Решение № 63 от 26.03.2018, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63 26.03.2018г. град

Кюстендил

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА при секретаря Лидия Стоилова като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова административно дело № 383 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156-161 от ДОПК във вр. с чл.9б от ЗМДТ и чл.22, ал.2 от ЗАвПр във вр. с чл.53а, ал.2 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /обн. ДВ, бр.

101/23.11.1999г., изм. и доп./.

„В.Б.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Б.Д.В.чрез адв.Г.Д. *** обжалва Акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ №АУТ009/24.11.2016г. на старши инспектор Ц.А.в отдел „МДТ“ при Община Дупница.

Релевират се основанията за оспорване по чл.160, ал.2 от ДОПК. Липсата на компетентност на органа се свързва с твърдението, че по-горестоящ орган е кмета на общината, а не началника на отдел „МДТ и АД“ и вземането не е публично, а частно. Неспазването на установената форма се свързва с липса на яснота за начина на формиране на задължението, правното основание и лихвата. Същественото нарушение на процедурата е поради нарушения на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК и липса на покана по чл.182 от ДОПК. Противоречието с материалния закон е с оглед липса на собственически права на общината върху автогарата, на валидно правоотношение поради отсъствие на сключен договор и смесване на понятията „такса“ и „цена на услуга“. Моли се за обявяване нищожността на акта и връщане на преписката за произнасяне от компетентния орган, евентуално за неговата отмяна. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответният началник на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница като решаващ орган по чл.156, ал.2 от ДОПК лично и чрез пълномощника в съдебно заседание и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

АУПОВ

№АУТ009/24.11.2016г. на старши инспектор Ц.А.на длъжност „старши инспектор“ в отдел „МДТ“ при Община Дупница е издаден на основание чл.6, ал.1 от ЗМДТ, чл.22, ал.2 от ЗАвПр, чл.52, ал.1 от Наредба №33/1999г. и решение №116/18.07.2008г. на ОбС – Дупница. С него е установен размер на задължението на „В.Б.“ ООД към общината за такса сектор автогара през периода 15.06.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1432.80лв. главница. АУПОВ е връчен на адресата на 24.11.2016г.

/вж. л.5 и л.6/.

С жалба №26-002489/07.12.2016г. до кмета на общината управителят на дружеството е оспорил АУПОВ с мотиви, идентични с тези в жалбата по делото /вж. л.107-108/.

С писмо изх.№26-00-2489-112/07.12.2016г. ответникът по делото в качеството на решаващ орган е намерил жалбата за неоснователна /вж. л.113-114/.

Писмото на органа е връчено на дружеството на 09.12.2016г., а жалбата по делото е подадена в съда на 20.12.2016г. /вж. л.2 и л.115/.

За сумата по АУПОВ е издадена фактура №**********/24.11.2016г. с доставчик общината и получател „В. Б.“ ООД на основание „услуга по преминаване и престой на автогара Дупница“ с включено ДДС за възникнало данъчно събитие на 24.11.2016г. /вж. л.71/. С посоченото в

АУПОВ решение №116 по Протокол №8/18.07.2008г. на ОбС – Дупница са приети допълнения в Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница във връзка с добавяне на нова т.49 към Тарифата по чл.49 от Наредбата. Точката има наименование „Услуги срещу заплащане, предоставяни от Община Дупница на обект „Автогара – Дупница“ и прилежащите съоръжения по реда на чл.22 от ЗАП и чл.53а от Наредба 33/1999г.“ като в 6 подточки са определени цени за преминаване, за престой до и над 15 минути на сектор, за предоставяне право на продажба на билети и за паркиране на паркинга на автогарата /вж. л.16-17/. В тази връзка, със заповед №1680/26.08.2008г. кметът на общината е наредил заплащане на сумите за ползване на сектор и паркинг да се извършва след справка от отдел „Транспорт и транспортни схеми“ на база утвърдено маршрутно разписание до 10-то число на текущия месец в касата на общината /вж. л.18/. Посоченото в жалбата Решение №195 по Протокол №10/25.10.2013. на ОбС касае допълване на Тарифата към общинската Наредба с цени за рекламни услуги, поради което е ирелевантно за спора.

Със заповед №1242/21.06.2012г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът е определи началника на отдел „МДТ“ при общината да упражнява правомощията на териториален директор на НАП /вж. л.157/.

Със заповед №1243/21.06.2012г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и 3 от ЗМДТ, чл.1 от ДОПК и във връзка със заповед №827/25.04.2012г. кметът е определил служителите от отдел „МДТ“ с права и задължения на органи по приходите по ДОПК в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и ТБО, като измежду лицата е и издателя на оспорения АУПОВ /вж. л.158/.

С договор рег.индекс Д-00-571/11.06.2013г. Община Кюстендил в качеството на възложител и „В.Б.“ ООД като изпълнител са договорили извършването на обществен превоз на пътници по автобусна линия Кюстендил – Дупница по утвърдена областна транспортна схема с маршрутни разписания със срок на действие до провеждане на процедура по ЗК или ЗОП, но не повече от 2 години. Маршрутните разписания по договора включват курсове по посочената автобусна линия от АГ Кюстендил до Дупница /вж. л.52-60/. Договорните правоотношения са продължени с договор рег.индекс Д-00-1277/19.12.2014г. със срок на изпълнение от 29.12.2014г. до 29.12.2019г. /вж. л.61-68/.

С договор от 20.03.2008г. Община Дупница е наела за временно ползване от собственика НК „Железопътна инфраструктура“ открита площ от 750кв.м., представляваща част от предгаровия площад на жп гара Дупница и помещение от 90кв.м. в приемното здание на жп гарата за ползване като временна автогара, чакалня и багажно отделение срещу договорена цена със срок до провеждане на тръжна процедура /вж. л.151-154/. С писмо от 02.08.2011г. наемодателят е прекратил договора, а с приемо-предавателен протокол от 10.07.2012г. страните са коригирали ползваната открита площ на 216кв.м. и са уговорили заплащане на обезщетение за ползваните площи по чл.236 от ЗЗД /вж. 195-201/. Съгласно удостоверение №24/16.06.2008г. на главния архитект на общината за въвеждане в експлоатация на строеж, общината като наемател е извършила ремонт на наетото помещение за автогара, изразяващ се в подобряване, поддържане в изправност на помещение „чакалня“ и извършване на вътрешно преустройство с цел обособяване на багажно отделение, гише за продажба на билети, каса и помещение за диспечер на автогарата /вж. л.215/. Съгласно Констативни протоколи на служители от ОО „КД-ДАИ“ – Кюстендил, на 16.05.2013г., 16.10.2013г. и 28.11.2013г. са извършени комплексни проверки на Автогара Дупница, като е прието, че отговаря на изискванията на Наредба №33/1999г. /вж. л.322-325 и л.328-333/.

Страните по делото са спорили по отказ на кмета на общината да сключи автогаров договор с превозвача, обективиран в писмо изх.№26-00-40-3/28.03.2016г. С определение №351/29.06.2016г. на КАС по адм.д.№141/2016г. съдът е оставил жалбата на дружеството без разглеждане и е прекратил съдебното производство, приемайки, че спорът касае облигационни правоотношения /вж. л.23-24/.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Н.С.С. се установява, че през периода по АУПОВ жалбоподателят е изпълнявал курсове по утвърдените маршрутни разписания, като бройките пътувания са документирани в дневник за пристигащите и отпътуващи автобуси. Вещото лице сочи, че причина за по-късното издаване и изпращане на фактурата за услугата за преминаване и престой на автогара Дупница през периода 15.06.2013г.

– 31.12.2013г. са неуредените в договор взаимоотношения между страните. Вещото лице изчислява дължимата обща сума за периода на 1426.05лв. без лихви. Сумата се отнася за престой до 15 минути на сектор. Изчислена е на база ½ от цената на билета за 597 пътувания през периода.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е основано на писмени документи в счетоводството на ответника, които жалбоподателят не оспорва.

Приета е съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Н.К.В. с предмет проверка на автогара Дупница за изискванията по Наредба №33/1999г. Заключението на вещото лице съдът не кредитира като обективно, т.к. в отговорите на повечето от въпросите вещото лице е работило по сведения на длъжностни лица, без да установи данните въз основа на лични възприятия.

Приета е допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещо лице доц.д-р инж. Г.Б.Д., изготвена след оглед на място в присъствие на представители на страните. Вещото лице установява моментното състояние на автогарата, съпоставяйки го със състоянието в констативните протоколи от проверката на ОО „КД-ДАИ“ – Кюстендил от 2013г. Вещото лице констатира, че автогарата е отговаряла на изискванията на Наредба №33/1999г. Сочи, че автогарата не притежава категория, т.к. такава не се е изисквала. Автогарата е с едно работещо гише за текуща и предварителна продажба на билети за автобусите на фирма „Юнион Ивкони“, като разполага с още 2 възможности за предоставяне на гишета за продажба на билети на други превозвачи. Имал гише за информация, на което се обслужват водачите и се заверяват пътните им листове, а данните се вписват в дневник. На предната стена на автогарата има табло с разписание на тръгващите автобуси, като част от промените в разписанията са на гишето за информация. Има помещение за пътници /чакалня/, стая за приемане и съхранение на багажа, помещение за майки с деца, работещ телефонен автомат зад автогарата и служебен телефон на разположение на инвалиди.

В автогарата има действаща подземна платформа, но повечето автобуси не са пригодени за нейното ползване. На около 36м от автогарата има тоалетна за пътниците срещу заплащане. Маршрутите от улицата до автогарата и от автогарата до автобусите са достъпни за лица с увреждания и лица с намалена подвижност, като такива са и залата за пътници, гишето за билети и чакалнята. Пред цялата сграда има навес над тротоара и секторите за потеглящите автобуси, излизащ на около 1.10м извън тротоара, който обаче може да предпази само пътниците, качващи се през предната врата на автобусите. На улицата пред автогарата има табела за пристигащите автобуси, а на пътното платно има вертикална маркировка с пътни знаци. Вещото лице е установило, че част от превозвачите имат договор с общината за ползване на автогарови услуги, като жалбоподателят не е сред тях.

Допълнителното заключение съдът намира за обективно и достоверно. Съобразено е с констатациите в протоколите за проверка от контролните органи през 2013г., чиято достоверност не е оспорена от жалбоподателя, а изводите са формирани според вида на автогарата към периода по оспорения АУПОВ.

Откритото с протоколно определение от 10.05.2017г. производство по оспорване на констативните протоколи за извършена комплексна проверка на автогарата през 20015г. и 2016г. е неотносимо към спорния период по АУПОВ, поради което съдът не дължи произнасяне за тяхната достоверност.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, оспорването е допустимо. Жалбата срещу АУПОВ изхожда от представител на легитимиран правен субект с право на оспорване. Дружеството като превозвач е изпълнявало обществената услуга по обществен превоз на пътници по утвърдена от община Кюстендил областна транспортна схема с маршрутно разписание по линията Кюстендил – Дупница през периода по АУПОВ. В това качество е ползвало автогара Дупница, стопанисвана от Община Дупница като отделен стопански обект, нает за предоставяне на автогарови услуги на превозвачите. С издаденият АУПОВ дружеството е задължено за заплащане на „такса сектор автогара“. Следователно, АУПОВ е утежняващ за жалбоподателя административен акт, т.к. поражда задължения за превозвача за заплащане на посоченото общинско вземане. Считайки вземано за недължимо, дружеството е с безспорен правен интерес от неговото съдебно оспорване. Оспорването е направено пред компетентния за разглеждането му административен съд, който е съдът по местонахождението на решаващия орган по см. на чл.156, ал.1 от ДОПК. Оспорването по административен ред е в срока по чл.152, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК и чл.4, ал.1 във вр. с чл.9б от ЗМДТ. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК има произнасяне на решаващия орган, а жалбата по делото е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.