Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 354 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 710/2025
Вид
Определение № 354
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. София, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000710 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№12186 от 24.04.2026г. по описа на Апелативен съд – София, подадена от „ВОКСИС СЪРВИСИЗ“ ООД, с ЕИК 204066843, с искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 162 от 31.03.2026г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се иска намаляване на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото до размера на 8 000лв. или 4090,33 евро на съдебна инстанция.

Искането е мотивирано с твърдения за прекомерност на уговореното възнаграждение спрямо положените усилия, доколкото ищцовата позициа по тези дела е по - лесно защитима от позицията на ответник. Ангажираната защита не се отличава с извънредно и неконвенционално доказване на обстоятелства по делото, спрямо обикновения обем по подобни казуси. Нормално е възнаграждението на ответника да бъде по-голямо, тъй като дължимата защита по делото е по-голяма и сложна, спрямо процесуалната позиция.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК „ЕМ БИ ЕЛ“ЕООД, ЕИК 175139520, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на направеното искане, по подробно изложени съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо - направено е от страна в производството, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, която в последното по делото съдебно заседание страната е представила списък по чл. 80 ГПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

1

Не са налице основания за промяна в изводите на съда по въпроса за присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна с решението.

Към изложените мотиви в решението, предвид възраженията в молбата, следва да се отбележи следното:

В първоинстанционното и във въззивното производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, въпреки, че с решението си възЗ.ния съд е разгледал такова. В първоинстанционното и въззивното производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в по - висок размер от ищеца, което само по себе си обосновава извод за неоснователност на искането по чл.248 ГПК.

Неоснователно е възражението, че е нормално възнаграждението на ответника да бъде по - голямо, тъй като дължимата защита по делото е по-голяма и сложна, спрямо процесуалната позиция. При съобразяване на целите и задачите на гражданския процес, организиран като защита, в полза на правоимащия – санкция, спрямо нарушителя, не може обосновано да се твърди, че за едната страна действителната правна и фактическа сложност на делото е по – голяма от другата страна, което да мотивира необходимостта от заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в по - голям размер. Този извод се потвърждава и от съдържанието последващите изменения на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026г.), с който е прието, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Правната и фактическата сложност на делото е еднаква и за двете страни, поради което така формулирано възнаграждението е неоснователно.

По същите съображения, неоснователни и необосновани са и възраженията, че ищцовата позиция по тези дела е по - лесно защитима от позицията на ответник, както и че ангажираната защита не се отличава с извънредно и неконвенционално доказване на обстоятелства по делото, спрямо обикновения обем по подобни казуси.

Воден от тези мотиви и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Софийският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№12186 от 24.04.2026г. по описа на Апелативен съд – София, подадена от „ВОКСИС СЪРВИСИЗ“ ООД, с ЕИК 204066843, с искане за изменение на решение № 162 от 31.03.2026г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл.280 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3