Решение № 255 от 11.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. В., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100502034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Грийн Марк“ ООД, ЕИК *** против Решение № 2116/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 11574/2023г. по описа на Районен съд В., в частта, с която на основание чл.200, ал.1 от КТ „Грийн Марк“ ООД е осъдено да заплати на С. И. К., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., в размер на 22 000 лева за претърпени физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и самостоятелно, ведно със законната лихва върху главницата от 22 000 лева, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане. Изложени са подробни съображения за неправилност в тази част на решението. Поддържа се наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице поради груба небрежност.

Навеждат се доводи за приложение на чл.83 ЗЗД. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната му част.

1

Ответникът по жалбата С. К. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от С. К. против Решение № 2116/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 11574/2023г. по описа на Районен съд В., в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на основание чл.200, ал.1 от КТ, предявен от С. К. срещу „Грийн Марк“ ООД, за разликата над сумата от 22 000 лева до 42 280 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., изразяващи се в претърпени физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и самостоятелно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане. Твърди се, че съдът не е съобразил тежестта на претърпените телесни увреждания, болките и страданията и периода на временна неработоспособсност на пострадалия.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица, имащи право на жалба и са процесуално допустими. Разгледани по същество, ВОС намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо. Видно от исковата молба, претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е в размер от общо 41 000 лева. В хода на първоинстанционното производство не е поискано, респ. допуснато изменение на иска по отношение размера на иска. Въпреки това, с обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 22 000 лева до сумата от 42 280 лева. Като се е произнесъл за сума, по-голяма от претендираната, съдът 2 се е произнесъл по непредявен петитум и в тази част решението се явява недопустимо. Ето защо първоинстанционният акт следва да бъде обезсилен в частта, с която исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 41 000 лева до 42 280 лева.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 200, ал.1 КТ, предявен от С. К. срещу „Грийн Марк“ ООД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., както следва: сумата от 41 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане и сумата от 1 280 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 08.09.2023г. до окончателното й заплащане.

Ответникът „Грийн Марк“ ООД оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа се възражение за съпричиняване на настъпилите вреди.

С постановеното по спора Решение № 2116/07.06.2024г. по гр.д. № 11574/2023г. по описа на Районен съд В., първостепенният съд е осъдил на основание чл.200, ал.1 от КТ „Грийн Марк„ ООД да заплати на С. И. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., в размер на 22 000 лева за претърпени физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и самостоятелно ведно със законната лихва върху главницата от 22 000 лева, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до 3 окончателното й заплащане; отхвърлил е искът за разликата над 22 000 лева до 42 280 лева; осъдил е на основание чл.200, ал.1 от КТ „Грийн Марк„ ООД да заплати на С. И. К. обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г. в размер на 1 280 лева, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 08.09.2023г. до окончателното й заплащане.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно е, че на20.10.2022г. страните са сключили трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжността шофьор лекотоварен автомобил. Договорът е със срок на изпитване 6 месеца.

Ответното дружество е декларирало пред ТП на НОИ гр.В. на 18.08.2023г. за настъпила трудова злополука с ищеца на 14.08.2023г. в гр.Белослав, ул.“Трети март“ № 24 при разтоварване на стоките от камиона, в резултат на което ищецът е счупил лъчевата кост на горния си ляв крайник. С Разпореждане на ТП на НОИ – В. от 24.08.2023г. декларираната злополука се приема за трудова.

Не се спори между страните, че ищецът е отведен до Спешен център на МБАЛ „Св.Анна“ В. на 14.08.2023г., където е прегледан и му е направена рентгенография, гипсова имобилизация, аналгетична терапия. С мнение за хоспитализация. Ищецът е отказал да даде кръвна проба за алкохол/наркотици.

На 15.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „Св.Анна“ В., където са му направени изследвания, констатирано е счупването на горния край на лъчевата кост закрито в ляво. Ищецът е изписан на 18.08.2023г. по собствено желание, като отказва оперативно лечение.

От предоставения график за м.08.2023г. на лекарите от Клиника по „Ортопедия и травматология“ в МБАЛ „Света Анна – В.“ АД се установява, че през периода 14.08.2023г. – 18.08.2023г. е имало дежурен ортопед.

На 21.08.2023г. ищецът постъпва в МБАЛ „Майчин дом-В.“ ЕООД, където му е извършена операция с интервенция – открита репозиция на фрактурата на лявата главичка на радиус и вътрешна фиксация с 1 бр.мини 4 плака за проксимален радиус, 1 бр.винт и киршнерова игла. Ищецът е изписан на 23.08.2023г.

От издаденото на ищеца медицинско удостоверение се установява, че той има счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, което би могло да се получи в резултат от падане от товарен автомобил. Това е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 2-3 месеца.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на изготвена СМЕ. От същото се установява, че на 14.08.2023г. С. И. К. е получил счупване на главичката на лявата лъчева кост и пълно изкълчване па лявата лакътна на става. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран по оста на левия горен крайник.

Отговаря добре да бъде получено при падане върху отворена длан. Проведено е оперативно лечение и фиксация и остеосинтезиращ материал. След получаване на такива травматични увреждания обичайно в период след една година се извършва повторно оперативно лечение за екстракция на остеосинтезиращия материал. В материалите по делото не се установяват данни за наличие на травматични увреждания преди процесния инцидент.

Хватателната функция на крайника е запазена, налице е ограничено разгъване на нивото па лакътната става и ограничения в ротацията на лявата предмишница. От обясненията на вещото лице, дадени в осз на 14.02.2024г., се установява, че при този вид травми е задължително провеждането на оперативно лечение. След като се отстрани остеосинтезиращия материал, което според вещото лице следва да стане същата година, след като мене 1 година, при правилно проведена физиотерапия има голяма вероятност да се възстанови напълно функцията на крайника. Към момента на изследване на ищеца има ограничение в движението на лакътната става. След инцидента в рамките на 10 дни ищецът не е могъл да използва пострадалата ръка, в рамките на 2-3 месеца постепенно се възстановява функцията на ръката.

Отлагането на операцията не води до усложнения, а до страдалния за пострадалия.

Пред районния съд е изготвена и СПЕ, от която се установява, че по време на трудовата злополука ищецът е претърпял физическа травма-болки, страдание и оперативна интервенция, като му предстои втора такава.

5

Впоследствие, когато са преминали болките, ищецът е започнал да осъзнава и осмисля случилото се от психологична гледна точка като в този момент се е формирала и психотравма вследствие на злополуката. Психичното състояние на ищеца към момента на провежданото с него интервю е съпроводено с леко към умерено повишена тревожност, с понижена самооценка и малоценностови изживявания, с някои натрапливи мисли за болести и смърт, с по-лесна възбудимост и чувствителност, загуба на увереност в сили и възможности, емоционална инконтинентиост, спад на активността и стеничността. Ищецът се опитва да съхрани самочувствието си и мъжкото си достойнство, но във вътрешен план изпитва дискомфорт. Опитва се да приеме и трайните последици за състоянието на лявата си ръка, но му е, все още, доста трудно.

На основание чл.176 ГПК С. К. е дал обяснения, че при напускането на болницата ищеца е бил предупреден от лекарите за рисковете на здравето си.

Нямало е причина да откаже вземане на проба за алкохол, просто го е направил заради притеснението си заради ръката. В периода 14.08.2023г. – 21.08.2023г. е нямало лекар в МБАЛ „Св.Анна-В.“ ЕООД, който да оперира ищеца.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства на разпитаните свидетели Й.Х., М. К.а, Г. С. и Я. Я..

Съдът кредитира същите като ясни, подробни и вътрешно непротиворечиви.

Пред настоящата инстанция е представена и приета епикриза, от която се установява, че ищецът е претърпял още една оперативна намеса.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) настъпила трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици за работника – болки и страдания и 3) причинноследствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.