Решение № 260 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110216460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. П. Г. против Наказателно постановление № 25-8177000006/03.09.2025 г., издадено от Началника на ГПУ - София при РД „ГП“, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104а ЗДП. Били му отнети и 8 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за недоказаност и обективна несъставомерност. Моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, намирайки атакуваното НП за законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2025 г. на Г. П. Г. бил съставен АУАН № АД647603 от полицейски служител при 02 РУ-СДВР, с твърдения за извършено административно нарушение по чл. 104а ЗДП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите М. И.и В. Й.; АУАН; НП; докладна записка; заповеди за компетентност.

1

Съгласно константната съдебна практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в), задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния случай, никой от разпитаните свидетели не изложи дори фрагментарен спомен за случая, поради което и инкриминираната фактология не би могла да се счете за установена, със способите на НПК.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Съдът служебно констатира отклонение от процесуалните стандарти, при изготвяне на атакуваното НП. Инкриминираната разпоредба на чл. 104а ЗДП гласи, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно 2 устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. В този ред на мисли, актосъставителят е изпълнил надлежно задължениението си – да опише действията на водача, които е счел за незаконосъобразни („… управлява същия… като по време на движение използва мобилен телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му“). Вместо да ползва цитираното описание, кореспондиращо със законовата норма, обаче, наказващият орган се е задоволил с описанието „неправомерно използва мобилен телефон“, без да посочи – в какво се твърди – да се изразява тази „неправомерност“, т. е. липсва описание на факти, въз основа на които АНО формира изводите си за наличие на административно нарушение (формалното цитиране на извадка от нормативен акт не е годно да запълни празнотата в словесното описание), респективно – срещу които санкционираното лице би могло да организира (успешно или не) каквато и да било защита. В този смисъл, налага се извод, че административно обвинитеклната теза е формулирана по начин, който не покрива минималните процесуални стандарти за осъществяване на адекватен съдебен контрол и това се явява второ, самостоятелно отменително основание.

Актуален е, в този ред на мисли, и въпросът с необходимост от съответствие между АУАН и НП, касателно описанието на инкриминираните действия, като липсата на такова съответствие нееднократно е била коментирана от касационната инстанция, в светлината на процесуалните нарушения, от категорията на съществените (в този смисъл Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.).

По приложението на материалния закон

НП, е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Както вече бе отбелязано в предходен раздел на настоящото изложение, по делото не се установява съставомерно поведение, попадащо в приложното поле на цитираната от актосъставителя и АНО законова разпоредба. В този смисъл и безпредметно е изследването на евентуални причини за една или друга линия на поведение, както и на обективна и субективна съставомерност.

За пълнота на изложението, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях.

Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл.

2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба. В случая, обаче, доколкото е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

По разноските

3

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При липса на претъенция за присъждане и на доказателства за сторени реално такива, обаче, съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-8177-000006/03.09.2025 г., издадено от Началника на ГПУ - София при РД „ГП“, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, на Г. П. Г. била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104а ЗДП и му били отнети 8 контролни точки.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4