделя на два равни дяла. На основание чл. 30 – 32 от ЗС и предвид влязлото в сила решение за развод, считано от стопанската 2010/2011г., кооперацията разделяла рентата на две – по равно на двамата съсобственици – бивши съпрузи. Освен това при ответника постъпило заявление от ищеца, в което той сам признавал, че в първите години след развода не е имал нищо против разпределянето на рентата по равно между него и бившата му съпруга.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том І, рег. № 612, дело № 97 от 20.05.2004г. и с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 108, том І, рег. № 613, дело № 98 от 20.05.2004г., двата на нотариус № 176 по регистъра на НК ищецът Е.В.С. е закупил два имота - нива с площ от 12,500 дка в землището на село П., трета категория, имот № 017037 и нива с площ от 12,000 дка в землището на село П., трета категория, имот № 017036 (нотариални актове на л. 6 и 7). Земеделските земи са придобити по време на брака на ищеца с В. Н.

С., сключен на 04.02.1991г. и прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 88 от 06.06.2011г. по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Районен съд – Д. (препис от съдебния акт е приложен на л. 27 от делото).

С договор от 27.11.2007г., вписан в СлВп под акт № 89, том ХХХІІІ, вх.рег.№ 16508 от 30.11.2007г., ищецът (чрез упълномощено лице) е отдал под аренда на ответната кооперация нива с площ от 12,000 дка в землището на село П., трета категория, имот № 017036 за срок от пет стопански години (от 2007/2008г. до 2011/2012г.) и рента от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя, но не по-малко от 5 лева на декар. С договор от 16.04.2008г., вписан в СлВп под акт № 1, том ХХ, вх.рег.№ 6779 от 18.04.2008г. ищецът (отново чрез пълномощник) е представил под аренда също на ответника и втората нива - с площ от 12,500 дка в землището на село П., трета категория, имот № 017037, при същите условия.

При действието на тези два договора за аренда на дата 06.06.2011г. е прекратен с развод бракът на ищеца с В. С., която на 28.11.2011г. е представила пред ответника уведомително писмо, с което е заявила искането си да й бъде превеждана половината от дължимата рента по посочена от нея банкова сметка, ***, нотариалните актове за придобиване правото на собственост върху имотите и прекратяването на имуществената общност след развода с преминаването й в обикновена дялова съсобственост.

С договор от 16.01.2013г., вписан под акт № 183, том ІV, вх.рег.№ 1478 от 05.02.2013г. на СлВп, ищецът е предоставил под аренда на ответната кооперация двата недвижими имота за срок от пет стопански години от 2012/2013г. до 2016/2017г.), при рента от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя, но не по-малко от 20 лева на декар.

Ответникът е представил по делото заявление от ищеца, с което той е заявил, че настоява дължимата му се рента да бъде изплащана в пълен размер на него, както и че през последните няколко години не е възразявал срещу разделянето на сумите на две и плащането на половината на тях на бившата му съпруга. Ищецът е дал обяснения в съдебно заседание, че уведомлението е връчил на счетоводителя на кооперацията в началото на 2014г., след като установил, че през 2013г. парите са разделени на две. Процесуалният представител на ответника е твърдял, че това писмо е предадено в края на месец април 2016г., но не е ангажирал доказателства в тази насока.

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, дължимата по договорите рента е в размери и по години, както следва: 2010/2011г. – 1960 лева; 2011/2012г. – 2082,50 лева; 2012/2013г. – 1960 лева; 2013/2014г. – 2082,50 лева; 2014/2015г. – 1960 лева, общо 10045 лева. Половината от тези суми са превеждани на два пъти (с приспадане на 2 лева при всеки банков превод) по сметка на ищеца, а другата половина – по сметка на бившата му съпруга. На ищеца са преведени общо 5004,50 лева, на ответницата – също 5004,50 лева, общо платени от кооперацията за петте стопански години са 10009 лева. За първата стопанска година кооперацията е удържала от дължимата рента 4 лева за банкови комисиони при извършените преводи, а през следващите – по 8 лева, или общо 36 лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявените искове черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.

Между ищеца и ответника по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения, породени от сключени между тях договори за аренда в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ).

Ищецът не е единствен собственик на двата земеделски имота. Нивите са придобити по време на брака му с Валентина Неделчева Славчева, сключен на 04.02.1991г. и прекратен с развод по взаимно съгласие на 06.06.2011г. (датата на постановяване на решението по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Районен съд – Д.). На основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, същите са бездялова съпружеска имуществена общност до 06.06.2011г. и се притежават от двамата бивши съпрузи в обикновена съсобственост след тази дата при равни дялове, с оглед т. 8 от споразумението на съпрузите по чл. 51 от СК.

Първите два договора – от 2007г. и от 2008г., са сключени по време на брака на ищеца с В. С., а третият договор – от 2013г., е сключен след неговото прекратяване.

Съпружеската имуществена общност е съпритежание, което представлява особена, съвместна бездялова собственост, като притежатели едновременно са двамата съпрузи, които нямат изразени дялове и обособени лични части в общността, с които да могат да се разпореждат. С прекратяването на брака между съпрузите бездяловата съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост между тях (така чл. 27, ал. 1 от СК), като дяловете на съпрузите са равни, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК.

Отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество е акт на обикновено управление.

Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 3 от СК от 1985г. (действащ към 2007г. и 2008г.), действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от СК от 1985г., за поетите от единия съпруг с договора за аренда задължения двамата съпрузи отговарят солидарно. Вземането им за рента съответно е едно неделимо, тъй както неделима е и съсобствеността им. С прекратяването на брака съпружеската общност се конвертира в дялова такава, но това не води автоматично до отпадане на задълженията на бившите съпрузи по договора за аренда, а съответно и на правата им. Щом за тях е възникнало едно общо неделимо вземане, след превръщането му в делимо при равни дялове, бившите вече съпрузи са кредитори всеки за половината от цялото вземане. Поради това длъжникът точно и с погасителен ефект е извършил плащане на дължимите ренти по договорите, сключени през 2007г. и 2008г., на всеки от двамата съпрузи по равно. Нещо повече, в уведомителното писмо (от началото на 2014г., според ищеца) той изрично е признал, че до този момент не е възразявал половината от дължимата рента да се изплаща на неговата съпруга.

Дори да се приеме, че половината от сумите са били платени от кооперацията на некредитор, с това писмено уведомление ищецът – кредиторът, е потвърдил плащането по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД и затова следва да се приеме, че то е с погасителен ефект.

Без основание ответникът е приспаднал от дължимите суми банковите комисиони за извършените преводи. Съгласно чл. 68, б. „а“ от ЗЗД, паричните задължения са носими, а разноските по изпълнението са в тежест на длъжника (така чл. 78 от ЗЗД). Затова ответникът има непогасени задължения към ищеца по двата договора от 2007г. и от 2008г., както следва – 4 лева за 2010/2011г. и 8 лева за 2011/2012г.