Решение № 205 от 28.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Кюстендил, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20211520100908 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрк. Н. М., против С. ЦВ. В., ЕГН **********, от гр.

Кюстендил, ул. „К.“ № ** с обективно съединени искове по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът притежава право на вземане в общ размер на 6967,61 лв., от които: 6331,58 лева, представляващи главница по договор за кредит № PLUS-12616314, сключен на 20.01.2016г., както и 636.03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2016г. до 16.01.2021г. Евентуално са предявени и осъдителни искове за посочените суми, в случай, че установителните искове не бъдат уважени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

Претендират се разноските от производствата.

Ответникът С. ЦВ. В., чрез назначения й особен представител, оспорва 1 предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 260049/ 26.01.2021 г. по ч.гр.д. № 135/2021 г. по описа на КРС, с която е уважено искането на заявителя. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия съдебен спор.

От приложените писмени доказателства - договор за потребителски паричен кредит от 20.01.2016 г. е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника С. ЦВ. В. е сключен договор, по силата на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 7000 лв. при фиксиран лихвен процент от 13,89 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 16,66 %, платим на 60 вноски от по 201,71 лв. в периода от 20.01.2016 до 20.01.2021 г. Предвидено е заплащане на такса „ангажимент“ в размер от 245 лв. и застрахователна премия от 2352 лв. Общата стойност на плащанията е 12102,60 лв.

От справка, представена от ищеца (лист 14 и 15 от делото) е видно, че в периода 19.02.2016-16.11.2016 г. длъжникът е осъществил 8 броя плащания по договора на сума в общ размер от 1794,42 лв., с които е погасена част от главницата, договорна лихва и застраховка. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът е заплатил сума в общ размер на 3915,51 лева в периода от 18.01.2017г. до 26.11.2020г., с която е погасено задължението в реда разноски, лихва, главница, поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 6331,58 лева главница, 645,98 лева възнаградителна лихва и 90,05 лева мораторна лихва.

Установява се по делото, че една от страните по договора - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със статут на заличен търговец в ТРРЮЛНЦ, считано от 24.04.2018г., като дружеството е преобразувано чрез вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, което е негов правоприемник и към настоящия момент извършва търговска дейност в страната чрез своя клон в Република България.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна 2 експертиза е видно, че сумата от 6775,00 лева е усвоена от ответника чрез превод на 21.01.2016г. по банкова сметка след приспадане на такса „ангажимент“ в размер на 245,00 лева. В случай, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, ответникът дължи главница в размер на 3749,23 лева, възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018г. до 20.01.2021г. в размер на 622,64 лева и мораторна лихва в периода 21.01.2021г.-24.01.2021г. в размер на 4,17 лева. Ако се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем, то дължимите суми са в размер на 2459,39 лева дължима главница и 1857,66 лева законна лихва до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. При същите условия, но при друг момент на изчисляване на задължението (момента на изготвяне на заключението), при обявяване на кредита за изискуем на краен падеж дължимата главница е в размер на 3749,23 лева, 622,64 лева дължима възнаградителна лихва и 4,17 лева мораторна лихва, а при предсрочна изискуемост на кредита, дължимите суми са в размер на 2459,39 лева дължима главница и 1857,66 лева законна лихва до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и мораторна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до 18.02.22г. в размер на 266,46 лева.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове, в производство, по които ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски паричен кредит. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че исковете са допустими.

По делото не се спори, че ответникът е получил по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12616314 от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ парична сума в размер на 6775,00 лева. От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните знания на вещото лице, е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнило своето задължение по Договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното си 3 задължение. От представените по делото доказателства и приетата експертиза се установява, че ответникът С. ЦВ. В., след момента на обявяване на предсрочната изискуемост е продължила погасяване на кредита на вноски с обща стойност 4015,51 лв.

Тъй като в настоящия случай едната от страните (ищеца) е кредитна институция, а другата потребител (ответника), приложение намират специалните правила на Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съдът следва служебно да следи за правилното приложение на императивните норми на тези нормативни актове.

Спорен момент по делото е дали е налице обявена предсрочна изискуемост на потребителския кредит и дали същият е станал такъв след просрочие на две или повече месечни вноски, съгласно чл.5 от представения договор. По делото не се установява наличието на доказателства за изпратено писмено известие до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на дата 10.01.2017г., както се твърди в исковата молба. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице твърдяната в исковата молба настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяваното й не е достигнало до ответника.

Следва да се посочи обаче, че срокът на договора за потребителски кредит е 60 месеца, считано от 20.01.2016 г., поради което същият е изтекъл 4 на 20.01.2021 г., когато би следвало да е падежът на последната вноска съобразно инкорпорирания в договора погасителен план. Изложеното налага извод, че падежът на всички вноски е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (25.01.2021г.). Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в договора всички месечни вноски.

Въпреки това, с оглед императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, във с вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагане договора се явява недействителен. Макар в случая в договора да е посочен фиксиран лихвеният процент от 13,89 %, е налице липса на разпоредба за условията за прилагането му, базата, върху която се начислява същия и периода, за който се отнася - годишен, месечен или за периода на договора. Следователно не е ясно как е разпределена във времето и съответно как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. При наличие на фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, която съдът намира за нарушена. Липсата на посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, е пречка да се направи проверка при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.

На следващо място, не става ядно какви компоненти участват в ГПР от 16,66 %, дали е определен при включване на възнаградителната лихва, такса „ангажимент“ и застрахователната премия по сключената застраховка „защита на плащанията“ или без някое от тези задължения. Съгласно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 5 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай няма данни дали застрахователната премия или такса „ангажимент“ са били взети предвид при определянето на ГПР и дали посочения отговаря на действителния такъв. В случай на разминаване ще е налице предоставяне на невярна информация с характер нелоялна и заблуждаваща търговска практика, подвеждаща потребителя и препятстваща реалната преценка на икономическите последици от сключването на договора.