Решение № 342 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000501496 по описа за 2024 година

С решение № 260000 от 02.01.2024 г. по гр. д. № 5347/2019 г., І-28 с-в, ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, предявени от Д. Б. М., роден на ******** г., гражданин на Ирландия, за осъждането на Народното събрание на РБългария, а при условията на евентуалност за осъждането на Държавата, представлявана от министъра на финансите, за заплащане на обезщетение поради нарушение на правото на ЕС, както следва:

- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените вреди, равняващи се на стойността на вземането на Д. Б. М. към "Каварна бей" ЕООД и която би получил от продажбата на поземлен имот № I-209, 210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57, 97 дка., представляващ имущество на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му, ако в производството по несъстоятелност по т.д. № 3198/2010 г., VI-3 с-в, СГС, вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна стойност, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

1

- сума в размер на 121 777, 77 лв., представляваща законна лихва върху главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г.;

- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушенията, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сума в размер на 15 222, 23 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Б. М.. Подробно е изложена фактическата обстановка по спора и са анализирани мотивите на първоинстанционното решение. Изразява несъгласие с извода на съда, че събранието на кредиторите само определя реда и начина за осребряване на имуществото, но не влияе върху размера на оценката, като сочи, че СГС е игнорирал хипотезата, в която кредитори с приети вземания имат интерес да се приключи производството преди други кредитори да заявят своите претенции. Намира, че правата му са накърнени, тъй като поради неприемането на вземането му той е бил лишен от възможност да влияе върху оценката и цената, на която е разпродадено имуществото на дружеството.

Подчертава, че купувачът на имота го е препродал на по-висока цена и то на дружество, чиито управители са адвокатите на кредиторите, инициирали производството по несъстоятелност. Сочи, че жалбоподателят нямал осигурена възможност за достъп до съд, за да защити правата си спрямо несъстоятелното дружество (вкл. не е можел да обжалва прекратяването на производството по несъстоятелност – л. 12, б. ж). Оспорва извода на съда, че приетите от НС закони гарантират възможността за свободно движение на капитали, съответно жалбоподателят счита, че се накърняват интересите на инвеститори, тъй като правилата за несъстоятелността са изолирали М. от провежданото производство и така са създали враждебна за инвестиране среда. Подчертава, че ако бе имал възможност да участва като кредитор той би имал право да влияе върху цената на разпродаваното имущество и да получи дял от сумата, реализирана при проданта. Прави искане за допускане на гласни доказателства, допълнителна задача на ССЕ и приемане на 2 приложени писмени доказателства. Претендира отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, както и разноски.

Ответникът Народно събрание оспорва жалбата, като изцяло подкрепя мотивите на съда. Твърди, че спорът касае дейност по правораздаване, а не законодателната дейност на НС. Възразява срещу доказателствените искания.

Ответникът Държавата, чрез министъра на финансите, оспорва жалбата.

Твърди, че ищецът се е възползвал надлежно от всички възможни и легитимни правни средства за защита на интересите си. Счита, че неблагоприятни краен резултат за ищеца се дължи на неговото поведение, свързано с неоснователност и недоказаност на претенциите му пред съда по несъстоятелността. Твърди, че не се установява нарушение на чл. 63 ДЕС, нито на ХОПЕС, както и че липсва причинна връзка и доказателства за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва доказателствените искания.

Контролиращата страна Прокуратурата на РБ не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл.

4, § 3 ДЕС.

Ищецът Д. Б. М. твърди, че бил управител на „Каварна бей“ ЕООД и предоставил, като физическо лице, заеми на дружеството за да се закупи терен за реализиране на строителство в района на община Каварна. На 13.03.2006 г. ищецът продал дяловете си в дружеството на трето лице. През 2010 г. пред СГС било инициирано производство по обявяване в несъстоятелност на "Каварна бей" ЕООД, като с решение от 14.04.2011 г. по т.д. № 3198/2010 г. на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, обявена била несъстоятелността му и била прекратена дейността му, като бил назначен временен синдик. На 19.07.2011 г. ищецът подал пред синдика искане, с което предявил вземанията си към "Каварна бей" ЕООД на стойност 6 102 189, 60 лв. (заеми и вземане по договор за управление на проект). Синдикът обаче отказал да включи вземанията на ищеца в списъка на приетите вземания, 3 поради което на 05.12.2011 г. М. отправил такава претенция към съда по несъстоятелността, който също я отхвърлил с влязло в сила на 06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/2010 г. Ищецът предприел защита на правата си като на 27.04.2012 г. предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу "Каварна бей" ЕООД. Междувременно производството по несъстоятелност се развивало и на 22.11.2012 г. трето дружество закупило на ниска цена от 27 000 лв. имотите на дружеството-длъжник (които след няколко месеца били продадени за сумата от 100 000 лв.). Това възлагане ищецът не можел да обжалва, тъй като не е бил страна в производството по несъстоятелност. В последното било постановено решение от 15.04.2014 г., с което съдът приел, че „Каварна бей“ ЕООД няма неразпределено имущество, в производството по несъстоятелност не са приети вземания на кредитори, които да са останали неудовлетворени, масата на несъстоятелността е изчерпана и дружеството било заличено. След това решение (което ищецът също не можел да обжалва) с определение № 7536/01.07.2014 г. по т. д. № 2746/2012 г., СГС прекратил производството по иска по чл. 694 от ТЗ, тъй като ответникът "Каварна бей" ЕООД бил заличен. Против това определение ищецът подал частна жалба, която била отхвърлена (определение № 1944/29.07.2014 г., САС), а ВКС не допуснал касация (определение № 89 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3642/2014 г., ІІ ТО). Въз основа на тези факти се твърди, че ответникът Народно събрание не е приел нужните законови разрешения за да осигури достатъчно процедурни гаранции в производството по несъстоятелност, които да осуетят възможността имуществото на несъстоятелното дружество да бъде разпродадено, както и за осигуряване участието на заинтересованите инвеститори в търговски дружества в съдебни производства по несъстоятелност. Счита, че са нарушени принципите и нормите на Общностното право - чл. 63 от ДФЕС и чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС, и държавата - членка следва да отговаря за причинените вреди, тъй като ищецът не е успял да участва при разпределяне на имуществото на своя длъжник, и то било продадено на занижена цена.

Претендира да получи обезщетение от Народното събрание, респ. от Държавата (представлявана от министъра на финансите) и следните суми:

- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените вреди, равняващи се на стойността на вземането на Д. Б. М. към "Каварна бей" ЕООД и която би получил от продажбата на поземлен имот 4

№ I-209, 210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57, 97 дка., представляващ имущество на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му, ако в производството по несъстоятелност по т.д. № 3198/2010 г., VI-3 с-в, СГС, вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна стойност, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сума в размер на 121 777, 77 лв., представляваща законна лихва върху главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г.;

- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушенията, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сума в размер на 15 222, 23 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г.

Ответникът Народно събрание на РБългария оспорва предявените искове, като счита, че спорът бил свързан не със законодателна, а с правораздавателна дейност. Сочи, че нормата на чл. 63 ДЕС е неотносима (приложима е само в отношения между държави), а чл. 47 от ХОПЕС не е нарушен, тъй като ищецът е използвал осигурените му от националното законодателство възможности за съдебна защита. Оспорва вредите, причинната връзка, прави възражение за погасителна давност за главница и лихви.

Ответник Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва исковете, като намира, че отговорността се носи от съответния държавен орган. Твърди, че няма нарушение на Общностното право, липсват вреди, причинна връзка, прави възражение за погасителна давност, считано от дата на увреждането - издаденото на 22.11.2012 г. постановление.

Контролиращата страна Прокуратурата на РБългария оспорва искове.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

5

Фактическата обстановка по делото не е спорна. Установява се, че ищецът М. регистрирал дружество („Каварна бей“ ЕАД, след промяна на името), чийто управител бил, но в последствие то било прехвърлено на юридическо лице в Малта. С решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 3198/2010 г. на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, респ. обявена е и несъстоятелността му, дейността му била прекратена и бил назначен временен синдик. На 19.07.2011 г. ищецът предявил вземането си от 6 102 189, 60 лв.

(основано на два договора за заем към дружеството и вземане по договор за управленски услуги), но синдикът отказал да го включи в списъка на приетите вземания по чл. 688 от ТЗ. Отказът на синдика бил потвърден от съда по несъстоятелността (определение по т. д. № 3198/2010 г., СГС), а на 27.04.2012 г. ищецът предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу дружеството-длъжник (т.д. № 2746/2012 г.).

В открито съдебно заседание от 28.05.2012 г. (л. 521, том 2, т.д. № 3198/2010 г. на СГС) кредиторите с приети вземания са взели решение да бъде продаден като цяло, а не на части, единственият актив на дружеството поземлен имот № I- 209, 210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57, 97 дка. Определен е метод и условия на оценка - оценка по реда на пазарна стойност, като е възложено на синдика правото на избор на оценител с лимит на възнаграждението му от 2000 лв. За да вземе това решение събранието на кредиторите е отчело обстоятелството, че само 1/3 ид.ч. от имота може да бъде застроена, а останалите 2/3 ид.ч. попадат под законова забрана, тъй като се намират в исторически местности и понастоящем няма разрешение за извършване на строителство поради необходимостта от провеждане на археологически разкопки и изследвания. На 08.08.2012 г. е представена и изготвена експертна оценка (л. 543-548), според която е определена справедлива пазарна стойност от 26 600 лв., като са взети предвид и следните ограничения: имотът попада в границите на "Натура 2000" и в две трети от него е разкрит археологически паметник на културата "Късно античен църковен комплекс". Видно от молба от 17.05.2013 г. (л. 566) на синдика, на 26.10.2012 г. процесният поземлен имот е продаден на "Джей Ем Екс Пропърти" ЕООД срещу сумата от 27 000 лв., който е бил и единственият участник в търга.