Решение № 31 от 11.03.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Девин, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Славка Р. Зайцева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2, З ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез пълномощник - ЕАД Е. И., Булстат:

*********, гр. П., ул. Б. № * против „А. Т. Е. Г.“ АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. А. С. № **-**, Бизнес център „У.

М.“, ет.**, представлявано от Ф. Д., с искане да прогласи нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 197.00 лева по договор за кредит № 515*/13.11.2022г., сключен с ответника „А. Т. Е. Г.“ АД, като противоречаща на принципите на добрите нрави, заобикалящи материално – правните норми на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да й върне сумата от 50.00 лева, представляваща платена без основание сума за неустойка и такса преференциално обслужване по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023г. до окончателно изплащане.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит № 515*, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент 40.54% и годишен процент на разходите 49.00 %. Съгласно договорните клаузи кредиторът и е възложил задължение за обезпечаване на договора за заем, в срок до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова 1 гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които отговарят на условията на чл.2 от Приложение №5 , неразделна част договора.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията в договора за предоставяне на обезпечение, съгласно погасителен план дължи неустойка в размер на 98,50 лева, която се заплаща, заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка.

За кредит от 500.00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на две физически лица, с визирани условия в чл.2 от Приложение №5, неразделна част от ДПК №515*.

Така и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Задължението за предоставяне на обезпечение, е в противоречие с Директива 2008/48, транспонирана в чл.16 ЗПК, която задължава кредитора преди сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решение по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Неустойката по спорния договор има санкционен характер и е изцяло в разрез с добросъвестността, извън присъщите й функции.

Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до крито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемателя и го обогатява неоснователно.

Съгласно Приложение № 3 към договор за кредит, а именно чл.1 от същото, кредитодателят предоставя на кредитополучателя допълнителни услуги от пакет „Преференциално обслужване“, включващ следните допълнителни услуги: удължено работно време, безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от кредитодателя; получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения, без заплащане на такса.

2

Съгласно чл.3 от Приложение №3 е предвидена такса за преференциално обслужване в размер 50.00 лева, която е изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Клаузата нарушава договорното неравноправие в кредитното правоотношение, по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК - при явна нееквивалентност на насрещните престации.

На следващо място по отношение на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги важи изцяло нормата на чл.146, ал.1, във връзка с ал.2 ЗЗП, тъй като споразумението очевидно има общ типов характер и не е индивидуално съставено.

Моли съда да прогласи нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 100.00 лева и неустойка в размер на 197.00 лева по договор за кредит № 515*/13.11.2022г., сключен с ответника „А. Т. Е. Г.“ АД, като противоречащи на принципите на добрите нрави, заобикалящи материално – правните норми на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да й върне сумата от 50.00 лева, представляваща платена без основание сума за неустойка и такса преференциално обслужване по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023г. до окончателно изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „А. Т. Е. Г.“ АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Неустойка за непредоставено обезпечение по процесния договор и такса за преференциално /ВИП/ обслужване не са били начислявани, съответно такива не са били дължими и заплащани.

Признава, че в договора за кредит се съдържат такива клаузи, но приложимостта им е дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към договора за кредит, което се прилага като доказателство по делото.

Не се оспорва, че на 13.11.2022г. между „А. Т. Е. Г.” АД, в качеството си на кредитодател и С. М. К., в качеството си на кредитополучател е бил сключен Договор за кредит № 515*, по реда на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУИ и Общи условия.

Оспорва твърденията, че неустойката в сключения между страните договор е недействителна поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по договора за кредит е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията, съгласно Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК.

3

Неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит.

В конкретния случай има договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „А.

Т. Е. Г.“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидат - кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит.

Неустойката в Договор за кредит № 515* не нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Видно от приложения по делото договор, размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК).

Елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия договор. Съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК), което е 4 детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/19г.

В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.

В случая е приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква "а" на Приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

Ищецът посочва, че съглашението между страните, обективирано в Приложение № 3 към договора за кредит води до нееквивалентност на престациите на страните. Таксата, предвидена за предоставянето на преференциално обслужване, е обособена в отделно приложение към договора за кредит, което задължително се предоставя на Кредитополучателя.

Сумата в размер на 50 лева е твърде несъществена, съпоставена с главницата по договора за кредит, за да се счита, че нарушава еквивалентността на престациите на страните.

Всички горепосочени обстоятелства водят до извода, че Приложение № 3 към договора за кредит не прегражда възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съгласно Приложение № 3 към договора за кредит,

Кредитополучателят се е съгласил да ползва услугите по пакет „Преференциално (ВИП) обслужване, което не е свързано с усвояване или управление на кредита.

На първо място, допълнителният пакет услуги не е задължително условие за сключване на договора, договорът за кредит може да се сключи и без към него да е добавен допълнителният пакет услуги. Кредитополучателят самостоятелно е активирал опцията да получи допълнителния пакет от услуги при кандидатстването си за кредит. По този начин се доказва, че условията на Приложение № 3 не са свързани с усвояването на кредита.