Решение № 78 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300502774 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 95/18.07.24г. на Първомайския районен съд, І-ви съдебен състав, поставено по гр. д. № 65/24г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ придявените искове да бъде признато за установено по отношение на А. С. Ф., ЕГН:

**********, адрес: с. *****, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** главница по договор за потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането за разликата над сумата от 1112,70 лв. до пълния предявен размер от 1742,59 лв. за главница и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 615,65 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.02.2020 г. – 03.03.2021 г., 135,57 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 47,90 лв. – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 496,24 лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., и 175,32 лв. – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 384/13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС Първомай.

Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ***** моли съда 1 отмени решението на районния съд в обжалваната част, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи предявените искове, предмет на обжалваната част на решението.

„Профи кредит България“ ЕООД е подало и частна жалба против Определение № 308/21.08.2024г. постановено по същото дело, което се оставя без уважение искането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, за изменение на Решение № 95 от 18.07.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. по описа на РС Първомай в частта за разноските, като ги намали до минималния им размер или присъди такива под определения минимален размер.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от А. С. Ф., ЕГН: ********** против същото решение, но в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Ф., ЕГН: **********, адрес: с. *****, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 1112,70 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2023г., до окончателното изплащане на вземането, която моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и постанови друго, с което се отхвърли изцяло претенцията на кредитора.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Районен съд Първомай и издал Заповед № 384 от 13.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 684/2023г. в полза на „Профи Кредит България” ЕООД за следните суми: 1742,59лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019г., 615,65лв. – договорно възнаграждение за периода 25.02.2020г. – 03.03.2021г., 20 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, 135,57 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2019г. – 03.03.2021г., 47,90 лв. – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.10.2019г. – 03.03.2021г., 496,24 лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.03.2021г. – 30.10.2023г., 175,32 лв. – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 03.03.2021г. – 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.10.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 64,67 лв. – разноски по делото за държавна такса, и 27,13 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на въззивното производство.

Понеже в срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника заявителят е предявил иск депозирал настоящата искова молба, с която е предявил установителни искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Страните не спорят, а и от представения договор за потребителски кредит № 2

30039186061/03.09.2019г. се установява, че „Профи Кредит България” ЕООД ищецът, в качеството му на кредитор е предоставил на клиента А. С. Ф. кредит в размер на 2000 лв. със срок до 25.08.2021 г. на 24 месечни вноски, всяка една в размер на 121,70 лв. или общо 2920,48 лв., включващи плащания за главница и договорна лихва в размер на 41 %. Годишният процент на разходите е 48,93 %. В раздел VІ от договора е посочено, че клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга по т. V от процесния договор, чийто цена е включена в погасителния план в размер на 100лв. месечно.

Тази клауза, според която клиенът заплаща възнаграждение за посочената допълнителна услуга противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази уговорка заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва. Начисленото възнаграждение по допълнителните услуги е разход по кредита и следва да бъде включено при изчисляването му, както разпорежда нормата на чл. 19 ал.1 ЗПК и затова е очевидно, че при включването му ГПР би надвишил 50% .

Освен това с начисляването на възнаграждение по допълнителните услуги в размер на общо 5 320.48лв. – сума, която надвишава повече от два пъти предоставената по договора сума, се нарушават добрите нрави и се достига до неравноправие в кредитното правоотношение. С оглед изложеното съдът приема, че е налице неравнопровна клауза по смисъла на нормата на чл. 22 от ЗПК.

При констатирана недействителност на договор за потребителски кредит съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят трябва да върне единствено чистата стойност на кредита, без договорно възнаграждение и лихви за забава. В исковата молба ищцовото дружество признава, че клиентката е направила плащания по договора в общ размер от 887.30лв., които следва да се приспаднат от дължимата главница от 2 000лв. или А. С. Ф. следва да върне разликата от 1 112.70лв.

В насрещната искова молба се възразява против дължимостта на тази сума, с мотива, че след като договорът за потребителски кредит е нищожен, той не пораждал правни последици, поради което и не е породил задължение за клиентката по него да върне на това основание получената главница.

Този довод не намира опора в закона. Предвиденото в чл. 23 от ЗПК задължение на потребителя да върне чистата сума по кредита е израз на принципа за недопускане 3 на неоснователно обогатяване на основание закон – ЗПК, който е специален по отношение на ЗЗД. (Реш. № 50174/26.10.22г. по гр. д. № 3855/21г. на ВКС, ІV г. о.).

Ето защо, А. Ст. Ф. дължи разликата между получения кредит и внесените по процесния договор суми за погасяване на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил установителния иск до размера, указан по – горе и е отхвърлил останалите претенции, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По частната жалба: „Профи Кредит България” ЕООД иска намаляване на присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение в размер на 722.04лв. определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Като се има предвид, че по делото за предявени единадесет броя претенции, както и, че отхвърлената част от исковете възлиза в общ размер на 4 786.33лв., то възнаграждение от 722.04лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора.

С оглед изхода на спора пред настоящия съд разноски не следва да се присъждат.

Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 95/18.07.24г. на Първомайския районен съд, І-ви съдебен състав, поставено по гр. д. № 65/24г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2988/28.08.24г. по регистратурата на Първомайския районен съд против Определение № 308/21.08.2024г. постановено по същото дело, което се оставя без уважение искането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, за изменение на Решение № 95 от 18.07.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. по описа на РС Първомай в частта за разноските.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5