Решение № 264 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000500907 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Т. Б. срещу решение № 6527/28.11.2024г.на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр. д. № 2903/24г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Столична община /СО/ в частта, в която предявеният срещу нея иск е уважен.

Жалбоподателят Г. Б. сочи, че в обжалваната от нея част решението е неправилно и необосновано. При определяне на обезщетението е допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД и то е явно занижено и несправедливо.

Необосновано е прието за основателно възражението за съпричиняване, направено от ответника, поради което е намалено присъдено обезщетение.

Поддържа, че извършената пластична операция за отстраняване на белезите, е била под пълна упойка с последващи рискове от нея. Имало е период на възстановяване, изпитвала е болки, неудобства и трудности в ежедневието. Неправилно е прието, че има съпричиняване. Правото на преминаване през пътното платно е насочено към неограничен брой субекти, 1 които се изчерпват с водачите на ППС. Т.е. за да е налице съпричиняване трябва да има поне два субекта, които взаимно да са нарушили правилата за движение, а в случая субектът е само един – пострадалата.

Счита за справедлив размер за репариране на вредите 50 000лв.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.

Жалбоподателят СО твърди, че по делото не е установен твърдения механизъм, тъй като изложеното в исковата молба и показанията на свидетеля са противоречиви. Поддържа, че от заключението на медицинската експертиза се установява, че пострадалата се е възстановила напълно и след извършеното лечение в Турция, няма затруднение в дишането, хематоми и остатъчни белези. Съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания като противоречиви. Свидетелят е заинтересуван от изхода на спора Въззивникът поддържа, че участъкът, в който е станал инцидента, представлява релсов път на трамвайно трасе. Релсовите пътища и прилежащите настилки са собственост и се поддържат, изграждат от „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Последното е сключило застраховка „Обща гражданска отговорност“ за всички релсови пътища. Правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата е допринесла за вредите.

Тя нарушила чл.113, ал.1 от ЗДвП.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД и постанови друго като го отхвърли изцяло.

В депозиран писмен отговор Г. Б. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на СО като неоснователна.

В насрещната въззивна жалба се съдържа писмен отговор от СО по жалбата на ищеца. В него се заявява становище за нейната неоснователност.

Изразено е становище по доказателствените искания, направени от ищеца.

Третото лице помагач не е депозирало писмен отговор по жалбите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г. Б. твърди, че на 27.10.2023г. около 16-16.30ч. е предприела пресичане на ул. „Пиротска“ в района на църквата „Свети Николай Софийски“. Поради липсващи павета от пътната настилка в близост до трамвайните релси се е спънала и паднала, като е получила наранявания в областта на главата, лявата ръка и левия крак.

Извикана е линейка, но тъй като не е дошла е закарана с личен транспорт в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Там е констатирано, че има счупване на костите на носа, закрито. Взето е решение за оперативно лечение като под венозна анестезия е извършена мануално- инструментална репозиция на носните кости. Изписана е на 01.11.2023г. Поради отваряне на краищата на оперативните рани отново е постъпила в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ на 12.11.2023г., където под локална анестезия с коригент е ексцезиран цикатриален дефект в областта на гърба на носа и дясното крило. От съдебномедицинското удостоверение № 101/23г. се установява, че ищецът е получила следните травматични увреждания: контузни рани на лицето над дясната вежда, на горния клепач на дясното око, на долния клепач на дясното око във вътрешния очен ъгъл; разкъсване на меките тъкани на носната пирамида във върха с образуване на голям мекотъканен дефект; многофрагментарно счупване с разместване на носните кости; травматичен кръвоизлив от носа, кръв в двата максиларни синуси и етноидалните клетки.

Подкожен емфизем в меките тъкани в дясно под орбитата и двустранно около носната пирамида. Счупване на тавана на дясната орбита, контузия на двете длани и ляво коляно. След извършване на оперативната интервенция е останала видима деформация на дясната очна цепка и са налице оплаквания за влошаване на зрението и постоянно сълзене на дясното око на ищеца. Тези вреди са довели до видими промени на лицето със загрозяване и промяна на анатомичната форма и могат да бъдат квалифицирани като обезобразяване.

Към момента ищецът продължава да изпитва болки в дясната лицева половина и дясната половина на главата. Върнала се е на работа в края на месец януари 2024г., но носи маска на лицето си и се притеснява да я сваля в училището, в което работи. Има ниско самочувствие заради белезите по лицето. Инцидентът е настъпил на територията на СО и съгласно чл.31 от ЗП тя отговаря за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. В случая бездействието на служители на ответника, изразяващо се в 3 неподдържане на пътното платно или на други лица, на които СО е възложила тези дейности, е довело до неизпълнение на тези задължения, поради което ответникът носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД. Затова моли съда да осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от 27.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Оспорва механизма на увреждането и мястото на неговото настъпване. Противопоставя се да бъдат приети като доказателства приложените към исковата молба 3 бр. снимки. Поддържа, че отговорността за поддържането на релсовите пътища и прилежащите настилки е на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът не е проявил необходимата внимание при придвижването си като пешеходец. Нарушила е чл.113, ал.1 от ЗДвП, тъй като е пресичала пътното платно не на пешеходна пътека.

Третото лице помагач „Столичен електротранспорт“ ЕАД оспорва иска.

Счита, че СО носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за причинените на ищеца вреди. Поддържа, че липсват доказателства нараняването на Г. Б. да е получено на посоченото място. Сочи, че улиците в населените места са собственост на съответните общини, респективно отговорността за поддържането на ул. „Пиротска“ е на СО. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД по отношение на дружеството. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е нарушила чл.113, ал.1 от ЗДвП.

Не е спорно, че при пресичане на ул. „Пиротска“ Г. Б. е паднала, тъй като се е спънала на липсващи павета в близост до трамвайното трасе.

Безспорно е, че същият ден е била прегледана в

„Н.И.Пирогов“ ЕАД.

УМБАЛСМ

От представените консултация от 27.10.2023г., извършена от специалист ортопед травматолог и епикриза от 01.11.2023г. се установяват получените от ищеца травми. Тя е постъпила за ново лечение в същото лечебно заведение на 12.11.2023г. като е била изписана на 14.11.2023г. За установяване на травматичните увреждания е прието съдебномедицинско удостоверение от 4

ВМА № 101/23г. Представени са и други медицински документи.

Няма спор, а и от приетите два броя болнични листа се установява, че тя е била отпуск за временна неработоспособност от 28.10.2023г. до

14.12.2023г.

Съдът приема, че не следва да обсъжда приетите към исковата молба снимки на жена, доколкото няма данни за времето, когато са направени и дали те са на ищеца. По отношение на снимките на улицата също не е удостоверено времето на заснемането.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получил следната травма: счупване на костите на носа, разкъсно – контузна рана на носа, дясната вежда и десен долен клепач, травма на лявата ръка и левия крак.

Вещото лице е посочило продължителността на лечебновъзстановителния период от травмите – мекотъканни и зарастването на костите на носа. През периода на първичното зарастване пострадалата е търпяла силни болки и е имала затруднения с дишането и говореното. Те могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин. Лечението на счупването на носа е било оперативно. Наложило се е повторно зашиване на раните и те са зараснали за около 25-30 дни. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Посочило е, че при личния преглед на ищеца в началото на октомври 2024г. е установило, че външният вид на лицето е идеално направен – носът и всички белези. Няма изкривявания от счупването, дишането е нормално, белезите са заличени.

Пластичната операция е направена много добре и нищо не личи. Вещото лице е заявило, че е имало счупване в ляво на черепа в областта на синусите. То е репонирано добре и всички костици са били наредени добре.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта и неоспорено от страните.

Към отговора на исковата молба са представени застрахователна полица от 23.12.2022г. сключена по „Обща застраховка Гражданска отговорност“ между ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и „Столичен електротранспорт“ ЕАД и Общи условия към нея.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

5

Свидетелят Б. е син на ищеца и желае да свидетелства. Той е очевидец на инцидента, станал с майка му. Видял е как е паднала тя и къде. Твърди, че това е станало на пешеходната алея на светофара на ул. „Пиротска при църквата. Майка му се е движела от църквата към бул. „Стамболийски“. След като е паднала е отишъл да й помогне да стане. Имала е две рани на челото и носа. Закарал я е в „Пирогов“ с личен транспорт и не е търсил спешна помощ.

Описва състоянието на ищеца след операцията. Върнала се е на работа през месец януари 2024г. Изпитвала е притеснения от външния си вид. Преди инцидента е посещавала театри и се е срещала с приятелки. След инцидента е покрила огледалата в дома им, за да не се оглежда и да изпада в истерия.

Навън е излизала с маска и очила. Така е била и на работното си място. Има белези, които ще останат. През нощта й е трудно да диша. Тя се е спънала в неравност в средата на пешеходната алея. Тя е била с павета, а не с асфалт.

Спънала се е в дупка на павета в средата на пътното платно. Там има релсов път и дупката е била около релсите.

Съдът кредитира показанията на свидетелят Б. досежно здравословното състояние на ищеца след инцидента и емоционалното й състояние като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Не ги кредитира в частта, в която излага, къде точно е настъпил инцидента, тъй като са противоречиви. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между него и ищеца/син и майка/, но ги счита за убедителни в останалата част.

СГС е уважил частично иска по чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди като е приел за основателно възражението за съпричиняване.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.