Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 10.01.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 968/2024
Вид
Решение № 15
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Райна Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Смолян, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100968 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. Ф. М. срещу ответника „***“ ООД с правното основание на чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД да бъде признато за установено, че чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит №202405231247500070 от 23.05.2024г., сключен между С. Ф. М. и „***“ ООД, уреждащ начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

Вземането за неустойка няма характер на такава. Кредиторът го е именувал като неустойка, за да заобиколи ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предвидено обезщетение по чл.92 от ЗЗД, като надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение , не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. С процесната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправни клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.

В съдебно заседание ищцата С. Ф. М., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Иска се поддържа с писмена молба, подадена от процесуалния представител на ищцата- адв.Г..

За ответника „**“ ООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание. С писмена молба, подадена чрез юриск.Давидов,а, се поддържат възраженията в отговора, както и насрещната искова молба.

1

С отговора на ответника се признава сключване на посочения договор за кредит. Предявения от С. М. иск се оспорва, оспорват се основанията за нищожност и се поддържа становище за отхвърлянето му.

Ведно с отговора е предявен и насрещен иск от „***“ ООД срещу С. Ф. М. с правното основание на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В насрещната искова молба се твърди, че С. Ф. не е направила нито едно плащане за погасяване на задължението по процесния договор за кредит №202405231247500070/23.05.2024г., сключен между тях, като крайния срок за издължаване е 24.11.2024г.

С насрещната искова молба се претендират паричните суми в размер на 193,37 лева- падежирала главница до 24.09.2024г./т.к. насрещният иск е подаден на 09.10.2024г./, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на насрещната искова молба 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 30,63 лева- възнаградителна лихва за периода от 24.06.2024г. до 24.11.2024г., 106,63 лева – предсрочно изискуема главница за периода 24.10.2024г. до 24.11.2024г., ведно с обезщетение за забава от връчване на исковата молба на ответника по нея С. М. – 29.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, насрещната искова молба, писмените становища за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор и се установява, че на 23.05.2024 г. между С. Ф.

М., в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „***“ ООД, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №202405231247500070, при следните условия: предоставен потребителски кредит в размер на - 300.00 лева главница; 40.05% лихвен процент; - 48.28% годишен процент на разходите; - 6 месечен срок за погасяване; - 336.00 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

- Обезпечение – поръчител или банкова гаранция

В чл. 4 (3) от Договора за потребителски кредит е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция , трябва да бъде за сума в размер на 336,00 лева със срок на валидност д 25.11.2024г.

Според чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.3 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 342,00 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита.

Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението 2 не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.4, ал.3 от от договора срок за осигуряване на гаранцията- до края на следващия ден от сключването на договора.

Безспорно, предвидения кратък срок за осигуряване на обезпечението поставят в невъзможност кредитополучателя да ги изпълни. Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.

Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на добросъвестност.

Предоставения кредит е в размер на 300,00 лева, а дължимата неустойка 342,00 лева.

Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Неустойката е предвидена за плащане месечно, т.е., кредитополучателят следва да издължава погасителните вноски по кредита и едновременно с това и вноска за неустойка.

Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката има характер на

По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявеният иск от С. М. да се уважи, а именно да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит №202405231247500070 от 23.05.2024г., сключен между С. Ф. М. и „***“ ООД, уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

С оглед уважаване на иска на С. М., като се приема за нищожна посочената клауза за неустойка, то насрещната искова молба е частично основателна, като се дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК .

Според последната разпоредба когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на 3 кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, не се установи кредитополучателят да е върнал чистата стойност по кредита, поради което дължи да върне сумата в размер на 300,00 лева- предоставения кредит, както следва: 193,37 лева- падежирала главница до 24.09.2024г./т.к. насрещният иск е подаден на 09.10.2024г./, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 106,63 лева изискуема главница за периода 24.10.2024г. до 24.11.2024г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от връчване на исковата молба на ответника по нея С. М. 29.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Видно, настъпил и крайния падеж за погасяване на кредита.

В останалата част насрещната искова молба за претендираната сума в размер на 30,63 лева- възнаградителна лихва за периода от 24.06.2024г. до 24.11.2024г. подлежи на отхвърляне с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗП, цитирана по- горе.

С оглед изхода на делото по предявения иск от С. М. , в нейна полза следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 54,00 лева за заплатена държавна такса.

Ще следва ответникът „***“ ООД да бъде осъден да бъде осъден да заплати на адвокат Димитър Г.- адвокат в Адвокатска колегия гр.Л., с адрес **, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.

За уважените искове на „***“ ООД се дължат съдебни разноски в размер на 50,00 лева платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Ф. М., ЕГН**********, с адрес с.В., Община Смолян, и „***“ ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление

**, че разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит №202405231247500070 от 23.05.2024г., сключен между С. Ф. М. и „***“ ООД, уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

ОСЪЖДА С. Ф. М., ЕГН**********, да заплати на „***“ ООД, ЕИК***, сумата в размер на 300,00 лева- главница предоставения кредит по договора за потребителски кредит №202405231247500070 от 23.05.2024г., сключен между С. Ф. М. и „***“ ООД, както следва: 193,37 лева- падежирала главница до 4

24.09.2024г. ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 106,63 лева изискуема главница за периода 24.10.2024г. до 24.11.2024г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от връчване на насрещната исковата молба на С. М. 29.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на „***“ ООД срещу С. Ф. М. в ЧАСТТА за заплащането на сумата в размер на 30,63 лева- възнаградителна лихва за периода от 24.06.2024г. до 24.11.2024г. по по договора за потребителски кредит №202405231247500070 от 23.05.2024г.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК***, да заплати на С. Ф. М., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 54,00 лева.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК***, да заплати на адвокат Димитър Г.- адвокат в Адвокатска колегия гр.Л., с адрес **, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №968/2024г. по описа на РС- Смолян.

ОСЪЖДА С. Ф. М., ЕГН**********, да заплати на „***“ ООД, ЕИК***, направените съдебни разноски по насрещните претенции в размер на 50,00 лева платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5