Решение № 4210 от 26.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4210 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330100256 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ф. А. М., ЕГН ********** против „Марж Трейд“ ООД, ЕИК 115533699, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 436, 45 лв., представляваща платена без основание от ищеца сума по недействителен договор за предоставяне на гаранция № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. 410 ГПК № 809/05.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1943 по описа на Районен съд – Хасково.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството му на заемател и „Рива кредит” ООД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем № *** г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 750 лева.

Съгласно договора в тридневен срок следвало ищецът да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди договорна ипотека или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № *** г., по силата на който ответникът поел задълженията да обезпечи пред „Рива кредит” ООД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът дължал на ответника 1 възнаграждение, което се дължало разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Излагат се доводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.

22 ЗПК, доколкото не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процента, както и не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Посочва се, че след като договорът за потребителски кредит се явява недействителен, то и договорът за поръчителство се явява такъв, доколкото поръчителство може да същество единствено за действително задължение /арг. чл. 138, ал.2 ЗЗД/. Самата клауза за поръчителство също била недействителна, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 21, ал.1 ЗПК/ и противоречала на добрите нрави. Излагат се доводи, че „Рива кредит” ООД и ответникът са свързани лица, като уговарянето на възнаграждение за поръчителство цели единствено оскъпяване на кредита извън нормативно установения му размер по чл. 19, ал.4 ЗПК, поради което се явява недействителна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, в който се възразява за липса на договорни отношения между ищеца и ответника. Прави възражение за давност.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът поддържа, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Съдът намира, че до влизането в сила на съдебното решение, с което се отрича валидността на договора за гаранция, страните са се намирали в облигационни отношения, черпени от валиден договор. За потребителя е съществувала правна и обективна пречка да претендира връщане на сумите на извъндоговорно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, респ. чл. 23 от ЗПК, тъй като всяка такава претенция би била отхвърлена като предявена без правен интерес поради наличието на подписан действащ договор и действащ погасителен план. До момента на съдебното установяване на недейстивтелността, вземането на ищеца не е било изискуемо на извъндоговорно основание. Тъй като правото да се иска връщане на платеното по договора възниква едва след като договорното основание бъде отречено по съдебен ред, началният момент на 5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на влизане в сила на съдебното решение. В допълнение на горното съдът намира за необходимо да обърне внимание, че според СЕС погасителната давност по искове на потребители за възстановяване на суми не може да тече, преди те да узнаят за недействителността.

От събраните по делото доказателства се установяват твърдените от ищеца отношения между страните. Макар с отговора на исковата молба ответникът да е отрекъл между него и ищцата да е сключван договор за поръчителство, то в хода на производството, с молба от 09.07.2026 г. /л. 50/ е посочил, че не оспорва представените от ищцата разписки за извършени плащания, както и че не е в състояние да представи договора за поръчителство, а с молба от 27.07.2026 г. /л. 59/ е представил и справка за извършените по процесния договор 2 плащания. Съдът намира, че с тези изявления и посочената справка ответникът признава развилите се между страните отношения. Това се установява и от представения от ищцата погасителен план /л. 40/ към Договор № ДГ *** г. и разписките за извършените плащания чрез „Изипей“. Съгласно справката и приложените разписки се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от общо 363,76 лв. по Договор за гаранция № ДГ *** г.

Съдът намира, че сключеният между ищцата и „Марж Трейд“ ООД договор за предоставяне на гаранция е недействителен поради противоречието му с добрите нрави – чл.

26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в деня на отпускане на кредита, с юридическо лицетърговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

Нищожност поради противоречие с добрите е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая.

Доколкото договорът за гаранция е недействителен, то всички платени по него суми следва да бъдат възстановени на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Както стана ясно по-горе, по делото не се спори, че общата платена сума е в размер на 363,76 лв.

Оттук следва, че искът следва да бъде уважен за този размер, а за сумата над уважената част да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство 3 по ч.гр.д. № 1943/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В заповедното производство ищцата е доказала сторени разноски в размер на 10, 86 евро, като следва да й се присъдят по съразмерност разноски за държавна такса от 9, 05 евро. В заповедното производство в полза на адв. Т. Н. Д., с личен номер **********, ЕИК****** от АК - П., адрес гр. П., ул.*** № **, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определено по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срок е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, посочено в списъка за разноските. Разноските по чл. 38 ЗАдв. се определят от съда, като не следва да се разглежда релевираното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

В случая заповедният съд е определил възнаграждение в минималния размер по Наредбата, която не обвързва съда. Така определеното възнаграждение е прекомерно, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното производство е изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му оспорване. Законът не изисква обосноваване на заявлението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 ГПК. Предвид изложеното следва адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство от адв. Д. в заповедното производство да бъде определено в размер на сумата от 102, 26 евро.

С оглед изхода на правния спор следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 85, 23 евро.

В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 12,78 евро, като по съразмерност с оглед уважената част от иска следва да се присъдят разноски от 10, 65 евро. В исковото производство по делото ищцата е защитавана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от мл. адв. Т. Д., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. С представения по делото списък на разноските се претендира адвокатско възнаграждение от 204, 50 евро. Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен съд съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на мл. адв. Д. в размер на сумата от 150 евро. За да достигне до този извод съдът съобрази цената на иска, но и обстоятелството, че при поемане на безплатната адвокатска защита от страна на процесуалния представител на ищеца са осъществени правни действия, които не се характеризират с правна сложност. С оглед изхода на правния спор следва да бъде присъдена сумата от 125, 02 евро.

4

В полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответната страна е доказала разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство от 205 евро, като с оглед отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 34, 14 евро.

Всички суми следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b21e404c-51c4-404c-a797-c6b8d0230459