Решение № 219 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 231/2024
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. П., 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500231 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №234 от 26.02.2024г. постановено по гр.д.№20235220103139 по описа на съда за 2023г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения от А. Я. Ч., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., обл.
П., ул. „Т." №** против О. Я. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „И. В." №*** иск за заплащане на сумата от 9 800 лв., представляваща получената и непредадена цена от извършената от ответницата като пълномощник на ищеца продажба на притежаваната от ищеца ^ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. С., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Със същото решение е осъден А. Я. Ч., ЕГН ********** от с. Б., общ. С., обл. П., ул. „Т." №** да заплати на О. Я. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „И. В." №*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция А. Я.
Ч., ЕГН-********** от с.Б., обл.П. чрез пълномощник си адв.Б. от АК-П., с 1 вх.№6838 от 14.03.2024г., с доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с искане да бъде отменено и се уважи предявения иск. Твърди се, че ищецът претендира от ответницата да му отчете получената от нея сума от 9800лв, явяваща се договорената в нотариален акт №168, том 8, дело №1268/2022г., вх.регистър №2629 от 24.02.2022г. на Агенцията по вписванията /АВ/ гр.Б., продажна цена на ½ идеална част от СОСД с кадастрален идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С.. Твърди ищецът, че ответницата посочва друг размер на договорената цена на продаваната ½ ид. част, а именно в размер на 15000лв, че цената е прихваната от разликата, получила се в определените делбени дялове по гр.д.№2884/2020г. по описа на РС-П. и по повод уравняване на разликата на по-високия първи дял избран от жалбоподателя на по-висока стойност от 19174лв, станало след съгласие на страните за уравняване чрез прихващане на 15000лв. от продажбата на ½ ид.ч. от апартамента и 5000лв от продажбата на МПС/общо 25000лв/, като тези твърдения не били доказани.
Анализират се събраните по делото доказателства, като се акцентира, че между страните няма договорка за уравняване на делбените им дялове по приключилото делбено дело, като в протокола за одобряването на делбата изрично било записано, че страните няма да си дължат уравняване на дяловете. Като несъстоятелна се определя тезата на ответницата, че жалбоподателят дължи на Д. парична сума в размер на разликата между делбен дял I-първи и делбен дял II-ри в размер на 19174лв, и че ако се приеме такава теза, то Ч. следва й да заплати половината от сумата.Обратното означавало, че Д. ще увеличи своя дял без да се постигне изравняване на двата дяла. Като процесуално нарушение жалбоподателят квалифицира допуснатия до разпит и разпитан като свидетел И. Д. въпреки възражението и противопоставянето на ищеца, предвид забраната по чл.164 ал.1 т.2,т.4 и т.6 от ГПК. Анализирани са свидетелските показания на посочения свидетел в посока, че чрез тях се опровергава удостоверителните изявления на нотариален органи изявления на страните по договор, обективиран в нотариален акт.Посочва, че представеният с ИМ договор за покупкопродажба на недвижим имот сключен във формата на нотариален акт, е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен, но въпреки това съдът допуснал и приел свидетелски показания за опровергаване на съдържащите се в него изявления. Посочва съдебна практика според която нотариалният акт с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявленията нотариалния орган и изявленията на страните по договора, поради което има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, ползващо се с обвързваща съда формална и материална доказателствена 2 сила на основание чл.179 от ГПК. Акцентира се, че оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл.193 от ГПК. Според жалбоподателя съдебната практика приема, че не са допустими свидетелските показания за доказване на плащане на писмено установено задължение-чл.164 ал.1 т.4, от ГПК включително когато плащането е извършено между роднини по права линия; че свидетелки показания са допустими по изключение само за доказване сключването на устни договори на стойност над 5000лв между роднини по права линия/чл.164 ал.1 т.3 от ГПК/ и че това изключение не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия; че нормата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК не допуска изключение от забраната за допустимост на свидетелски показания, поради което тези доказателствени средства не са допустими за доказване на плащане на задължение, установено в писмен акт, включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия; че чл.164 ал.1 т.2 от ГПК не допуска свидетелски показания за опровергаване на официални документи и че чл.164 ал.1 т.6 от ГПК налага същата забрана и относно опровергаване на съдържането на изходящ от страната частен документ/решение №38 от 19.05.2017г. по гр.д.№3438/ 2016г. на ВКС, 2-ро г.о.; решение №51 от 21.07.2010г. по т.д.№528/2009г., ВКС, решение №126 от 10.10.2018г. по гр.д.
№4602/2017г.-ВКС-3-то г.о. Акцентира , че в случая със свидетелските показания на Д. се опровергава както размера на уговорената от страните цена от 9800лв, така и начина на плащане. Излагат с и доводи ,че по същество свидетелските показания на Д. са неточни, неясни, объркани и не кореспондират с очертаната защитна теза в отговора на ИМ. Цитират се договорките между Д. и Ч. за плащане в непределен срок на сумата от 15000лв за неговата ½ идеална част, плащането на сума от 2000лв при подписване на пълномощното, без яснота дали сумата е част от цената или роднинска помощ; че цената била определена според съС.ието на апартамента и други. Жалбоподателят съпоставя показанията с защитната теза на ответницата с отговора на исковата молба, за разликата между двата дяла от 19174лв и съгласието на страната да не се претендира сумата от О. Д., а се прихваща за нейно задължение към А. Ч.-15000лв за продажба на ½ ид.ч. от процесния обект и 5000лв за продажбата на оставено в наследство МПС.
Според показанията на Д. след продажбата на МПС, парите били разделени или ищецът си е получил дела. Ответницата прибавяла сумата от продажбата на МПС от 5000лв към цената от 15000лв за ½ от апартамента. Според жалбоподателя са налице несъответствия в обещаното, договореното, платеното и прихванатото от дължимото, не кореспондирали с предявената искова претенция и приетите писмени доказателства по делото. Разликата в дяловете от 19174лв не означавало, че ищецът като получател на по-големия дял, дължи на Д. уравняване в този размер, като няма как последната да 3 прихване свое вземане от 19174лв от цената, която дължи на ищеца за апартамента, защото няма вземане в този размер и в нотариалния акт от 24.02.2022г. е заявила пред нотариуса, че договорената в същия акт цена от 9800лв, вече я е изплатила в полза на пълномощника на продавачите. Твърди се, че необосновано и неправилно съдът кредитирал показанията на св.Д. като заинтересован вместо показаният на свидетеля адв.И. Ц., които било точни, конкретни, ясни и обективни, и за липса на уговорки за някакви допълнителни уравнявания на дяловете, независимо от разликата в оценката, като не било коментирано, че Д. има да дава 20000лв и прави прихващане.
Необосновано, неправилно и незаконосъобразно съдът дал предимство на събраните гласни доказателства на св.Д., като е игнорирал всички останали писмени доказателства и специално нотариалния акт за покупко-продажба и свидетелските показания. Като последен аргумент в жалбата се изтъква несъобразяване на исковия съд с доказателствената тежест на представения по делото нотариален акт за покупко-продажба №168 от 24.02.2022г., на СВБ. и отразените в него официални данни. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна О. Д. от гр.С., вх.№9003 от 08.04.2024г., подаден чрез адв. Х. Г., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Като неверни се определят твърденията на жалбоподателя за липса на уговорка между страните за уравняване на делбените им дялове и за допуснати процесуални нарушения. Акцентира се на приетото без възражение от страните заключение по делбеното гр.д.№2884/2020г. за формирането на два дяла с посочена пазарна стойност и за съгласие на съделителите разликата в дяловете от 19174лв, да не се претендира от Д., а да се прихване за нейно задължение към ищеца Ч., формирана от 15000лв за продажбата на ½ от апартамента и 5000лв за продажбата на МПС. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че не дължи процесната сума от 19174лв на сестра си, а само половината. Коментира се и постигнатото споразумение между страните по делбеното дело за цялостно уреждане на взаимоотношенията между съделителите и без да имат в последствие каквито и да било претенции един към друг. Обратното означавало да не се зачита съдебната спогодба или че Д. не може да претендира заплащането на сумата от 19174лв за уравнение на нейния дял. Подкрепят се доводите на съда приел, че въпроса с уравнение на дяловете е уреден извънсъдебно. По отношение допуснатите до разпит свидетели се поддържа, че няма допуснато процесуално нарушение от съда, като се препраща към изложените факти и обстоятелства в отговора на исковата молба, като се акцентира, че няма противоречие със забраната на 4 закона и няма как показанията на св.Д. да са недопустими, като същите като подробни, последователни, хронологично обосновани и се подкрепяли от правилата на житейската логика. Моли да се потвърди решението. Няма направени доказателствени искания.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на А.
Я. Ч., от с.Б., обл.П., с вх.№6838 от 14.03.2024г. както и писмения отговор на насрещната по спора страна О. Я. Д., с вх.№9003 от 08.04.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.284 ал.2 във връзка с чл.292 ал.1, във връзка с чл.280 и с чл.183 от ЗЗД- неизпълнение на отчетна сделка за предаване на всичко получено в изпълнение на поръчката по сключен между довереник и доверител договор за поръчка, в хипотеза когато довереникът /ответницата О. Я. Д./, действа от името на доверителя /ищецът А. Я. Ч./, като негов пълномощник, при което правата и задълженията по сделката, която той сключва с трети лица, включително и при договаряне сам със себе си, /покупко-продажба на недвижим имот/, възникват направо за доверителя /продавача/.
В исковата си молба, с вх.№ 20216 от 28.08.2023г. против О. Я. Д., ЕГН********** от гр.С., обл.П. ищецът А. Я. Ч., ЕГН-********** от с.Б., обл. П., твърди, че страните са били съсобственици на жилище в гр.С., представляващо самостоятелен обект в сграда /СОС/ с кадастрален идентификатор /КИ/ *****.***.***.*.* по КККР на гр.С. , с площ 40.10кв.м. и прилежащи части от 5.79 кв.м. от общите части на сградата /ОЧС/ и съответните идеални части от правото на строеж /ИЧПС/. Твърди се, че преди повече от година и половина страните се договорили ищецът А. Ч. да прехвърли възмездно на О. Д., своята ½ ид.ч. от апартамента, за което й предоставил нотариално заверено пълномощно, по силата на което й делегирал права да го представлява, подписва и вместо него да продаде сама на себе си притежаваните от него по наследство идеални части от имота.