Определение № 1063 от 22.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. Благоевград, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500726 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

С въззивна частна жалба с вх. № 5730/06.03.2026 г., ,,Е. Ф. К. България“ ЕООД с ЕИК: 207473982, чрез адв. И. Л., САК, обжалва Определение № 193 от 10.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 291 от 2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба с вх. № 31118 от 22.12.2025 г. за изменение на Решение № 943 от 25.11.2025 г. на същия съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на атакуваното определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано като вместо него да бъде постановен акт, с който да бъде присъден пълният размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното и исковото производство от общо 409,03 евро.

От К. К. Ц., чрез адв. К. Т., като ответник по жалбата, е постъпил, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, писмен отговор, с който се оспорва основателността на процесната жалба.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен е и постъпилия отговор.

Благоевградският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и тези в отговора на жалбата, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч. гр.д. № 3139/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, е образувано по повод подадено от ,,Е. Ф. К. България" ЕООД, чрез адв. И. Л., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. К. Ц., по повод на което, на 19.11.2024 г. в полза на заявителя е издадена 1 заповед за изпълнение срещу посочения длъжник. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между частния жалбоподател и процесуалния му представител - адв. Л., в който е вписано, че за водене на производството по чл. 410 от ГПК е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в брой.

На 16.12.2024 г. длъжникът К. К. Ц. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

След указания на съда, частният жалбоподател е предявил установителен иск срещу длъжника за сумата от 31,78 лв. /тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ главница, представляваща, незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1314607347/22.12.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 - 21.12.2021 г., от които: сумата от 9,98 лв., с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2014г. за телефонен пост с номер *** с абонаментен план „VIVAFIX S“, в който план са включени телефонни услуги; сумата от 4,00 лв. с ДДС по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 25.05.2015г. за услуга VIVACOM TV с абонаментен план ,,+TV Extra“, в който план са включени телевизионни услуги и сумата от 17,80 лв. с ДДС - услуга с абонаментен план „VIVACOM DUO NET+TV“, в който план са включени телевизионни услуги, като по силата на договор за продажба на вземане от 03.08.2023 година „Е. Ф. К.“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към К. К.

Ц., за което длъжникът е уведомен чрез изпратено уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2024 г. до окончателното погасяване както и сумата от 10,88 лв. - мораторна лихва върху вземането за главница, като по исковата му молба е образувано гр.д. № 291/2025 г. на БлРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен, недоказан и недопустим.

В хода на производството пред БлРС, ищецът ,,Е. Ф. К. България" ЕООД, е бил представляван от адв. И. Л., с когото е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 29.01.2025 г., съгласно който уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.

Производството по образуваното гр.д. № 291/2025 г. по описа на БлРС се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание, без участие на ищеца и негов представител, в рамките на което не са приемани писмени доказателства и експертни заключения.

Депозирана е писмена молба (с вх. № 24451/14.10.2025 г.) по хода на делото от страна на процесуалния представител на ищеца, в която е изложено и становище по съществото на спора. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, с претендирани разноски за заповедното и исковото производство, съответно за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., както и общо 50 лв. платена държавна такса. Преди приключване на устните състезания по делото, процесуалният представител на ответника е заявил, че подкрепя направеното в отговора на исковата молба възражение за 2 прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

С Решение № 943/25.11.2025 г., постановено по гр. д. 291/2025 г. по описа на БлРС, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. С решението си, съдът е осъдил ответника К. К. Ц. да заплати на ,,Е. Ф. К.

България" ЕООД сумата от 125 лева, представляваща разноски по заповедното производство (ч. гр. д. № 3139/2024 г. на РС – Благоевград), както и сумата от 125 лева, представляваща разноски по исковото производство (гр. д. № 291/2025 г. на РС – Благоевград).

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е приел за основателно своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че претендираният хонорар в общ размер на 800 лв. не съответства на фактическата и правната сложност на делото, като е отчел, че производството не се отличава с особена сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не е участвал лично, събраните доказателства са ограничени по обем, материалният интерес е сравнително нисък, а по спорните правни въпроси е налице трайно установена съдебна практика. Позовавайки се и на Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, БлРС е намалил адвокатското възнаграждение до общ размер от 200 лв. за заповедното и исковото производство.

Счел е, че на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, като се произнесе отделно за разноските в заповедното и в исковото производство съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Своевременно, на 22.12.2025 г. пълномощникът на ищеца е сезирал районния съд с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските в хипотезата на чл. 248 ГПК, чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния предявен размер за заповедното и исковото производство от общо 800 лева. В указания от съда срок от ответника К. Ц., чрез адв. Т., е депозиран писмен отговор по молбата като се релевират доводи за оставяне без уважение на искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 193/10.02.2026 г. БлРС е оставил без уважение молбата, сочейки липса на основание за преразглеждане на вече аргументираната позиция на съда, че размерът на присъденото адвокатското възнаграждение, е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, ниската стойност на защитавания материален интерес и на обема на извършените от адвоката процесуални действия.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Процесното определение не е правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в 3 наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

При уважен изцяло иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски, вкл. и за сторените такива в заповедното производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика (Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК).

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. С Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията ,,с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Относно разноските в заповедното производство:

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. При определянето му съдът следва да съобрази както фактическата и правната сложност на делото, така и характера и обема на извършената процесуална дейност.

Настоящият съдебен състав намира, че конкретното заповедно производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Производството по чл. 410 ГПК е едностранно, развива се без участието на длъжника до издаването на заповедта за изпълнение, без събиране на доказателства, без провеждане на открито съдебно заседание и без извършване на други процесуални действия извън подаването на заявлението, както правилно е посочил първоинстанционният съд.

Това обаче не обосновава извод, че положеният от процесуалния представител труд следва да бъде оценен на 100 лв., както е приел първоинстанционният съд. Макар обемът на извършената работа да е ограничен, изготвянето на заявлението по чл. 410 ГПК изисква професионална правна преценка относно съществуването и изискуемостта на вземането, неговото основание и размер, както и носене на професионална отговорност за правилното упражняване на процесуалните права на страната. Поради това, определеното от първоинстанционния съд възнаграждение не съответства на характера на извършената 4 адвокатска дейност и занижава необосновано нейния справедлив еквивалент.

Като съобрази извършената процесуална дейност, икономическите условия в страната и необходимостта възнаграждението да бъде справедливо и обосновано, съдът намира, че справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 102,26 евро, който адекватно възмездява положения адвокатски труд, без да води до прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Относно разноските в исковото производство: