Определение № 358 от 04.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1183/2025
- Вид
- Определение № 358
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358 гр. София, 04.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител С. К. - гл. инспектор в ТД София на КОНПИ, адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, срещу Определение № 261179/23.03.2025 г., постановено по гр. дело № 10554/2020 г. по описа на СГС, I-2 състав, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на надвнесен депозит за особен представител с аргумента, че ищецът дължи заплащане на държавна такса на Софийски градски съд. Поддържа се, че неправилно съдът извършил прихващане на насрещните задължения.
Не се оспорва, че ищецът е бил осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 54 195,17 лева, представляваща държавна такса. Не се спори също, че задължението е ликвидно, предвид, че същото е влязло в сила Определение № 1083/06.03.2025 г. на ВКС, по гр. дело № 606/2025 г., с което не е допуснат касационен контрол на потвърдителното въззивно определение.
Жалбоподателят поддържа, че макар и вземането на СГС да е ликвидно и изискуемо, т.е. да са налице две от предпоставките за извършване на прихващане, съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, то същото следва да бъде извършено от председателя на СГС в качеството му на лице представляващо кредитора по вземането, а не да бъде извършено от председателя на състава разглеждащ делото. Съгласно чл. 103 от ЗЗД, прихващането се извършва „когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо или ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.“ В настоящия случай са налице двете условия за извършване на прихващането, а именно - две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, но неправилно и в противоречие с разпоредбите прихващането е извършено от лице, без същото да има качество кредитор.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт „Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно 1 ръководство на окръжния съд, като представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт..". В настоящия случай, единият кредитор е Софийски градски съд, който се представлява от председателя на съда и който се явява кредитор и лице оправомощено да извърши прихващане, т.е. председателят на съда е кредитор на вземането, който може да извърши прихващане. Неправилно и в нарушение на законовите разпоредби е постановено обжалваното определение, тъй като председателят на състава не е кредитор на вземането.
Направено е искане да бъде отменено обжалваното Определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважена подадената молба за възстановяване на надвнесен депозит за особен представител.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК (съобщението за обжалваното определение е изготвено на 18.11.2024 г. като частната жалба е подадена на 19.11.2024 г.). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
СГС е сезиран с иск, предявен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника В. И. Ц., с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК е бил назначен особен представител на ответника, като в тази връзка ищецът е внесъл с платежно нареждане от 25.02.2022 г. определената от съда сума в размер на 25 078,79 лева.
С молба от 09.11.2023 г. ищецът е заявил отказ от предявения иск.
С определение № 266920 от 07.12.2023 г. съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по делото.
С Определение № 262392 от 29.03.2024 г. съдът е допълнил своето определение от 07.12.2023 г. като е постановил на особения представител адв.
И. Р. да бъде изплатено възнаграждение в размер на 16 800 лева с ДДС. В определението е посочено, че след влизането му в сила на ищеца да бъде възстановена сумата над 16 800 лева от внесения депозит. Отхвърлено е искането на адв. Р. за изплащане на възнаграждение над 16 800 лева до 30 094,55 лева.
С молба /наречена „Писмени бележки”/ от 28.10.2024 г. ищецът е поискал да му бъде възстановена разликата между определеното възнаграждение на особения представител в размер на 16 800 лева и внесения депозит в размер на 25 078,79 лева.
С определение № 266919 от 06.11.2024 г. съдът на основание чл. 77 ГПК е осъдил ищеца КОНПИ да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 54 195,17 лева. Със същото определение съдът е отложил произнасянето по молбата на КОНПИ от 28.10.2024 г. за възстановяване на надвнесен депозит за особен представител до влизането в сила на определението или отмяната му.
Въз основа на молба от 27.11.2024 г. с разходен касов ордер на адв. И. Р.
2 е била изплатена сумата 16 800 лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
С определение № 261179 от 23.03.2025 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за възстановяване на 25 078,79 лева надвнесен депозит за особен представител. Със същото определение съдът е извършил прихващане на сумата 25 078,79 лева депозит за особен представител, надвнесен от ищеца, със сумата 54 195,17 лева държавна такса, дължима от ищеца на СГС. Приел е, че по този начин ищецът остава да дължи на СГС 29 116,38 лева. За да постанови определението си съдът е направил констатация, че е осъдил ищеца да заплати по сметка на СГС 54 195,17 лева държавна такса, като определението за това е влязло в сила (определението, л. 1 026 от дебото).
Приел е също, че ищецът е поискал от съда да му възстанови 25 078,79 лева надвнесен депозит за особен представител (л.
1025). Приел е, че това искане е неоснователно, тъй като ищецът дължи на СГС поголяма сума от тази на надвнесения депозит.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийски апелативен съд приема от правна страна следното:
1. След постановяване на Определение № 4757 от 23.10.2024 г. по гр.д.
№ 3346/2024 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, е приключил окончателно спорът относно размера на адвокатското възнаграждение на назначения по делото особен представител на ответника, като е потвърден определеният от първоинстанционния съд размер – 16 800 лева с ДДС. Следователно, както се посочва и в частната жалба, налице са две от предпоставките за извършване на прихващане, съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД – насрещни парични задължения на две лица, които същевременно са изискуеми и ликвидни. В настоящия случай обаче прихващането е извършено е извършено от лице, без същото да има качество на представляващ кредитора СГС. А безспорно е, че такъв представляващ съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт е председателят на окръжния съд, в случая – председателят на Софийски градски съд /който обаче не е кредитор, както твърди жалбоподателят, а е представляващ кредитора/. Не съществува правна норма, която да дава право на съдия, разглеждащ конкретен спор по конкретно дело, да извършва прихващане на насрещни вземания на страните по същото дело, действайки от името на една от страните и без да е налице искане за прихващане от другата страна. За да бъде осъществено това, конкретният съдия следва да издаде изричен акт, тъй като двете суми постъпват по различни сметки на съда (бюджетна сметка за такси и набирателна сметка за депозити), като само председателят на съда може да финализира счетоводната операция.
Поради това, дори само на посоченото основание, извършеното с обжалваното определение прихващане е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
2. Първоинстанционният съд се е произнесъл преждевременно по направеното от ищеца искане за възстановяване на суми. В случая са налице не само две насрещни парични задължения, но и същите се реализират по различен законов ред и с различни правни предпоставки и последици. Когато една страна е останала задължена за невнесана държавна такса, то съдът не може да разглежда искания на същата страна за възстановяване на разноски 3 по делото преди да бъде осигурено внасянето на дължимата държавна такса.
Едва след това съдът ще може да разгледа искането за възстановяване на надвнесена сума за особен представител на ответника по делото и то след като съобрази дали е спазен едногодишният срок по чл. 82 ГПК.По делото не се спори, вкл. и от ищеца, частен жалбоподател, че вземането на Софийски градски съд за държавна такса в размер на 54 195,17 лева е ликвидно и изискуемо, считано от постановяването на Определение № 1083 от 06.03.2025 г. на ВКС, Трето ГО, гр.д. № 606/2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 3313 от 20.12.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 3468/2024 г. С последното определение е било потвърдено определение № 266919 от 06.11.2024 г. на СГС по гр.д. № 10554/2020 г., I-2 състав /с което ищецът е бил осъден да заплати посочената държавна такса/.
3. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне след изпълнение на указанията, дадени в настоящото определение. При новото произнасяне съдът следва да съобрази също, че ищецът е поискал възстановяване не на цялата внесена от него сума за възнаграждение на особен представител - 25 078,79 лева, а само разликата между присъденото възнаграждение на особения представител – 16 800 лева и сумата 25 078,79 лева. Горното следва да бъде направено дори ако ищецът беше поискал пълно възстановяване на внесения депозит, тъй като в противен случай би се оказало, че цялото възнаграждение на особения представител ще бъде платено от СГС, което е недопустимо.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 261179/23.03.2025 г., постановено по гр. дело № 10554/2020 г. по описа на СГС, I-2 състав, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на надвнесен депозит за особен представител и е извършено прихващане на насрещни вземания по дело.
ВРЪЩА делото на СГС за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5