Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 23.09.2025, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 138/2025
Вид
Решение № 176
Подписан
23.09.2025
В сила
26.05.2026
Състав
Светла Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, пар. 2, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.422, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Троян, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100138 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ и чл.86. ал.1 ЗЗД Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. – управители, чрез юрисконсулт Г. Н., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, против В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

С иска по чл.422 от ГПК се претендира установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1042/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян, за сумата 3715.92 /три хиляди седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40012492437 от 04.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1546.40 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 05.01.2024г., сумата 128.25 /сто двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава от 02.11.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.01.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/, сумата 782.31 /седемстотин осемдесет и два лева 1 и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща законна лихва, дължима от 05.01.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.12.2024г., сумата 168.35 /сто шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ лева - разноски за държавна такса и сумата 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С предявеният осъдителен иск се претендират вземания, за които е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по посоченото ч.гр.д. както следва: сумата 1435.56 /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 1794.44 /хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и за сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.04.2023година.

В ИМ се сочи, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, 40012492437, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си, като с част от сумата по договора в размер на 2682.97 лева, В. И. Н. е поискал да се извърши вътрешно рефинансиране по други договори към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, а останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 987.07 лева е преведена на В. И. Н. по посочена от него банкова сметка.

Твърди се, че В. И. Н. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, общата сума на направените плащания по ДПК 40012492437 е в размер на 1138.45 лева, с която е погасена сума в размер на 414.40 лева, съгласно задължението по погасителен план - 1 пълна вноска, частично плащане в размер на 135.78 лева има по 2-та вноска /3-та поред, предвид Анекс № 1/. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план -285.25 лева. Сочи се, че поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 413.50 лева, които са заплатени частично, като се дължат още 128.25 лева. Излага се, че с плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лева начислени такси по Тарифа. Твърди се, че е заплатена и Законна лихва в размер на 378.80 лева, дължима от 05.01.2024г.

(дата на предсрочна изискуемост) до 29.12.2024година и 30.00 лева от съдебните такси, присъдени по ч.гр.дело № 1042/2024г. на Районен съд - гр.

Троян.

Сочи се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК No 40012492437, поради което и съгласно уговореното и прието в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, договорът 2 е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.01.2024година, за което В. И. Н. е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора.

Претендираните с установителната претенция суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1042/2024г. на РС-Троян е в общ размер на 6172.88 лева / шест хиляди сто седемдесет и два лева и 0.88 ст./, от които: Главница -3715.92 лева /три хиляди седемстотин и петнадесет лева и 0.92 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 1546.40 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 0.40 ст./, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 05.01.2024г. - дата на предсрочната изискуемост;

128.25 лева /сто двадесет и осем лева и 0.25 ст./ - Лихва за забава, дължима за периода от 02.11 2022г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.01.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) и 782.31 лева /седемстотин осемдесет и два лева и 0.31 ст. /- Законна лихва за периода 05.01.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.12.2024г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /30.12.2024г./ до изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК от ответникът не е постъпил отговор.

В съдебно заседание за ищцовото дружество «ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба становище чрез пълномощника юриск. Г. С., с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът В. И. Н., редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв. И. Р.-С. от ЛАК, която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва връчването на уведомлението за обявената предсрочна изискуемост.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът претендира установяване съществуването на следните вземания: Главница -3715.92 лева /три хиляди седемстотин и петнадесет лева и 0.92 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 1546.40 лева /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 0.40 ст./, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 05.01.2024г. - дата на предсрочната изискуемост; 128.25 лева /сто двадесет и осем лева и 0.25 ст./ - Лихва за забава, дължима за периода от 02.11 2022г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.01.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) и 782.31 лева /седемстотин осемдесет и два лева и 0.31 ст. /- Законна лихва за периода 05.01.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.12.2024г.

От приложения към исковата молба договор за потребителски кредит 3 стандарт №40012492437, в т.VI /Параметри по кредита/ е видно, че срокът на същия е 36 месеца при месечна вноска 183.62 лева, ГПР 49.20 % и годишен лихвен процент 41.00%, като общо дължимата сума е в размер на 6610.08 лева.

Отбелязано е изрично, че потребителят е избрал пакет от допълнителни услуги, възнаграждението по който е определено на 1520 лв. за услуга „Фаст" и 1 900.00 лв. за услуга „Флекси", като размерът на вноската по този пакет е 95.00 лева. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 10030.08 лева, а общия размер на вноската е 278. 62 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 1042/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 30.12.2024 година, ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С Разпореждане №4 от 02.01.2025година, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната сума 1435.56 /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 1794.44 /хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и за сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.04.2023г., поради противоречие със закона и добрите нрави. За останалите претендирани суми в размер на: 3715.92 /три хиляди седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40012492437 от 04.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1546.40 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 05.01.2024г., сумата 128.25 /сто двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава от 02.11.2022г. до 05.01.2024г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №4 от 02.01.2025година.

Ответникът -длъжник подал възражение срещу издадената заповед, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си и осъдителен иск за сумата, по отношение на която е отказано издаване на заповед за изпълнение, след което е инициирано и настоящото производство.

По делото не се спори, че между страните е налице облигационна връзка, по силата на сключения договор за кредит. Спорни са обстоятелствата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника, както и дължими ли са сумите по пакета за допълнителни услуги.

По искане на ответника и във връзка с направеното възражение от 4 неговия процесуален представител относно извършеното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на задължението, по делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля П. А. П., посочен в разписката като лицето, получило процесното уведомление.

В съдебно заседание, на свидетелят беше предявена оспорената разписка, находяща се на л.25 от делото, като същият категорично заяви, че не му е връчвана такава разписка, подписа положен в нея не е негов, както и, че не е изписвал името си. Във връзка с направеното оспорване на истинността на разписката за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по искане на ответната страна е допусната съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че положеният подпис на „получател" в разписката не е на лицето Пепо Аспарухов Петров и имената на лицето са изписани от свидетеля П. А. П..

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.