Решение № 952 от 16.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500351 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 4467/24.07.2024 г., постановено по гр. д. №5719/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на М.

Л. С., сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени болки и страдания от смъртта на баща му К. К. П., вследствие на ПТП, настъпило на ******** г., причинено от И. Д. К. при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на адв. Я. Д. Д., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 2 688 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, да заплати по сметка на СГС сумата от 3 384 лв. – разноски, а на ищеца – да заплати сумата от 662, 20 лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач И. Д. К..

С определение № 20572/18.12.2024 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 84 000 лв. до 130 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца М. Л. С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на 1 материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, като е нарушен и чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като недопустимо решаващият съд де е позовал на доказателства, събрани в други производства. По този начин е нарушил принципа на непосредственост на съдебното дирене. Счита, че от ангажираните по делото доказателства е установено настъпването на процесното ПТП, както и виновното поведение на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, който е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП. В тази насока е заключението на вещото лице Х.

И.. По делото е установена и причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалия, която в конкретната ситуация е била неизбежна. По делото са събрани доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че неправилно решаващият съд е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Съдът е съобразил изявление на третото лице – помагач, направени извън процеса, за изгодни за него факти – че пострадалият сам се е съгласил да пътува в автомобила, като е знаел, че водачът е под влияние на алкохол, не е бил правоспособен и не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС. С оглед на това счита, че тези изявления на страна в процеса не следва да се ценят. Могат да се ценят като доказателства онези изявления на страните, които съставляват признания на значими за процеса неизгодни за тях факти, като тези признания се ценят по реда на чл.175 ГПК. В настоящия случай не са налице тези предпоставки, както и не са ангажирани доказателства в тази насока. Поддържа, че фактът, че пострадалият е бил алкохолно повлиян към момента на настъпване на инцидента, не противоправен, нито има пряка връзка с настъпилата смърт.

Излага съображения, че решаващият съд не е преценил действителния интензитет на страданията на ищеца и последиците от тях, доколкото се касае за загуба на родител. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения иск за сумата от 130 000 лв., като присъди още 46 000 лв. към присъденото с обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Счита, че по делото не е доказана причинната връзка между инцидента и настъпилата смърт на пострадалия. По делото не е доказано наличието на непреодолимо препятствие за пътника да напусне автомобила. Служителят на РСПБЗН е освободил крака на пострадалия с леко натискане, без да използва физическа сила. В съдебно-медицинската експертиза не е налице формиран извод, че поради травмата на главата на пътника е настъпило зашеметяване, загуба на ориентация и концентрация, водеща до невъзможност пострадалият да напусне автомобила. Не са обосновани и изводи за шок. Установено е, че пътникът не е получил такива травматични увреждания, които да му попречат са вземе мерки и да напусне купето на автомобила. Липсват данни, че студената вода е довела до безпомощност. Счита, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация да предяви иска, предмет на делото. Излага съображения, че законосъобразно решаващият съд е съобразил протокола за разпит на свидетеля И. К., който е приобщен към доказателствата по делото, въз основа на издадено от съда удостоверение. В 2 проведеното на 16.02.2023 г. открито заседание третото лице – помагач е заявило, че пътникът се е намесвал активно в управлението на автомобила, който бил негова собственост и това е изтъкнато като причина за настъпване на ПТП. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че изявлението на третото лице – помагач относно знанието от пътника, че водачът е употребил алкохол, не съставлява изгоден за него факт. Съдът е основал изводите си относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа, че е недоказана връзката между ищеца и пострадалия, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Счита, че ангажираните по делото доказателства не обосновават материалноправната легитимация на ищеца, както и основателност на заявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържа доводите, заявени в писмения отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, посочени по – горе. Твърди, че с молба вх.

№ 65217/11.10.2022 г. ищецът е заявил уточнение на исковата молба. Счита, че същата не съставлява допълнителна искова молба, тъй като е депозирана извън преклузивните срокове. С тази молба не се уточнява исковата молба, а се променя твърдението на ищеца за произход от пострадалия и се заявява твърдение за наличие на връзка като между родител и дете. Необосновано съдът е приел, че връзката между пострадалия и ищеца е връзка между родител и дете. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка Ю. С. не доказват сочените в исковата молба неимуществени вреди, тъй като няма лични, непосредствени, постоянни и близки наблюдения върху отношенията между ищца и пострадалия. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил конкретни факти за отношенията между пострадалия и ищеца, посредством които да са доказани конкретни твърдения, като неправилно е определил обезщетение в значителен размер, без да извърши преценка относно справедливостта въз основа на релевантни за това факти, съгласно формираната практика на ВКС. Излага съображения, че не е доказано осъществяването на предпоставките на чл.45 ЗЗД, както и липсва постановена вялзла в сила присъда във връзка с процесния инцидент, поради което не са налице предпоставките на чл.300 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е доказано настъпването на деликт, активната материалноправна легитимация на ищеца, както и обема на претърпените от него неимуществени вреди. По делото липсват данни за наличието на съпричиняване. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с обективно и субективно съединени искове съответно 3 с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 11.02.2021 г., около 01.00 ч., в гр. София, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********, управляван от И. Д. К., се движил по бул.

„Ботевградско шосе“, с посока от ул. „8-ма“, към ул. „Челопешко шосе“. В района след кръстовището с ул. „8-ма“, автомобилът излязъл постепенно от лявата пътна лента и продължавайки наляво, напуска платното за движение, качва се на разделителния остров, движи се по тревната площ, удря се с дясната си зона последователно в мантинелата и в левия край на бетонния фундамент на моста над р. Искър, възкачва се на фундамента, след което се преобръща и пада в коритото на реката. След ПТП водачът напуснал произшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР и без да изчака пристигането на представител на мястото. В резултат от настъпилото ПТП е починал К. К. П.. Във връзка с процесното ПТП е съставен констативен протокол, като е образувано производство по пр. пр. № 834/2021 г. на СГП. Пострадалият бил баща на ищеца. От неговата загуба търпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Твърди, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на процесното ПТП и се дължи на уврежданията, получени непосредствено преди катастрофата, като основната причина за смъртта е механична асфиксия – удавяне в условията на ПТП. Твърди, че приел изключително тежко загубата на неговия баща.

Причинила му нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на близък човек може да причини. Приживе между ищеца и пострадалия е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която била прекъсната с инцидента. Ищецът загубил един от найблизките си хора, светът му се преобърнал. Пострадалият бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство. След неговата смърт ищецът не можел да се осланя на бащина подкрепа и да споделя житейски радости и трудности, няма за почувства топлината на бащината прегръдка, силата на зрелия съвет. Двамата живеели в една къща, което допълнително щяло да засили усещането за празнота и загуба. Липсата на бащина опора ще го съпътства в най-важните моменти от живота му, без да може да разчита на помощ и подкрепа. В резултат от настъпилия инцидент психичното му състояние било изключително тежко. Изпитвал постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворил се в себе си, трудно допускал и общувал с други хора. Плачел често, отказвал да се храни, загубил здравия си сън. Мъката, скръбта и липсата на фигурата на бащата съпътствали и щели да съпътстват за в бъдеще ежедневието му и да създават усещане за невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, които никога нямало да заздравеят. Съм момента на ПТП за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. На 17.02.2021 г. депозирал молба за изплащане на застрахователно обезщетение, но не получил произнасяне по отправеното искане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 26 000 лв. – част от общо дължимото обезщетение в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 27 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b221a295-b333-4aec-9867-40e00be7b13c