Решение № 3704 от 19.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. Пловдив, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112522 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. И. Т., Е. Б. Т. и С. Б. Т., чрез адв. К. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 417,55 евро, получена от ответника без основание, поради нищожност на договор за потребителски паричен кредит № **/** г., сключен между наследодателя на ищците Б. С. Т., ЕГН: **********, починал на ** г. и ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Б. С. Т., починал на ** г. в гр.**, който бил кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № **/** г., сключен с ответната банка. По кредита била предоставена сумата от 20000 лв., с краен срок на издължаване ** г. на 84 месечни погасителни вноски, всяка от 375,60 лв., включваща главница, лихва, такса обслужване на сметка и застраховка, лихва в размер на 10,800 %, ГПР от 13,55 %, като за разглеждане на искането за кредит е събрана такса от 300 лв. Ищците твърдят, че кредитополучателят е сключил застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучателя по потребителски кредити", която премия в общ размер от 1644,72 лв. е платима, ведно с месечните вноски по кредита. Уговорено е в договора, че месечната такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит е в размер на 3,50 лева. Излагат твърдения, че кредитът е погасен изцяло и предсрочно на дата ** г., когато бил подписан Договор за потребителски кредит № ** със същата банка. Поддържат, че процесният договор е потребителски и за него се прилагат правилата на ЗЗП. Намират, че договорът е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК за задължително съдържание на договорите, поради което и същият е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Считат, че ответникът е получил без основание сумата от общо 2450 лв., представляваща сбор от недължимо платени възнаградителни лихви в размер на 1920 лева, сумата в размер на 195 лева застрахователна премия, сумата в размер на 300 лева такса за разглеждане на искания кредит и сумата от 35 лева месечни такси за обслужване на сметката по потребителския кредит. Развиват подробни съображения за нарушението на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, доколкото не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, както и 1 не било посочено по какъв начин е формиран ГПР от 13,55 %. Намират, че застраховката е била сключена от кредитополучателя като обезпечение в полза на кредитора, което се явява част от условията по договора за кредит. Считат, че невключването на застрахователната премия в ГПР и посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Твърдят, че клаузата от договора, относно разглеждането на искането за отпускане на кредит представлява същинска дейност за кредитора и е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, като същото се отнасяло и до таксата за месечно обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит. Поради изложените съображения намират, че договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължала само чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК. С уточнителна молба вх. № 118878/ 17.11.2025 г, ищците изрично посочват, че не предявяват отделен иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит, а молят този въпрос да бъде разгледан преюдициално при разглеждане на иска по чл.55 ЗЗД. Предвид гореизложеното, предявяват настоящите осъдителни искове, молят за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице правен интерес от предявяване на иска. Оспорва материалноправната легитимация на ищците в качеството им на наследници на кредитополучателя, като поддържа, че договорът за потребителски кредит бил сключен с оглед личността на потребителя. Сочи, че краен получател на застрахователната премия не бил ответникът, а трето лице – ** и **, поради което ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по исковете за връщане на застраховката като недължимо платена. Не оспорва фактическите твърдения, че между „Юробанк България“ АД и кредитополучателя Б. С. Т. бил сключен договор за потребителски кредит № **/** г., с предоставена заемна сума от 20000 лв. и срок на връщане – ** г. Не оспорва също така, че задължението по този договор е погасено изцяло на ** г., чрез рефинансиране с договор за кредит № **/** г. Не оспорва сключване на застрахователен пакет, както и размера на годишния лихвен процент от 10,800 % и ГПР от 13,55 %. Оспорва изложените от ищците доводи във връзка с твърдените пороци на договора. Сочи, че всички клаузи по договора за кредит били индивидуално уговорени. Излага подробни съображения за спазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11 ЗПК. Поддържа, че сключването на договори за кредит при определяне на променлива лихва е абсолютно допустимо и законосъобразно съгласно чл.58 ЗКИ. Оспорва доводите за наличие на нелоялни търговски практики, както и твърдяното нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК, като счита, че таксата за разглеждане в размер на 300 лв. се събирала в хода на преддоговорните отношения между страните в изпълнение на задължението на кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя. Поддържа, че вземането за месечна такса за обслужване на разплащателна сметка не противоречи на императивни норми, а е дължима съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че същата е изтекла на 05.06.2024 г., преди предявяване на исковете, доколкото намира, че началото на давностния срок е заплащането на процесните суми на кредитора на ** г. чрез рефинансиране на процесния потребителски договор.

Позовава се на ТР № 5/ 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По легитимацията на ищците:

Ищците в настоящото производство са наследници на кредитополучателя Б. С.

Т., ЕГН: **********, починал на ** г. – факт, който не е спорен между страните и се 2 установява от представеното удостоверение за наследници изх. № ** г., издадено от Община **, район ** (л.28 от делото). Не е спорно по делото също така, че между ответното дружество, в качеството на кредитор и Б. С. Т., в качеството му на кредитополучател е сключен процесният договор за потребителски кредит № **/** г.

В пар.13, т. 1 от ДР към ЗЗП е дадена легалната дефиниция на "Потребител" и това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая, кредитополучателят изпълнява посочените изисквания, заложени в легалното определение за потребител в закона, поради което спрямо него са приложими специалните правила на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

След смъртта на кредитополучателя, се открива неговото наследство, което представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които преминават към неговите наследници по закон (респ. по завещание). В наследството се включват и правата и задълженията на кредитополучателя по потребителските договори, в това число и отговорността за точно изпълнение на договора. В случая настъпва своеобразно „заместване“ на починалия наследодателя в правоотношението, по силата на закона, независимо от волята на наследника, който е приел наследството направо или с конклудентни действия. По този начин наследниците придобиват задълженията на праводателя им да погасяват кредита, но едновременно с това имат и право да оспорят клауза от потребителския договор като неравноправна, да претендират връщане на недължимо платени суми по правоотношението или да искат прогласяване на нищожността на целия договор по съдебен ред.

Съдът не възприема възраженията на ответника, че договорът за потребителски кредит е сключен с оглед личността на кредитополучателя. Извод в негова подкрепа не следва от разпоредбите на чл.16 - чл.18 ЗПК, които уреждат критериите и реда за преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а и в действащото законодателство няма разпоредби, които да придават на договора за потребителски кредит белези, присъщи на договорите intuitu personae. В този смисъл решение № 109/ 12.08.2019 г., постановено по т.д. № 636/ 2019 г. на ВКС, II т.о.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че ищците, в качеството им на наследници на кредитополучателя са активно процесуално легитимирани да предявяват настоящите искове за връщане на недължимо платено по потребителски договор, страна по който е бил техният наследодател. Поради това и исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.

По същество на правния спор:

Съдът е сезиран със субективно съединени осъдителни искове по реда на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с които ищците претендират връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, сключен с техния наследодател, поради наличие на пороци в кредитното правоотношение, водещи до неговата недействителност и връщане само на чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК.

За основателността на предявените искове за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: между наследодателя на ищците и ответното дружество да е сключен процесният договор за кредит; наследодателят да е заплатил на ответното дружество процесните суми на ** г., чрез рефинансиране на кредита. В доказателствена тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установят посочените обстоятелства. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи, че сумите са заплатени на валидно правно основание. С оглед наведеното в писмения отговор възражение за погасителна давност, следва да установи, че е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен давностен срок от изискуемостта на сумите.

С оглед наведените от ищците доводи в исковата молба, за да е основателен предявеният кондикционен иск, следва да се установи, че плащането на 3 претендираните суми е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1)при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.