Решение № 216 от 09.09.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 334/2024
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 09.09.2024
- В сила
- 12.08.2024
- Състав
- Аделина Тушева, Александра Нанова, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Монтана, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Таня Живкова
Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500334 по описа за 2024 година
Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-438 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на жалба, подадена от С. Х. А., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 1-61/2024 г., по описа на Съдебноизпълнителната служба (СИС) при Районен съд-гр. Монтана, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М. Д., срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) К.Р., изразяващи се в отказ да бъде прекратено изп. д. № 1-61/2024 г., обективиран в Постановление от 30.05.2024 г.
В обстоятелствената част на жалбата длъжникът по изпълнителното дело излага подробни съображения защо счита, че то следва да бъде прекратено. Най-напред се изтъква, че длъжникът действа чрез упълномощен представител, поради което за отказа от прекратяване, той неправилно бил уведомен лично, вместо чрез своя адвокат. Счита се, че съобщаването за отказа е нередовно, което водило до недопустимост, евентуално неправилност и на акта, в който отказът е обективиран. По същество обжалваното 1 постановление се намира за недопустимо, евентуално за неправилно. За неверен се намира изводът на ДСИ, че длъжникът не е представил документ, удостоверяващ заплащане на сума в размер на 250,00 лв. Напротив, твърди се, че по изпълнителното дело било представено платежно нареждане за заплащане на сума надвишаваща тази, което обстоятелство обаче неправилно не било взето предвид от ДСИ. Счита се, че отговорност на взискателя е да диференцира отделните части на изпълнителния лист, когато претендира същия частично в изпълнителното производство. Предвид това след като длъжникът е заплатил преди образуване на изпълнителното дело, сума, по процесния изпълнителен лист, надвишаваща тази по задължението, за което е представил квитанция от пощенска станция, то приложение следвало да намери чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК. Поддържа се, че ДСИ имал правомощие да провери само дали преди датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът е заплатил претендираната сума. Въз основа на така изложеното, жалбоподателят прави искане за отмяна на акта, с който е отказано прекратяване на изпълнителното дело. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
В тридневния срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, взискателят по изпълнителното дело, С. Й. Т., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. Т., е подала писмено възражение. В него се излага, че нередовното връчване на постановлението на ДСИ не може да доведе до недопустимост на същото. Сочи се, че при наличие на упълномощен представител, редовността на връчването не се засяга, ако страната е получила съобщението лично. В подкрепа на последното се прави цитиране на част от съдебен акт на ВКС. По същество жалбата се намира за неоснователна.
Изрично се посочва, че когато в изпълнителния лист са обективирани няколко дължими суми от едно лице, то право на взискателя е да претендира само една от тях. За невярно се намира твърдението, че не е ясно коя точно от сумите по изпълнителния лист се претендира. Сочи се, че в процесното изпълнително производство се претендира третата сума по изпълнителния лист в размер на 250,00 лв. Твърди се, че в конкретния случай длъжникът не е представил доказателства за заплащането на претендираната сума, а само такива за останалите две суми. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира се за присъждане на направените разноски по настоящото производство.
2
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ДСИ К.Р. е изложил мотиви по обжалваното действие. В хронологична последователност се излагат извършените от нея действия. Твърди се, че по жалба със същото съдържание срещу същия акт Окръжен съд-гр. Монтана вече се е произнасял.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана странадлъжник по изпълнителното дело, при наличие на правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а извършените от ДСИ действия-законосъобразни.
Окръжен съд-гр. Монтана, действащ като контролна инстанция относно процесуалната законосъобразност на обжалвания несъдебен акт, а не като въззивна такава, след като се запозна с изложеното в жалбата, в писменото възражение и в мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на доказателствата в изпълнителното дело, преценени поотделно и в съвкупност, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 06.03.2024 г. от С. Й. Т., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. Т., до Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-гр. Монтана, е подадена молба (л. 4 от изпълнителното дело) за образуване на изпълнително дело срещу С. Х. А.. Към нея е представен изпълнителен лист № 26 от 12.02.2024 г. (л. 5 от изпълнителното дело), издаден от Районен съд-гр. Л., 2-ри състав, във връзка с Разпореждане № 65 от 12.02.2024 г, постановено по н. ч. х. д. № 351/2021 г. по описа на Районен съдгр. Л., с който длъжникът С. Х. А. е осъден да заплати на взискателя С. Й. Т., сума в размер на 2400,00 лв., представляваща разноски за водене на н. ч. х. д.
№ 351/2021 на Районен съд-гр. Л., сума в размер на 600,00 лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното съдебно производство по в. н. ч. х. д. № 206/2023 г. на Окръжен съд-гр. Монтана и сума в размер на 250,00 лв., представляваща допълнителен хонорар за 3 съдебно заседание за адвокатско възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното съдебно производство по в. н. ч. х. д. № 206/2023 г. на Окръжен съд-гр. Монтана. С така подадената молба за образуване на изпълнително дело се претендира единствено третата сума от 250,00 лв., представляваща допълнителен хонорар за съдебно заседание за адвокатско възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното съдебно производство по в. н. ч. х. д. № 206/2023 г. на Окръжен съд-гр. Монтана. Предвид това изпълнително дело е образувано, само за третото вземане, под № 1-61/2024 г., по описа на СИС при Районен съд-гр. Монтана.
С молбата, наред с искането на взискателя за образуване на изпълнително дело за конкретното вземане, се иска на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение. В случай, че длъжникът не плати доброволно претендираната сума се прави искане да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение, чрез изрично посочване на юридическото лице, което е негов работодател.
На 11.03.2024 г. на длъжника, видно от разписка попълнена лично от него (на гърба на л. 10 от изпълнителното дело), е връчена покана за доброволно изпълнение (л. 10 от изпълнителното дело). В нея изрично е посочено, че задължението по това изпълнително дело възлиза на неолихвяема сума в размер на 250,00 лв.
На 26.04.2024 г. длъжникът е подал молба (л. 34-36 от изпълнителното дело) до ДСИ, с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело по съображения, че претендираното вземане е заплатено преди неговото образувано. Към нея са приложени два броя платежни документи, от които според длъжника било видно, че е заплатил задължението по изпълнителното дело преди неговото образуване. Изводимо от съдържанието на квитанция от пощенска станция (л. 38 от изпълнителното дело), на 07.11.2023 г. длъжникът, като подател е направил паричен превод спрямо взискателя, като получател, за сумата от 600,00 лв., представляваща разноски на адвокат-възнаграждение по дело 206/2023 г. Видно от представена квитанция от пощенска станция (л. 39 от изпълнителното дело), на 09.11.2023 г. длъжникът, като подател е направил паричен превод спрямо взискателя, като получател, за сумата от 2400,00 лв., представляваща разход за 4 наказателно дело № 351/2021 г. Обосновава, че основанието за заплащане на сумите е разноски по същото дело и същите надвишават общия размер на задължението по изпълнителното дело. В отговор на тази молба, с Постановление от 30.05.2024 г. (л. 43 от изпълнителното дело), съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като по него липсват доказателства за заплащане на дължимата сума в размер на 250,00 лв. за допълнителни разноски пред окръжен съд. Отказът е обективиран и в съобщение адресирано до длъжника. Именно този отказ се обжалва, с подадената на 20.06.2024 г. жалба, в настоящото производство.
Най-напред, с оглед посоченото в мотивите по жалбата от ДСИ, че вече е налице произнасяне на състав от същия съд по предходна жалба между същите страни и на същото основание, следва да се отбележи, че на настоящия съдебен състав служебно му е известно, че в Окръжен съд-гр.
Монтана е било образувано в. гр. д. № 239/2024 г., по което е постановено Решение № 175 от 26.06.2024 г. По него обаче е обжалван друг акт на ДСИ, а именно Разпореждане от 07.03.2024 г. (л. 2 от изпълнителното дело), единствено в частта за разноските. Същите тези разноски са посочени и в поканата за доброволно изпълнение и съобщение за присъждането им, двете получени лично от длъжника на 11.03.2024 г. Именно тях длъжникът е обжалвал с жалба подадена на 25.03.2024 г. (л. 12, 13 от изпълнителното дело).
На 26.04.2024 г. до ДСИ е подадена жалба (л. 24-26 от изпълнителното дело) с идентично на жалбата от 25.03.2024 г. съдържание, като отново се обжалват само разноските по изпълнителното дело. Производството, което е било образувано пред Окръжен съд-гр. Монтана е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Видно от диспозитива на крайния акт, с който се е произнесъл съдът, той касае единствено действията на ДСИ по определяне на разноските по изп. д.
№ 1-61/2024 г. по описа на СИС при Районен съд-гр. Монтана. Настоящото въззивно гражданско дело е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК, тъй като изводимо от текста на сезиращия документ, се обжалва Постановление от 30.05.2024 г. единствено в частта, с която се отказва да бъде прекратено изпълнителното дело. Ergo не може да се приеме, че е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание и настоящото дело не се явява повторно заведено, поради което съдът дължи произнасяне по поставения пред него въпрос.
На следващо място, преди съдът да разгледа делото по същество, следва 5 да отбележи, че връчването на съобщение за постановлението за отказ лично на длъжника, а не на упълномощен от него представител, при наличие на такъв, не води до порок на постановения акт, изразяващ се в неговата недопустимост или неправилност, какъвто довод въвежда жалбоподателят. В случая съобщението за постановлението е изпратено до С. Х. А. (л. 7 от делото) и получено лично от него на адреса му на 06.06.2024 г. Трайно утвърдено в практиката на ВКС е разбирането, че не е налице ненадлежно връчване на страната, която е посочила друг адрес за кореспонденция и този адрес е на пълномощник, ако същата е получила съобщението лично (в този смисъл е Решение № 292 от 13.10.2014 г., постановено по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о. на ВКС). С предвидената от закона възможност за връчване на представител се цели да се създаде гаранция за защита на правата на страната, но същата не изключва личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Ако съобщението е връчено на страната на посочения от нея адрес, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 от ГПК и е получено от нея лично, независимо, че същата е имала пълномощник по делото, по аргумент от чл. 54 от ГПК, връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл.
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b21ff309-d122-44af-b750-d7bffbabb8d7