Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 339 от 13.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 248/2024
Вид
Определение № 339
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500248 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от К. Г. Н. против Определение № 344/20.03.2024 г. по гр.д. № 227/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е върната исковата молба, подадена от К. Н. и е прекратено производството, като недопустимо. Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен, като излага съображения, че за да се произнесе, съдът не е събрал каквито и да е доказателства, стъпвайки единствено на елементарно пресмятане на датата на декларацията за припознаване, чиято нотариална заверка на подписа е от 21.02.2023 г., без да изследва кога същата е входирана в Община Русе, нито кога същата община се е произнесла относно това припознаване. Сочи се, че за дата на припознаването следва да се има предвид датата, на която е извършено отбелязването в акта за раждане, воден от Община Русе.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия по него.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена 1 срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Окръжен съд Русе е сезиран с иск с правно основание чл. 67 СК, предявен от К. Г. Н. против Д. Р. Н., лично и като майка и законен представител на Г. К. Н.. В исковата молба се сочи, че с ответницата Д. Н. били съпрузи, като продължили да имат откъслечни контакти и след това.

Още по време на брака им, Н. има връзка с друг мъж на име П., като живеела ту при него, ту при ищеца. Родила дете на ищеца – Х. Н., впоследствие родила и на П. дете на 26.12.2022 г. – Г. К. Н., за което дете заблудила ищеца, че е негов баща. По тази причина той го припознал година след раждането.

Счита, че това дете е от П., с времето осъзнавайки, че Г. се родил 24 дни преди термина и след пресмятане на седмиците бременност, периода на евентуалното зачеване, ищецът разбрал, че по това време Н. е била при П. отново. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да унищожи, поради измама направеното припознаване на детето Г. К. Н..

Към исковата молба е приложено Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1784/29.12.2022 г., на 23.05.2023 г., и декларация за припознаване, с нотариална заверка на подписа, рег. № 341/21.02.2023 г. Пред въззивния съд е приложен актът за раждане, върху който в графа „забележки“ е вписано, че припознаването е отразено на 23.05.2023 г.

С обжалваното Определение № 344/20.03.2024 г. по гр.д. № 227/2024 г. решаващият състав при Окръжен съд Русе е приел, че молбата за унищожаване на припознаването е предявена след преклузивния едногодишен срок по чл. 67 СК, започнал да тече от датата на волеизявлението в декларацията за припознаване с нотариална заверка на подписа от 21.02.2023 г.

Този извод на решаващия състав не може да бъде споделен по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 67 СК припозналият може да иска унищожаване на припознаването, поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването. В нормата на чл. 65, ал. 1 СК е уредена формата на припознаването – лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Текстът 2 сочи, че актът на припознаване е адресиран акт и трябва да бъде доведен до знанието на длъжностното лице по гражданското състояние. Последващата процедура по съобщаване на припознаването на другия родител, евентуалното му оспорване има правното значение за проявяването на действието на припознаването, а вписването му в акта за раждане има само оповестително и доказателствено значение /арг. от чл. 34, ал. 2 ЗГР/. С оглед на това, настоящият състав счита, че фактическият състав по извършване на припознаването се осъществява със заявяването му по надлежния начин от припозналия пред длъжностното лице по гражданското състояние, а не с извършването на заявление с нотариална заверка на подписа за припознаване, както е прието в обжалваното определение.

Същевременно, исковата молба страда от информативна недостатъчност, тъй като освен общите твърдения за въвеждане в заблуждение не са изложени такива какви са били конкретните отношения между ищеца и майката на детето към момента на зачеването и раждането, с какви конкретно действия майката е създала в ищеца представата, че той е биологичен баща на детето и как е поддържала тази представа, за да го мотивира да извърши припознаването, към кой момент и как ищецът е узнал за измамата, кога е осъществена процедурата по припознаването – кога декларацията за припознаване е подадена до длъжностното лице по гражданското състояние, които обстоятелства имат значение както за основателността, така и за допустимостта на иска. С оглед на това и предвид констатираната нередовност на исковата молба, настоящият състав намира, че изводът за преклудиране на правото на жалбоподателя да иска унищожаване на извършеното от него припознаване, е направен преждевременно.

Преценката за допустимост на иска следва да бъде направена след уточняването й, което налага отмяна на постановеното първоинстанционно определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно горните мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 344 от 20.03.2024 г. по гр.д. № 227/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е върната исковата молба на К. Г. Н. и е 3 прекратено производството по делото, като недопустимо.

Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване съдопроизводствените действия, съобразно горните мотиви. на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4