Решение № 204 от 20.02.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 204 гр. Пловдив, 20.02.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 19.02.2019г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3265 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Пасивно субективно съединени осъдителни искове по чл. 2б от ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Ищецът Х.А.Ч. с ЕГН ********** и адрес: *** твърди, че ответниците Областна дирекция на МВР – гр. ***,

Прокуратурата на Република България – гр. *** и Районен съд – гр. *** чрез различни действия и бездействия са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно заложеното в чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, (наричана по-долу Конвенцията), като по този начин са му причинили неимуществени вреди, претърпени в периода 29.12.2009 г. – 24.03.2015 г.

Конкретно по отношение на ответника Областна дирекция на МВР – гр. *** ищецът счита, че твърдяното нарушение се е осъществило във връзка с воденото дознание № 20/2010 г. по описа на *** РПУ – гр. ***, по което според него не са положени необходимите усилия за издирване и призоваване съобразно правилата на НПК на ищеца и неговите близки. Като прояви на бездействие от страна на ответника се сочат още отменени актове по движение на досъдебното производство (постановления за спиране и прекратяване), вследствие на което общата продължителност на наказателното производство се увеличила.

Навежда твърдения за извършени процесуални нарушения по чл. 55 от НПК. Смята, че по дознанието не е установено, че разследващите органи са работили постоянно, ритмично и без особени прекъсвания. Твърди, че на 25.10.2011 г. „в резултат на полицейско насилие от *** РПУ на МВР ***” бащата на ищеца получил инсулт, както и същите отказали да повикат бърза помощ. На спешния телефон позвънил ищецът, но впоследствие не могъл да придружи родителя си, тъй като бил задържан заедно с майка му в районното управление без нужните за това документи. Сочи, че тази „полицейска акция” причинила нетрудоспособността на баща му, който към момента е с 63 % инвалидност. Твърди, че впоследствие отново е задържан при подаване на документи за самоличност – лична карта, повдигнато му било обвинение при нарушаване правото му на защита. Описаната ситуация и отношенията му с ответника твърди, че са нарушили правото му „да преброява населението” по време на кампанията през *** г.

Относно ответника Прокуратурата на Република България

– гр. *** навежда твърдения, че правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно заложеното в чл. 6, § 1 от Конвенцията, е нарушено поради неосъществяване на дължимите надзорни функции и неупражняване на достатъчен контрол върху провежданото разследване, както и безкритично уважаване на предложенията на разследващите органи за спиране на делото, без да са налице процесуалните предпоставки за това, съставянето на необосновано и незаконосъобразно постановление за прекратяване на досъдебното производство от дата 26.02.2014 г. на *** при Районна прокуратура – гр. ***, впоследствие отменено от РС – гр. ***, нарушения на разпоредбата на чл. 368 и сл. от НПК и неосъществяване на правомощията й по чл. 242 НПК от страна на районен ***.

Твърди се, че в резултат на така изложените действия и бездействия общата продължителност на производството по дознание № 20 / 2010 г. по описа на *** РПУ – гр. *** се увеличила.

Относно ответника Районен съд – гр. *** твърди нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно заложеното в чл. 6, § 1 от Конвенцията, което касае дознание 20 / 2010 г. по описа на *** РПУ – гр. *** и ЧНД № 6395 / 2013 г. по описа на **РС, като според ищеца ответникът **РС (по-специално *** - д. Д. Т.) бездействал, като постановил актове, с които производството не се развило в съдебно за периода 28.02.2014 г. – 10.10.2014 г., а било върнато за доразследване, с което „бездействие” ответникът способствал за забава на производството.

Твърденията си ищецът основава също на съдържащите се в доклад на Инспектората към ВСС констатации по подаденото от него заявление № РС-15-131 / *** г. по реда на Глава трета „а” от ЗСВ, съгласно който действия и бездействия на държавните органи – ответници по делото, са причинили неоснователно забавяне в продължителността на производството. Въпреки това - за разлика от приетото в доклада, твърди, че за забавянето той няма принос, а производството е продължило твърде дълго – 5 години, 2 месеца и 26 дни в периода 29.12.2009 г. – 24.03.2015 г. Счита, че справедливото обезщетение на причинените му неимуществени вреди се измерява на сумата от 26 000 лв., която се претендира от всеки един от ответниците като компенсация за много тежките наказателни репресии спрямо него и цялото му семейство, които се изразяват в постоянен стрес, депресия, уронване на престиж и доброто име на ищеца в обществото, накърняване честта и достойнството му, причинена коренна отрицателна промяна в неговия начин на живот и този на семейството му.

Наказателното преследване е предизвикало негативен отзвук в квартала, университета, професията на ищеца, като влошило отношенията му с близки, познати, приятели, които се отнасяли към него с недоверие и отчуждение. Твърди още, че станал нервен, страдал от безсъние и главоболие, лекувал хроничния стрес и страховата си невроза безрезултатно с депресанти.

Исковата молба съдържа и подробното становище на Ч. относно причините за воденото наказателното производство, по което има качеството на „обвиняем”, когато всъщност ищецът е пострадал с нанесена средна телесна повреда. Също така твърдения за „различни хора”, които стоят и наблюдават постоянния адрес на ищеца в гр. ***, както и за „стари коли с антени, с техника за подслушване ... пред входа”, за това, че в периода от 5 години полицаи непрестанно звънели и тропали силно по входната врата, с което стресирали по-малкия на ищеца брат, още за „скалъпени обвинения” против него и родителите му, заплахи от страна на полицаите към майка му, побой над брат му, извършен от „цигани”, докато в близост стояла полицейска кола, арест на родителите му по време на разходка, предприет от цивилен полицай, необразуване на дознания по повод две ПТП-та, които претърпял ищецът.

При всичко така изложено се иска от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от тримата ответници да му заплати сума от по 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дознание № 20 / 2010 г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, ведно със законната лихва върху всяка от трите главници от дата 13.11.2009 г. – датата, на която се случил инцидентът, който дал повод за образуване на дознание № 20/2009 г. Претендира разноски от „ответника”, включително такива за заплатено адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.

С протоколно определение на л. 313 е допуснато уточнение, че лихвата се претендира от 29.12.2009г съобразно изрична молба – уточнение на ищеца вх. № 32900/08.11.2016г.

С протоколно определение от последно съдебно заседание е допуснато изменение в размера на претенциите на ищеца спрямо първите двама ответници, като исковете са увеличени на сумата от по 50 000 срещу всеки от тях.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на

Република България – гр. ***, представляван от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. ***, депозира отговор, с който оспорва допустимостта на предявения иск и счита същия за неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че липсва непосредствена връзка между поддържаното обвинение и влошеното здравословно състояние на ищеца, както и доказателства, които да установяват причиняването на твърдените многобройни, различни по своя характер и интензитет неимуществени вреди. Възразява против изложеното от ищеца относно неговото семейство с аргумент, че претендираното обезщетение се дължи на този, по отношение на когото е допуснато нарушение.

Твърди, че продължителността на производството е по изключителна вина на ищеца и моли съда да приложи нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, което обосновава с неоткриването му на адреса и необходимостта от обявяването му за общодържавно издирване, съответно от неявяването пред органите на реда, въпреки редовното му призоваване и най – сетне с подаваните от него многобройни молби и жалби, което обективно е препятствало извършването на следствени действия. Според ответника претендираното обезщетение от 26 000 лв. е в силно завишен размер, който не съответства на вида и обема на заявените вреди, на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и на релевантната съдебна практика по аналогични случаи. Най-сетне, че е в противоречие с принципа за обезщетяване по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Като неоснователна се определя и началната дата на аксесорната претенция за лихва – 13.11.2009 г. При доказана основателност на главния иск, законна лихва смята, че би се дължала от датата на окончателния съдебен акт, с който е прекратено наказателното производство – 10.10.2014 г. Поради така изложените съображения моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, а евентуално в случай, че същият бъде намерен за основателен, моли претендираното обезщетение да бъде намалено в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. ***, подава отговор чрез пълномощника си *** И.П., с който изцяло оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва иска и по размер, като сочи същият за завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, като в случай, че претенцията бъде уважена, то моли размерът на обезщетението да бъде намален. Също прави възражение за наличие на основанията по чл. 5, ал. 1, алтернативно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Поддържа, че извършените от полицейските служители действия са в рамките на законоустановените срокове и няма нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията и не са доказани елементите на фактическия състав на деликта. Обратно на изложеното от ищеца, твърди, че той не е бил задържан на сочените от него дати 04.07.2012 г. и 25.10.2011 г. Продължителността на производството била изключително по вина на ищеца, който подал общо 23 молби и жалби, от които 7 против актове на органите на досъдебното производство и съда, в следствие на което разследващите са били поставени в обективна невъзможност да провеждат процесуално-следствени действия. Твърденията на ищеца, че полицаите са му попречили за издаването на документ за самоличност, счита за неверни, а тези, че полицаите са причинили инсулт на баща му, станали са причина за „странна катастрофа”, „усилване на натиска” срещу майката, забелязани са „стари коли с антени, с техника за подслушване”, настъпило ПТП с ищеца, нападения от роми над брат му, вземане на частни уроци поради операция на счупения пръст, счита за недоказани и ирелевантни. Прави възражение за размера на разноските в настоящото производство, съобразно Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Районен съд – гр.

***, *** подава писмен отговор … чрез … на … И. Г. К., в който се поддържа, че искът е изцяло неоснователен и недоказан. Оспорват се всички твърдения на ищеца относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, свързана със забава при разглеждане на производството, причинена от **РС, както и тези, отнасящи се до търпени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от действия, респ. бездействия на съда. Счита, че отсъства причинна връзка или описаните от ищеца негативни преживявания да са причинно обусловени от действия / бездействия на **РС, както и че същите не могат да бъдат разграничени по период на възникване, за да се приеме, че са настъпили изключително по време на разглеждане на частните наказателни производства от съда. Ответникът изразява категоричното си несъгласие с констатациите, съдържащи се в констативния протокол на ИВСС, с които ищецът мотивира исковата си претенция. В отговора е изложена подробно хронологията на воденото срещу ищеца наказателно производство, като се твърди, че забава няма. Цитират се конкретни постановени съдебни актове, както и законообвързващите съда срокове за тяхното постановяване. Счита, че констатациите по проверката на ИВСС нямат обвързваща или задължителна сила за съда, разглеждащ делото, защото приключилата административна процедура по реда на Глава трета „а” от ЗСВ е само задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Прави искане за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност, ако претенцията се признае за основателна, то моли същата да бъде намалена по размер съобразно принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 29 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2221fd9-cba4-4d38-b03f-eeed909498e5