Решение № 903 от 27.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. София , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500075 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана, ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 е осъден да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 513 във вр. с чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер;

- сумата от 1 843.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/ на получените увреждания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г., като е отхвърлил акцесорния иск за присъждане на лихва, за периода от 23.10.2018 г. до 28.04.2019 г.;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 да заплати:

- държавна такса по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 3 273.72 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата от 2 466.10 лева;

- деловодни разноски на Р. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 137.70 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Р. И.

Т., ЕГН ********** да заплати на – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 356.06 лева.

С определение № 84 от 13.10.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК, от Окръжен съд Монтана е отхвърлена молбата от ответника – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 за изменение на решение № 51 от 26.06.2020 г., постановено по т.д. № 124/2019 г. от Окръжен съд Монтана в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника – Сдружение

„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева; в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, за разликата над сумата от 1 577 лева до размер на сумата от 1 843.02 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

- размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените от ищеца;

- разходите, удостоверени с два броя фактури и пет касови бона, индивидуализирани в жалбата /л. 5/ не са в пряка причина връзка с лечението на уврежданията, получени вследствие на ПТП;

2

- доказателствата по делото установяват, че ищецът, като водач на лекия автомобил и участник в ПТП е могъл да го предотврати, ако е напуснал пътното платно и прилежащия му пътен банкет;

Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се отхвърлят главните искове в тези части.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ищецът - Р. И. Т., ЕГН ********** е подал насрещна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 100 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на действително претърпените от него.

Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева,ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019 г.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 е подал частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от първоинстанционния съд с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

- упълномощеното да осъществява процесуално представителство адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което е начислен и заплатен ДДС върху минималното адвокатско възнаграждение, съобразно цената на предявените искове;

- първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство и на практика е присъдил деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в по-малък размер от дължимите се.

3

Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и вместо това да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като осъди ищеца да заплати допълнително такива до размер на сумата от 2 475.96 лева.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни, срещу валидни и допустими съдебни актове и подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Р. И. Т., ЕГН ********** е предявил против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, искове с правно основание чл. 513 във вр. с чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 14.06.2018 г., около 19:35 часа на Главен път –І Е – 79, в землището на с.

Винище, област Монтана е настъпило ПТП между товарен автомобил „Волво FH42ТВ“ с рег. № ** ** ****, с прикачено ремарке „Tirsan XS“ с рег. № ** ** 9512, управляван от Я. Я. и лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от него.

Ищецът твърди още, че:

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарната композиция, който е загубил контрол върху управлението и ударът между двете МПС е настъпил изцяло в лента за движение на лекия автомобил;

- мястото на ПТП е посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествието и Констативен протокол за ПТП;

4

- в пряка причинна връзка с ПТП са получените от него увреждания травма в областта на главата със сътресение на мозъка; травма в областта на гръдния кош с развил се частичен левостранен пневмоторакс; открито счупване на мишнична кост на горен ляв крайник; луксация на главата на бедрена кост и счупване на лява тазова кост с пареза на паранеалния нерв; луксация в областта на първата метатарзофалангеална става;

- претърпял е няколко операции и възстановителния период е продължил една година, за който му е била призната 50 % трайно намалена работоспособност;

- за лечението е разходвал сумата от 1 843.02 лева;

- товарният автомобил с турска регистрация е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите - “зелена карта“ в деня на ПТП с „WABERER“;

- на 28.01.2019 г. е предявил на ответника писмената претенция за обезщетяване на вредите, който не е изплатил обезщетение;

С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019 г. и обезщетение за имуществените вреди, в размер на сумата от 1 843.02 лева, ведно със законната лихва, считано деня на последния разход - 23.10.2018 г..

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът