Решение № 890 от 28.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Горна Оряховица, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120102731 по описа за 2024 година

Искова претенция с правно основание чл. 26 ЗЗД , насрещна искова претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД, възражение за прихващане от ответника по насрещния иск .

Депозирана е искова молба от А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С. с искане съдът да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит като противоречащ на ЗПК и ЗЗП, както и да допусне съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на действителния ГПР при включване на възнаграждението за гаранция.

Извършена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника.

Депозиран е и насрещен иск.

Ищецът твърди, че на 03.09.2024 г. е сключил с „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит №1380662, по силата на който му е предоставена сума от 4000 лв. със срок за погасяване 12 месеца, фиксирана лихва 23% и ГПР 49,11%. Съгласно договора заемът се обезпечава с поръчителство от „Мултитюд Банк“, което е условие за одобряване на кредита. В същия ден ищецът, чрез посредничеството на „Фератум България“ ЕООД, е сключил договор за гаранция с „Мултитюд Банк“, по който дължи възнаграждение в общ размер 4050 1 лв., платимо на 12 месечни вноски, включени в общ погасителен план, предоставен от кредитодателя. Ищецът е изпълнил задълженията си по двата договора, но счита, че плащанията, извършени извън главницата, са без основание, тъй като договорите са нищожни.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа ясно разписана методика за формиране на ГПР, а посочените стойности не отразяват реално приложимия процент.

Твърди, че таксата за гаранция следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, като нейното изключване представлява заблуждаваща търговска практика и води до заобикаляне на чл. 19, ал.

4 ЗПК, който ограничава размера на ГПР до пет пъти законната лихва.

Според ищеца липсата на яснота относно условията за прилагане на лихвения процент и непосочването на компонентите, които формират ГПР, нарушават императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, което води до изначална нищожност на договора. Излага още, че не е предоставена пълна информация относно правото на отказ по чл.

29 ЗПК, което също уврежда потребителя. На тези основания ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит като противоречащ на ЗПК и ЗЗП, както и да допусне съдебносчетоводна експертиза за изчисляване на действителния ГПР при включване на възнаграждението за гаранция. Към исковата молба са приложени договорът за кредит и договорът за поръчителство като доказателства.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения от А. М.

М. иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №1380662/03.09.2024г. В отговора се сочи, че между страните е сключен валиден договор за кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 4000 лв., със срок за погасяване 12 месеца. Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят следва да предостави обезпечение на задължението си чрез поръчителство, като е имал възможност сам да избере дали това да бъде физическо лице или предложената от кредитора институция „Мултитюд Банк“ (Малта). Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с „Мултитюд Банк“ е било задължително условие за получаване на кредита. Посочва се, че потребителят е имал право на избор, като информация за всички възможности и такси е била предоставена предварително – чрез преддоговорната документация и 2 по електронна поща. Ищецът доброволно е избрал предложената от „Фератум България“ форма на обезпечение и е потвърдил сключването на договора чрез SMS. В отговора се изтъква, че искът за нищожност или унищожаване на договора за гаранция е недопустим, тъй като не е насочен срещу надлежната страна – „Мултитюд Банк“, която е самостоятелно юридическо лице, лицензирано в Малта и вписано в регистъра на БНБ под №178. Тъй като „Фератум България“ не е страна по този договор, евентуално решение по настоящото дело не би имало сила на пресъдено нещо спрямо банката и не би породило последици в имуществената сфера на ищеца. Ответникът отхвърля и твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП и за заблуждаваща търговска практика. Според него всички условия по кредита и договора за гаранция са били ясно посочени, а ищецът е бил напълно информиран за дължимите суми и възможностите за отказ в 14-дневен срок.

По отношение на възражението за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК („ограничение на ГПР“), „Фератум България“ заявява, че договорът за гаранция е отделна и възмездна услуга, предоставена от трето лице, и разходът за нея не следва да се включва в годишния процент на разходите, тъй като не е задължителна част от договора за кредит. В заключение ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да присъди направените съдебни разноски Подчертава, че „Фератум България“ ЕООД и „Мултитюд Банк“ оперират като напълно самостоятелни субекти, имат отделни банкови сметки и че възмездният характер на договора за поръчителство не противоречи на закона. Според ответника не са налице основания за нищожност, тъй като ищецът е получил цялата необходима информация преди сключването на договора и е действал напълно информирано и доброволно. Ответникът по първоначалния иск — „Фератум България“ ЕООД, е предявил насрещни искове срещу А. М. М., във връзка с непогасени задължения по Договор за потребителски кредит №1380662/03.09.2024 г. Посочва се, че по силата на договора на М. е отпуснат заем в размер на 4000 лв., със срок за погасяване до 12 месеца. Към момента на предявяване на иска кредитополучателят е заплатил единствено сумата от 104.18 лв., поради което остава неизплатена главница в размер на 3895.82 лв. С оглед на това, и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите условия на „Фератум България“ ЕООД, дружеството е обявило всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, поради сериозно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника.

3

Насрещният иск има за предмет:– сумата от 3895.82 лв., представляваща неизплатена главница по договора за кредит;– законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. В заключение насрещният ищец моли съда: 1. Да отхвърли първоначалните искове на М. като неоснователни; 2. Да осъди А. М. М. да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата от 3895.82 лв. – главница, ведно със законната лихва от завеждане на насрещния иск до окончателното плащане; 3. Да присъди на дружеството направените разноски по делото, платими по посочената банкова сметка в „Пощенска банка“ АД.

В подкрепа на насрещния иск са приложени писмени доказателства, включително договорът за кредит и извлечение за плащанията, Ответникът по насрещния иск — А. М. М., чрез своя процесуален представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените от „Фератум България“ ЕООД искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че не дължи претендираните суми, тъй като сключеният договор за потребителски кредит от разстояние е нищожен — както поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, така и поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Твърди, че договореният фиксиран годишен лихвен процент води до неравноправие между страните и представлява нарушение на принципа на добросъвестност, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговореното възнаграждение. Поддържа, че уговарянето на прекомерна възнаградителна лихва — надвишаваща трикратния размер на законната лихва — представлява нарушение на добрите нрави и води до нищожност на съответните клаузи, позовавайки се на трайната съдебна практика на ВКС. Освен това сочи, че към уговорената лихва следва да се добави и възнаграждението за поръчителство, което фактически увеличава цената на кредита и прикрива допълнителна печалба на кредитодателя, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Изтъква, че с тези договорни механизми дружеството заобикаля законовите ограничения относно максималния размер на лихвата и разходите по кредита, като въвежда неравноправни и икономически неизпълними условия за потребителя. Ответникът поддържа, че поради недействителност на клаузите относно възнаградителната лихва и възнаграждението за поръчителство, договорът като цяло следва да се счита за нищожен, тъй като не би бил 4 сключен без тези съществени елементи. В тази връзка се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз относно Директива 93/13/ЕИО, която допуска обявяване на договор за нищожен в неговата цялост, когато това е необходимо за защита на потребителя.

С оглед горното, ответникът моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно, при условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД — ако съдът приеме, че дължи претендираната главница от 3895.82 лв., то следва да се извърши прихващане с насрещно вземане в размер на 3390 лв., представляващо неправомерно получени от ищеца възнаградителна лихва (890 лв.) и възнаграждение за поръчителство (2500 лв.), получени въз основа на нищожни клаузи. В заключение ответникът иска съдът да отхвърли насрещния иск, а при евентуално уважаване — да признае направеното възражение за прихващане.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства приема от правна и фактическа страна следното.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза. Изчислено е какви разходи на заемателя са включени в годишния процент на разходите, какъв е действителния размер на платените от ответника лихви, такси и възнаграждения за поръчителство от ответника е платена сума в размер на 104,18лв., с които са погасени такси във връзка с просрочието на погасителните вноски, съгласно Тарифа на Фератум България ЕООД. С какъв процент се е оскъпил кредита вследствие на включеното възнаграждение за поръчителство- 98% 4.

Ако в обхвата на ГПР се включи и възнаграждението на дружеството поръчител, то тогава размера му би бил над 447% 23.01.2026г.

При това положение се установява, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР, такъв е посочен, но неправилно определен , не е изпълнено изискването на закона за съдържанието на договора.Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, за да може потребителят да знае крайната цена на договора.След като в договора е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането на му елементи , води до неяснота на потребителя относно неговия размер, чл.11,ал.1, т.10 ЗПК и във вр. с чл. 22 ЗПК договорът следва да се обяви за недействителен.

С оглед изложеното насрещната искова претенция в размер на 3895.82 лева или 1991.90 евро ведно с претендираната законна лихва считано 5 от датата на подаване на насрещния иск 10.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането., подлежи на отхвърляне, в който смисъл не подлежи на разглеждане насрещното възражение за прихващане.

Разноски се следват на ищеца.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит №1380662/03.09.2024г. сключен между А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С. на основание чл. 26,ал.1, пр.1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22, вр с чл. 11,ал.1, т.10 ЗПК.