Решение № 291 от 10.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Варна , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503032 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 266173/16.09.2020 г., депозирана от Т. С. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. *, ет. 8, ап. 45, срещу Решение № 260067 от 18.08.2020 г., постановено по гр.д. № 19667 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 19 съдебен състав, с което съдът на основание чл. 422 ГПК, е признал за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца ЕС на сграда с административен адрес гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. *, представлявана от Ж. И. Ж., в качеството му на управител на ЕС, съществува вземане срещу ответника Т. С. Б. с ЕГН ********** , в размер на сумата от 457,77 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда, консумативни разходи и фонд ремонт с административен адрес гр.

Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. * за периода февруари 2017г. - август 2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 6826/04.09.2019г. по ч.гр.д.

№13349/2019г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения, като се излагат следните аргументи в тази насока:

Жалбоподателят сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл по възражение относно процесуалната легитимация на ищеца. Намира, че 1 ищецът обосновава легитимацията си на протокол от общо събрание на ЕС от 16.06.2017г., но в този протокол е било взето единствено решение за образуване на съдебни производства по реда на чл. 410 от ГПК, а не и по чл. 422 от ГПК, каквото е настоящото. Също така в тази насока сочи, че съгласно решение на ОС на ЕС от 08.08.2018г., управителят е бил преизбран за още две години, като мандатът му е изтекъл на 08.08.2020г., поради което към дата на постановяване на атакуваното решение, за управителя не е била налице представителна власт.

Т. Х. твърди, че в нарушение на служебните си задължения по чл. 140 и 146 от ГПК съдът не е докладвал постъпилото от нея становище от 06.03.2020г., в което същата е релевирала възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като не е разпределил между страните доказателствената тежест в процеса. Сочи, че съдът не е отчел наличието на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, които се извеждат от представената справка за адресна регистрация, съгласно която живее и има настоящ адрес във Федерална Република Германия от 15.11.2018г. Обстоятелството, че жалбоподателката не обитава процесния обект от ЕС, се установява и от многократните неуспешни опити за връчване на съдебни книжа по първоинстанционното дело.

Жалбоподателката намира, че съдът е извел неправилен извод за основателност на предявените искови претенции, като видно от протокол на ОС на ЕС от 13.03.2014г. е предвидено таксата за консумативни разходи да бъде в размер на 3 лв. на обитател от апартамент, но разбивката на претендираните суми е за такива в различни размери – от по 6.05 лв. до 9.23 лв. Сочи, че на проведените общи събрания не е взето решение за определяне на падеж на всяка от дължимите суми, поради което и счита, че процесните вземания не са изискуеми, респективно не са дължими.

В заключение въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд правилно не е взел становище и не се е произнесъл по депозираното след срока по чл. 131 от ГПК становище на въззивника. Въззиваемият намира, че възражението на въззивника за процесуалната легитимация на етажната собственост е неоснователно, тъй като с решение на ОС на ЕС от 16.06.2017г. е било взето решение да се образуват дела по реда на чл. 410 от ГПК, а редът по ГПК при възражение на длъжника автоматично препраща към реда по чл.

422 от ГПК. За неоснователно намира и възражението, че лицето на Ж. Ж. няма надлежна представителна власт, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, при изтичане на мандата на управителя, същият продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител, поради което и до провеждане на такъв избор, управител е Ж. Ж.. Относно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС сочи, че всеки собственик следва да уведоми управителя или касиера за отсъствието си писмено или устно, тъй като в противен случай няма как последните да се сдобият с тази информация и да изключат въпросния апартамент от начисляване на такси.

Счита, че възражението е следвало да бъде направено до първото по делото заседание пред 2 първоинстанционния съд. Намира за неоснователно и възражението, че за дължимите такси не е предвиден падеж, тъй като е явно, че таксите в етажната собственост са месечни, следователно стават дължими след края на текущия месец.

Предвид изложеното в отговора на жалбата, въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си представител адв. Тихчева, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез писмено становище от процесуалния си представител адвокат А., поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 19667 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 13349/2019 г. на РС Варна, с която е разпоредено длъжникът Т. С.

Х. с ЕГН ********** да заплати на кредитора ЕС на сграда с административен адрес гр.

Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. *, представлявана от Ж. И. Ж., в качеството му на управител на ЕС, сумата от 457,77 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда, консумативни разходи и фонд ремонт с административен адрес гр.

Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. * за периода февруари 2017г. - август 2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 6826/04.09.2019г. по ч.гр.д.

№13349/2019г. по описа на ВРС . Ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 45, находящ се на горепосочения адрес. За месеците от февруари 2017 г. до август 2019 г. или за период от общо 31 месеца, същата не е заплатила дължимата процесна сума, начислена съгласно приети решения на общи събрания на ЕС, свързани с начина на разпределение на дължими такси към ЕС. На общо събрание на ЕС, проведено на 13.03.2014 г. в т. 4 от протокола било прието решение таксите за консумативи разходи да се разпределят съобразно обитателите или от по 3 лв. на апартамент месечно. Гласувана била и такса управление и поддръжка от по 3 лв. месечно, както и сума за фонд ремонт – по 10 лв. за големи апартаменти и 5 лв. за гарсониери. На събрание от 08.08.2018 г. в т. 1 от протокола било гласувано решение за вноска за фонд ремонт и обновление от по 3 лв. месечно за апартамент. На проведените общи събрания били приети решение за избор на управител, контрольор и определяне на суми за такси и разходи. Протоколите не били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и били задължителни за всички собственици и обитатели на самостоятелни обекти в сградата. На общо събрание на ЕС от 16.02.2017 г. в т. 1 и 3 били приети решение да се образуват съдебни производства спрямо длъжници към ЕС със задължения в размер по – голям от 200 лв. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. Същият е подал писмено становище по предявения иск след изтичане на срока за отговор, в което е противопоставил на ищеца възражение по чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС, а именно че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една 3 календарна година.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото, че Т. Х. е собственик на апартамент № 45, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. *.

От Протокол за проведено общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. * от 13.03.2014г. е видно, че събранието на собствениците е взело решение дължимите такси за консумативни разходи на етажната собственост да се разпределят между собствениците на апартаменти от № 29 до № 46 – по 3 лева на месец от обитател, както и такса за управление и поддръжка на етажната собственост в размер на 3 лева на апартамент. В т. 5 от същия протокол е обективирано решение на общото събрания, съгласно което големите апартаменти дължат сума от по 10 лева на месец за фонд ремонт. Решенията по двете посочени точки са взети с мнозинство от 64 % идеални части от общите части на сградата. На същото общо събрание е избран за управител на ЕС Ж. И. Ж..

От Протокол за проведено общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. * от 08.08.2018г. е видно, че събранието на собствениците е взело решение вноските за фонд ремонт и обновление да бъдат в размер на 3 лева месечно на апартамент. В т. 2 от протокола е обективирано решение за избор на Ж.

Ж. за управител на ЕС за още две години. Решенията по двете посочени точки са взети с мнозинство от 40 % идеални части от общите части на сградата.

От Протокол за проведено общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. „****“ бл. *, вх. * от 16.02.2017г. е видно, че събранието на собствениците е взело решение да бъдат образувани заповедни производства за събиране на задълженията на собственици към етажната собственост, като задълженията следва да са поголеми от 200 лева.

От представените в открито съдебно заседание копие на служебна справка за адресна регистрация от 23.11.2018г. с превод на български език е видно, че Т. Х. има адресна регистрация в гр. Бад Вилбел, Германия, ул. „****“ № *4, считано от 15.11.2018г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че по делото не е налице надлежна активна процесуална легитимация за ищеца, тъй като мандатът на управителя на ЕС е изтекъл на 08.08.2020г., поради което към дата на постановяване на атакуваното решение, за него не е била налице представителна власт. Видно от представените по делото протоколи от общи събрания, за управител на ЕС е бил избран Ж. Ж., като съгласно императивната норма на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, управителният съвет, респективно управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за избора на друг управител, съдът приема, че Ж. Ж. изпълнява тази функция и към настоящия момент.