Решение № 263365 от 24.11.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 24.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ при секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 12461 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 162369/28.07.2020г. по гр.д. №

30803 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 77 – ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р.Т.И.,

ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** с адрес:

*** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумата от 9452,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 1201,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата 9452,17лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г.; сумата от 63,26лв. представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10799/2019г. на Софийски районен съд, като Р.Т.И., ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 863,53лв. по исковото дело и 264,56лв по заповедното дело ; като неоснователен е отхвърлен исказа мораторна лихва от 11,06лв. з забава на плащането на главницата от 63,26лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г.

Срещу така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№ 86818/25.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Н.Л.И., ЕГН ********** и въззивна жалба вх. № 86817/25.08.2020г. от ответника по исковете

Р.Т.И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно. Посочили са, че през 1997г. дарили имота, запазили си вещното право на ползване върху имота, но безвъзмездно, което означавало, че не следва да плащат за ползването му, включително и стойността на потребените в имота комунални услуги, каквито били претенциите на ищеца.

Заявили са, че фактически никога не били живели в имота и не го били ползвали. От 26.06.1976г. и до момента без прекъсване живеели в ж.к- ********, ********.

В периода 2015г.-2018г нямали достъп до процесния имот, не били подписвали договор с ищеца за топлоснабдяването му, не били получавали известия за дължими суми за този имот. Блок 35 бил приет без да има изградена топлопреносна мрежа и без абонатна станция. За първи път в апартамента заживял сина им през 1997г., на когото дарили имота, като техният син станал домоуправител. През 1998г. било инициирано изграждането на външната връзка, през декември 1998г. сградата била свързана с Топлофикация“.

Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ********не еизраздило становище по жалбата в срока за отговори. С молби от 09.11.2021г. и от 10.11.2022г., последната докладвана след приключване на о.с.з. , е оспорило жалбата, претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззивника.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД

, ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2014167/30.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********срещу Р.Т.И., ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Р.Т.И., ЕГН

********** и Н.Л.И., ЕГН ********** дължат солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК

********заплащане на сумата от

9452,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 1201,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата 9452,17лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г.; сумата от 63,26лв. представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 11,06лв. за забава на плащането на главницата от 63,26лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10799/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота потребил енергия в имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, , дължали цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. С допълнителна молба от 26.11.2019г.е посочил, че партидата за имота била открита по представения списък на собствениците на имота.

Ответниците Р.Т.И., ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** са оспорили исковете. Навели са твърдения, че никога не били живели в имота, този апартамент дарили на сина си през 1997г., запазили си вещното право на ползване върху него но безвъзмездно, тоест без да плащат стойност на потребени в имота ток, парно топла вода и др. Живеели в апартамент в Младост 2“, а не в процесния имот, не били подписвали договор с ищеца, не били получавали съобщения за дължими суми за процесния имот.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД, ЕИК ******** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 10799/2019г. на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3014042/22.02.2019г. е издадена заповед, с която е разпоредено Р.Т.И., ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********солидарно сумата от 9452,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент

№ 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 1201,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата 9452,17лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г.; сумата от 63,26лв. представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 11,06лв. за забава на плащането на главницата от 63,26лв. за периода от 14.09.2016г. до 01.02.2019г., съдебни разноски от 264,56лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 28.03.2019г., длъжниците са подали възражение срещу задълженията по заповедта на 10.04.2019г. сочейки че нямат задължения за абонатен № 355303, на 30.04.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 30.05.2019г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 113/25.09.1997г. , съставен от 1-ви нотариус при СРС, съгласно който Р.Т.И.,

ЕГН ********** и Н.Л.И., ЕГН ********** са дарили на сина си Л.Н.И. собствения си имот, съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 35 в гр. София, бул. „Г********- мезонет на две нива със застроена площ от 116,48кв.м., както и гараж № 14 в сградата, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота

Прието е извлечение от сметки на ищеца сочещо задължение на ответника към ищеца за заплащане на процесните суми.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 24.10.2008г. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул*********е избрало Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. В списъка на етажните собственици за ап.

35 с абонатен № 355303 е посоченЛ.И. и е положен подпис за него срещу заявен обем на имота от 246 куб.м.

Приети са удостоверения за адреси на ответници, справки от домоуправител, съгласно които ответниците живеят в ж.к. *******бл. *******от 1976г., това е заявеният от тях постоянен адрес.

По делото са приети изравнителни сметки съставени от третото лице помагач за имота сочещи, че потребител е Л.Н.И., в имота няма водомери, потребява се енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, в имота има 5 радиатора с уреди, отчетени реално през 2016г. за периода 2015г.-2016г., но не са отчетени за периода 2016г.-2017г. и за периода 2017г.-2018г. 9479, 06лв. е стойността на потребление на топлинна енергия по трите изравнителни сметки.

Приети са протоколи за отчет на уреди носещи подписи заЛ.И. като потребител положен на 01.06.2016г., съгласно който в имота е направен реален отчет и е установено потребление на енергия з отопление с 5 отоплителни тела с уреди.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза вещите лица след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и трето лице помагач са посочили, че сградата в която е имота е топлоснабдена, общият топломер в сградата отчитан ежемесечно, като е преминавал периодично през метрологични проверки, отчитани са технологични загуби. За имота реален отчет на уреди бил извършен на 01.06.2016г. за отчетен период 2015-2016г., тогава били установени пет отоплителни тела с уреди за измерване на потребление и че няма узаконен водомер за топла вода, след това не бил извършен реален отчет на уредите в имот. За периода 2015г.2016г. начислени суми били по показанията на уредите , а след това – на мощност на отделните отоплителни тела. Енергия за подгряване на вода била начислена на база 2 потребители, сградна инсталация била определена съобразно отопляем обем на имота от 246 куб.м.

Посочили са , че стойността на реално потребената топлинна енергия в имота за процесния период била 9469,86лв., лихвата за забава на плащането й била 1204,63лв., цена на дялово разпределение била начислена в размер на 63,26лв. – месечна сума в рамките от 2,22лв. до 2,32лв. месечно през процесния период.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и е разпоредено ответниците да му платят сумите в размери и на основание, за които са предявени исковете по чл. 422 от ГПК, длъжниците в срок са оспорили задълженията по заповедта, като установителните искове са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.