Решение № 483 от 17.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Благоевград, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК - “въззивно обжалване”, като е образувано по въззивна жалба с вх. № 657/11.01.2024 г., подадена от Община Благоевград, с административен адрес в *********, представлявана от кмета М.П.Б., чрез гл. юрк. И.С.Я., против Решение № 912/21.12.2023 г., постановено по гр. д. №470/2023 г. по описа на РС-Благоевград. С атакувания в настоящото производство съдебен акт е признато за установено по отношение на въззивника, че ищците М. С. Х., ЕГН **********, С. М. Х., ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес в *********, са собственици на основание наследствено правоприемство от В.В. Х., бивш жител на гр. Благоевград, починала на 19.02.2018 г., на по 1/3 ид. ч. за всеки от ищците на 1 163 кв.м., разположени в северозападната част на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед № РД-18-146 от 13.03.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в *********, с площ на целия имот от 22 765 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - овощна градина, номер по предходен план: 000494, която реална 1 част е онагледена на скица на лист 123 от делото към заключението на вещото лице инж. В.Ю., представляваща неразделна част от решението. В полза на ищцовата страна са присъдени и съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба се релевира, че спорният недвижими имот е актуван като частна общинска собственост, тъй като след провеждане на процедурата по чл. 45в ППЗСПЗЗ същият станал част от фонда по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като от изслушаната в хода на пърВ.станционното производство експертиза по безспорен начин се установило, че поземленият имот не бил заявен за възстановяване в законоустановените за това срокове. Възразява се, че пърВ.станционният съд не преценил цялата доказателствена маса, не отчел евентуалната заинтересованост от изхода на спора на разпитаните по делото свидетели, както и наличието на противоречия между експертните констатации и свидетелските показания. Съдът не обсъдил твърдението на въззивника, че от представения като доказателство договор за наем на земеделска земя от 25.05.2018 г. се установило по безспорен начин, че общината стопанисва и управлява спорния имот. Излагат се съображения, свързани с начина на индивидуализация на реалната част в исковата молба, както и правни съображения относно евентуалната претенция на ищците за придобиване на обекта по силата на давностно владение. С тези аргументи се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена. В представения отговор към жалбата въззиваемите претендират за потвърждение на постановеното пърВ.станционно решение, тъй като според тези страни същото било постановено съобразно материалния закон и при спазване на процесуалните изисквания, като Районен съд - Благоевград правилно заключил, че представените два акта за частна общинска собственост не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, както и че ответната страна не придобила права върху спорната част по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото по делото било установено по категоричен начин, че имотът не бил фактически отнеман от ищците, като се акцентира върху проведената по делото СТЕ.

Посочва се, че от разпитаните по делото свидетели по категоричен начин се установявало, че след 1955 г. спорният имот бил владян необезпокоявано от праводателя на ищците, а представените от въззивника писмени доказателства не обосновавали твърдението на последния - че имотът бил владян от трето за 2 спора лице, като първата инстанция извършила целокупна преценка на събраните доказателства, в това число и на гласните такива, поради което възраженията срещу крайния съдебен акт били неоснователни и необосновани.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като съобрази гореизложените възражения и правни доводи на страните в процеса, както и приобщените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на М. С. Х., ЕГН **********, С. М. Х., ЕГН ********** (починал в хода на процеса и на основание чл. 227 ГПК конституирани на негово място законните му наследници В. С. Х., В. С. Х. и А. С. У.) и С. М. Х., ЕГН: **********, действащи чрез адв. Б., подадена срещу ответника Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес в *********, представлявана от кмета М.Б.. С молбата са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/3 ид.ч.) на основание наследствено правоприемство от В.В. Х., починала на 19.02.2018 г., а при условията на евентуалност на основание давностно владение, на реална част с площ от 1 163 кв.м., находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ 22 765 кв.м., индивидуализиран съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ********* одобрени със Заповед № РД-18-146 от 13.03.2019 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот в *********, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - овощна градина, номер по предходен план: 000494, при граници на реално обособената част от северозапад имот № ***, от север, изток, юг, югозапад имот № ***., която реална част е онагледена със скица на л. 123 от делото, част от изготвената съдебно-техническа експертиза на вещо лице В. Ю.. В обстоятелствената част на молбата са наведени твърдения, че ищците са наследници на В. Х., която приживе ползвала спорната част като своя собствена, поради което и придобила по силата на давностно владение същата, като имотът винаги бил ползван като овощна градина до къщата на В.

Х.. Посоченият имот бил записан като собственост на Община Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като в тази връзка били издадени и актове за 3 частна общинска собственост по отношение на него, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата претенция. Срещу иска ответникът инвокирал следните възражения - целият имот бил част от общинския поземлен фонд съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като праводателят на ищците бил изначално ясно, че имотът е чужда собственост и не ставало ясно как този имот бил завладян и съответно е било демонстрирано намерение за своене, поради което се оспорва имотът да е бил придобит по силата на този оригинерен способ. Посочва се, че страните нямали как да притежават вещно право, тъй като с приемането на Конституцията на Република България от 1947 г. е била въведена забрана за придобиване по давност на държавни имоти, а след 1990 г. нормата на чл. 86 ЗС повелявала, че не може да се придобие по давност социалистическа вещ. С атакуваното в настоящото производство решение съдът уважил изцяло претенцията на ищците, като приел, че процесната реална част представлява земеделска земя, но същата никога не е била включена в ТКЗС, а за нея нямало данни да са подадени заявления за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ, поради което и нямало как да бъде част от остатъчния поземлен фонд, ето защо и била неотносима забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.).

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Иницииращата настоящото производство жалба е подадена от легитимирана страна с интерес да обжалва неизгодното за нея решение на първата инстанция, което съдът намира да е и валидно и допустимо, доколкото е постановено в установената за това форма от съдебен състав, изслушал устните състезания в първата инстанция, като са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи разглеждането на правния спор, въздигнат с молбата, по същество, респ. не са налице отрицателни такива, препятстващи това. Спорно, с оглед предметния обхват на въззивната жалба, е фактическото обстоятелство кой е осъществявал владение в процесния период върху спорната част, както и правният въпрос дали тази част е включена в поземления общински фонд, образуван по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ от земеделските земи, по отношение на които не били подадени в срок заявления за възстановяване по административен ред. В случая, съгласно представеното и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, а и с оглед изслушаните по делото 4 свидетели, се установява, че процесната реална част, представляваща земеделска земя, не е била обобществявана, като между заключението на експерта и изложеното от свидетелите има единодушие по въпроса, че коментираният район въобще не представлява обработваема земя, а в него се отглеждат овощни дръвчета като круши, ябълки и сливи. При извършения оглед е възприето от вещото лице, че и към този момент имотът се ползва като рядка овощна градина, като по отношение на него няма данни да е внасян в ТКЗС, ДЗС, респективно да са подавани заявления за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно от разпита на свидетелите, чиито показания съдът преценява внимателно, доколкото свидетелите са заинтересовани такива от изхода на делото (чл. 172 ГПК - общата наследодателка на ищците е била леля на свидетелките Д.В. и А.К.), се установява, че първоначално процесната земя била във владение на бащата на В. Х. (съпруга на М. Х., респ. майка на С. и С. Х.и) - В.К.М., притежаващ в близост до имота и къща, като последният предоставил владението на своята дъщеря около 1955 г., която след това необезпокоявана до смъртта си през 2018 г. се грижела за него, като го ползвала като овощна градина, а в различни периоди от време в него отглеждала и кромид. Съдът дава вяра на думите на свидетелите, доколкото същите са имали преки впечатления относно случващото се на процесната територия, доколкото сочат, че в същото землище, в близост до имота на семейство Х.и, също притежават право на собственост върху ниви, поради което в качеството си на очевидци в продължителен период от време свидетелите са категорични, че никой не е отнемал владението на В. Х., респ. никой не е предявявал претенции срещу нея или нейните наследници. Казаното от свидетелите относно начина на ползване на имота се потвърждава й от извършения оглед от страна на вещото лице, което е категорично, че недвижимият имот представлява стара и рядка овощна градина, като по границите на същия действително са поставени метални тръби, които били видимо стари и служели като колове на бивша ограда и вход към имота (стр. 8 от заключението), което обстоятелство потвърждава думите на свидетелите, че спорната част е била оградена, като св. К. подчертава, че към този момент действително няма мрежа (стр. 414 от делото), каквито са и констатациите на вещото лице. Неоснователно е възражението в жалбата, че не било ясно дали свидетелите имат предвид имота, който е предмет на делото, тъй като същите са категорични за 5 наименованието на местността, реалната площ, неговото актуално предназначение като овощна градина, като от представения снимков материал към експертизата действително се установява, че недвижимият имот граничи от северната си страна с път, каквито са и твърденията на свидетелите. Ето защо и този състав на съда от фактическа страна следва да заключи, че в очертания с исковата молба период общият наследодател на ищците е владял непрекъснато и необезпокоявано имота, който преди това се стопанисвал от В.