Решение № 190 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500029 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. С. А. и С. А.

К., двете от гр. *** против Решение № 1446/28.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 434/2025г. по описа на РС Велико Търново, поправено с решение № 1511/06.11.2025.

По силата на посоченото решение съдът е отхвърлил исковете на двете жалбоподателки срещу К. Х. Г. с ЕГН ********** и П. К. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. ***, ул. „***” №***, като демонтират от външната стена на жилището на П. С. А. и С. А. К., външно тяло на климатик и конструкция за остъкляване на терасата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, намиращ се в сграда с идентификатор *** и с адрес гр. ***, ул.

„***” №***. Присъдени са разноски в полза на ответниците.

Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като не 1 са взети предвид и разгледани в съвкупност всички доказателства, неправилно бил приложен закона. Твърдят, че макар да са оспорили заключението на СТЕ, съдът изцяло го е кредитирал, а в с.з. не им е дал възможност да задават въпроси на вещото лице. Молят да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск.

В с.з. чрез процесуалния си представител излагат, че остъклението откъм южна страна на приобщената източна тераса на ответниците е захванато за стената на сградата на ищците, с което е нарушено изискването за конструктивно отделяне на двете сгради и за наличието на фуга между тях, както и че за същата стена – в продължението й е поставен климатик от ищците. Счита за безспорно доказано, че описаната стена е външна на имота на ищците, остъклението нарушава нейната цялост, а климатикът създава пречки за ищците, тъй като шумът и вибрациите от него не позволяват стаята да са използва като спалня и това е доказано със свидетелски показания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците чрез пълномощник адв. Г. Н., оспорващ я като неоснователна.

Оспорва доводите на жалбоподателите за противоречие на решението с процесуалния и материалния закон и моли да бъде потвърдено. В с.з. излага, че по делото е установено, че остъклението не е захванато за посочената стена, а за плочите на горния и долния етаж, странично е монтирано с пяна, като за това има проект, изпълнен на място. По отношение собствеността върху спорната стена счита, че тази стена е конструктивно свързана със стоманобетонните плочи на терасите в сградата на ответниците и завършва като парапет на терасата на трети етаж и нейно продължение е стената, на която е опряна остъклението и е монтиран климатика. Счита за недоказани твърденията за предизвикван от климатика шум и теч, както и за вредно въздействие върху правото на собственост на ответниците. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС, основан на твърденията, че 2 ищците са собственици на недвижим имот, намиращ се в гр. ***, ул. „***” №***, представляващ самостоятелен обект-апартамент, в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, построена в периода 1981-1984г. ви ПИ с идентификатор ***, като цялата сграда на север граничи с построена през 1975г. жилищна сграда в ПИ ***. Твърди, че ответниците са собственици и обитават апартамент в съседната сграда, с адрес ул. „***” №***, апартамент с идентификатор ***, в който през 2020г. монтирали на външната стена на жилището на ищците конструкция за остъкляване на терасата си и външно тяло на климатик. Като се позовават на неоснователност на тези действия и твърдят, че със същите се възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищците – лишени са възможността да ползват стаята, на чиято стена е монтиран климатика поради силния шум и вибрация, са предявен иск ответниците да бъдат задължени да спрат неправомерните действия и демонтират остъклението, захванато за стената на ищците, да изградят тяхна стена и за премахнат климатичното тяло.

Ответниците за оспорили основателността на исковете с възражение, че остъклението и външното тяло на климатика са монтирани на стена на тяхната сграда, изградена в техния имот, както и че на ищците не са създадени неудобства за ползване имота – климатикът е монтиран на допълнителна стена, допълнително е шумоизолиран.

Не се спори и пред въззивния съд и се установява от доказателствата по делото възприетата РС Велико Търново фактическа обстановка досежно правата на собственост на двете страни и техния обект, извършването на ремонт от страна на ответниците чрез приобщаване на южната им тераса към апартамента - чрез замяна на парапета с остъкление и поставянето на климатик на стена, изнесена пред остъклението, съседството между апартаментите на двете страни. Между страните се спори към коя от двете жилищна сгради е прилежаща стената, наречена „калканна“, за която е захванато остъклението и монтиран климатикът.

От заключението на приетата от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че при преустройството, предприето от ответниците, са премахнати неносещи вътрешни преградни зидове и парапет на южна тераса, на мястото на който е монтирано остъкление с PVC дограма.

Сградата, в която се намира апартаментът на ответниците се състои от три надземни етажа, нa всеки от които е разположено по едно самостоятелно обособено жилище, полуподземен етаж с изби и подпокривното пространство - обособено като таванско помещение. Жилищнaтa сграда е с мacивнa стоманобетонна носеща конструкция с отделни cтoмaнoбeтoнни елементи — стоманобетонни стени, колони и греди, оградни и преградни стени от тухлена зидария и cтoмaнoбeтoнни плочи нa подовите конструкции. Южната фасада на жилищната сграда е разположена на южната вътрешна регулационна линия към имота на ищците, изпълнена като „калканна стена" /без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци/, в горната част на която е изпълнен брандмауер над покривните скатове. Тази стена в посока изток изначално е достигало до края на сградата, без да продължава странично на източните 3 тераси.

При ремонта, който ответниците са осъществили на своя апартамент – на втори етаж през 2020 година, освен промяна на вътрешното пространство, е направено остъкление на фасадната тераса. За преустройството е наличен ивестиционен проект с части Архитектура и Конструктивно становище, и Технически проект, съгласуван и от Министерството на културата. По подавани сигнали от страна на ищците за стартирало строителство е имало констатация са спазване на строителните норми, но за липса на съгласуване, каквото в крайна сметка е получено в хода на преустройството и не е налагана санкция.

Остъклението, според експертизата, съответства на изготвения инвестиционен проект като във вертикална посока дограмата на прозорците е монтирана между стоманобетонните плочи на терасите към апартаментите на втори и трети етаж на сградата на ответниците, а на юг е монтирана на стена, представляваща продължение на южната калканна стена на същата сграда. За тази стена е установено, че конструктивно е свързана със стоманобетонните плочи на терасите на апартаментите в тази сграда и завършва като парапет в обема на източната тераса на апартамента на трети етаж, както и попада в границите на поземлен имот с идентификатор ***.

Не се установяват строителни книжа, кой и кога е изградил посочената стена, но с оглед функциите й вещото лице прави извод, че изграждането произтича от по-късното построяване на сградата на ищците и то като сключено застрояване със съседната сграда, при което те нямат общи стени, а самостоятелни „калканни стени", оформени брандмауери над нивото на покривните скатове за разделяне на сградата, съгласно строителнотехничееките правила към момента на построяването им. Тази стена е продължение на първоначалната такава -достигаща допреди терасите напред и до покрива нагоре, като започна горе от нивото на парапета на терасата на трети етаж и напред – до 1,40 пред терасите.

Установява се дилатационна фуга, която макар да е замазана отвън, е еластична. Установено е от строителните книжа на двете сгради, че при изграждане на жилищната сграда в УПИ II-*** в квартал *** по ПУП, допълнително към калканната стена нa ищците, е изградено описаното продължение на калканната стена на ответниците, вероятно с цел укрепване на терасите в сградата на ответниците, тъй като техните парапети и част от стоманобетонните подови плoчи са били „отрязани“, поради строителството на сградата на ищците. Тази стена бе описана по-горе. Вещото лице е положило максимални усилия, за да установи точната граница на имотите и в кой точно попада стената, за която е закрепено остъклението и е поставен климатика, вкл. чрез заснемане с дрон, и тези изследвания обосновават извода, че същата попада в УПИ I-*** квартал ***по ПУП или в ПИ със сградата на ответниците, разположена е на север oт калканната стена на сграда с идентификатор *** и представлява продължение на южната калканна стена на Сграда с идентификатор ***. B най-горната част стената попада в обема терасата в апартамента на трети етаж - над жилището на ответниците. Стената е по-широка в основата и в горния си край 4

– около парапета намалява на 12см. с ширина.

Пред въззивната инстанция е допуснато СТЕ със задачи, целящи да установят неизследвани от първата експертиза въпроси, относно съществуването на план за удължаване на процесната стена и данни от кога и кога е изградена, съществува ли фуга между това удължение и сградата на ищците и на какво разстояние са двете плочи – на апартамента на ответниците и на ищците.

Вещото лице при констатира, че нивото на апартамента на ищците се намира над нивото на апартамента на ответниците със 75 см. По отношение на фугата вещото лице е изложило, че двете сгради имат самостоятелни външни стени „калканни“, между които е предвидена технологична конструктивна фуга от 3см, но същата не е видима, поради замазване. По основния въпрос за изграждане на спорната стена не са установени строителни книжа. Вещото лице е описало, че калканната стена на ищците достига във височина до 80 см. над парапета на третия етаж на сградата на ответниците. На стр. 3-то от заключението ВЛ изказва становище, че „удължението“ е част от северната калканна стена на ищците извън поставената му задача. В с.з. същото поясни, че има нормативно изискване за външните стени от 25 см. дебелина, поради което не приема, че по-тънката „стеничка“, попадаща в обема на сградата на ответниците е удължение на тяхната калканна стена. За тази стена казва, че минава над покрива на сградата на ищците и достига под покрива на сградата на ответниците, като я приема за противопожарната стена на ищците.