Решение № 176 от 08.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Благоевград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200500123 по описа за 2024 година взе предвид следното:

„Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ж. к. „София Парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 5, представлявано от И.Л.П. и Б.Я.Я., обжалва решение № 784 от 19.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 1135 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Изводите на първата инстанция били направени след превратно тълкуване на приобщените по делото писмени доказателства. Законът не изисквал в договора за поръчителство да бъде посочено конкретно и поименно на кого са задълженията, предмет на поръчителството. Законът не предвиждал конкретно съдържание на договора за поръчителство. Липсвала законова разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗДог, която да определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство.

Необходимо било то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи било без значение, ако останалите 1 посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Законът не въвел изрично изискване в договора за поръчителство да се възпроизвеждат всички уговорки по дълга, за който се поръчителства, като същият следвало да бъде индивидуализиран в достатъчна степен.

Задължението по договор за поръчителство можело да бъде и бъдещо, като предметът, ако и да не е определен, то поне е определяем, като точното му съдържание се установявало чрез тълкуване и трябвало да позволява безспорното определяне на вида, размера и други условия на това бъдещо задължение, така че да бъде годен предмет на сделка. Следователно предметът на договора можел да бъде определяем. Нещо повече. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ЗЗДог, имало възможност да бъде сключван договор за поръчителство и за бъдещи задължения. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, бил сключен договор за поръчителство. В него страните се договорили поръчителят да отговаря за задълженията на абонатите на „А1 България“ ЕАД, сключили договор за продажба на изплащане. Предметът на договора за поръчителство бил гарантиране от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на вземанията на „А1 България“ ЕАД от абонати по договори за продажба на изплащане /раздел II, т. 1, стр. 3 от договора за поръчителство/. Конкретното задължение, което било предмет на договора за поръчителство, било посочено в самия договор за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД. Това било така, тъй като с договора за поръчителство поръчителят се задължавал да обезпечи задълженията на абонатите за плащане на цената на крайно устройство по договорите за продажба на изплащане, сключени между абонатите и „А1 България“ ЕАД. В договора за продажба на изплащане страните се договорили „А1 България“ ЕАД, в качеството си на продавач, да прехвърли собствеността върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът /абонатът/ се задължавал да му заплати в размера и при условията на разсрочено плащане. С подписването на договор за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД, купувачът се задължавал да заплати първоначална вноска при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска - в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги. Вземанията, които „А1 България“ ЕАД, в качеството си на продавач по договора за продажба на изплащане, 2 имало към купувача по договора, можели да бъдат обезпечени чрез договор за поръчителство от трета страна според раздел III, т. 9.1.2. Задълженията, предмет на договора за поръчителство, били индивидуализирани в договорите за продажба на изплащане, където били посочени месечните погасителни вноски, размерите им и сроковете за тяхното погасяване. В сключения договор за продажба на изплащане между „А1 България“ ЕАД и ответника бил индивидуализиран размерът на месечните погасителни вноски, чието изпълнение било обезпечено с договора за поръчителство. В хода на производството пред Районен съд Благоевград ищецът ангажирал доказателства за изпълнение на поетите с договора за поръчителство задължения към „А1 България“ ЕАД. Представен и приет като доказателство по делото бил приемо-предавателен протокол от 10.06.2021 г., с който „А1 България“ ЕАД изпълнило задължението си за изпращане на справка на основание т. 2.2.3. от договора за поръчителство. Справката съдържала списък на абонатите и размер на просрочените вземания. Ответникът фигурирал на стр. 2 от въпросния протокол. След запознаване със справката, ищецът изпратил писмени уведомления на абонатите, на основание чл. 143 от ЗЗДог. По делото бил представен и приемо-предавателен протокол от 28.10.2021 г., който съдържал справка относно заплатените от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД суми по договора за гарантиране на вземанията на „А1 България“ ЕАД от описания брой абонати, в това число и от ответника В. Б. Б.. Последният фигурирал на стр. 2 от протокола.

Представено било и уведомление по т. 2.2.6 от договора за поръчителство, от „А1 България“ ЕАД до ищеца, с което било потвърдено извършеното от него, в качеството на поръчител на В. Б. Б., плащане в размер на 270 лева, представляващо просрочено задължение на ответника по договора за продажба на изплащане от 25.07.2020 г. Същото установявало изправността на ищеца по договора за поръчителство. Вземането на „А1 България“ ЕАД от ответника по договора за продажба на изплащане било обезпечено именно от ищеца и заплатено от последния на 01.10.2021 г. Отделно от това, сключването на процесния договор за покупко-продажба на изплащане било предхождано от действия на абоната за първоначално кредитно оценяване.

След извършване на скоринг, определяне на кредитен лимит за потребителя и одобряване от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, бил подписан договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника. След изготвяне на 3 кредитна оценка от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и одобрение на потребителя като подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД, ищецът, в качеството на поръчител по договора за поръчителство, обезпечил задължението на В. Б. Б. към продавача. Обжалваното решение било постановено и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Просрочието/спирането на плащането от длъжника било факт, който бил отрицателен по своята същност.

Признакът, по който можел да се определи даден факт като положителен или отрицателен, бил дали с осъществяването си фактът оставя следи в обективната действителност. Положителните факти се характеризирали с това, че при осъществяването си в миналото те са оставили следи, по които в момента на гледане на делото може да се съди за тях. Всеки положителен факт предизвиквал промяна в средата, в която се осъществявал.

Отрицателните факти, поради неосъществяването си, не оставяли следи. В конкретния случай, предвид това, че спирането на плащането от ответника към първоначалния кредитор било отрицателен факт и не оставяло следи в обективната действителност, а самото изпълнение на задължението би оставило такива, следвало тежестта за доказване да падне върху ответника.

Районният съд дал указания на ищеца за установяване на договора за продажба на изплащане, предоставянето на вещта, твърдяното просрочие/спиране на плащането от длъжника и периода му, размера на дълга по пера, договора за поръчителство, плащането на цената от поръчителя на продавача на вещта, поканата от продавача до поръчителя за плащане, уведомяването за встъпване в дълг и самото встъпване в дълг. Съдът не възложил в тежест на ищеца доказване на изпълнена процедура по кредитен скоринг и одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД за сключване на договора за продажба на изплащане. Той приел за недоказани факти, които въобще не обявил на страните за релевантни, и по този начин се стигнало до неизясняване на предмета на делото и необективно решаване на спора. Като не съдействал на страните за изясняване на фактическата ситуация по казуса, първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и постановил необосновано решение. Последното трябвало да бъде отменено, а предявените искове следвало да се уважат.

Подаден е отговор на жалбата. В него се поддържа, че тя е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен акт бил правилен, обоснован и 4 законосъобразен. Той бил постановен в съответствие с процесуалния закон.

Ищецът не доказал валидно сключен договор за поръчителство по отношение на процесния договор за продажба. Правилно първоинстанционният съд приел, че в процесния договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между ищцовото дружество и „А1 България“ ЕАД, не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечавал. Правилно съдът приел, че логическото и граматическо тълкуване на чл. 3 от раздел 4 на процесния договор за поръчителство, обуславя извод за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечени с поръчителство, на предмета на тези договори и на размера на обезпеченото вземане. Договорът за поръчителство, по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗЗДог, бил нищожен поради невъзможен предмет. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд Благоевград.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито заседание на въззивната инстанция. Страните не направиха доказателствени искания. Не се наложи и служебно събиране на нови доказателства.

Районният съд е приел, че при липсата на данни относно най-важния параметър, индивидуализиращ главния дълг, а именно - размера на паричното задължение, сключеният договор за поръчителство е с невъзможен предмет и се явява нищожен. Окръжната инстанция споделя този извод. Жалбата е неоснователна.

В Решение № 60260 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 490/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, се разяснява, че едно лице може да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение както по собствена инициатива, така и по инициатива на длъжника или на кредитора по задължението. В случая когато това става по инициатива на длъжника или на кредитора по задължението, което се обезпечава, от значение за съгласието на лицето да стане поръчител са вътрешните отношения между него и длъжника, съответно кредитора. Независимо от това, по чия инициатива лицето дава съгласие да бъде поръчител, чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог посочва, че страни по договора за поръчителство са кредиторът и поръчителят. Длъжникът не става страна по този договор, дори и в случаите, когато третото лице се е съгласило да поръчителства по негова инициатива. Самият договор, по силата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог, следва да бъде сключен в писмена форма.

5

Разпоредбата е императивна и не може да бъде дерогирана по съгласие на страните по договора, поради което се касае за форма за действителност.

Писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен /отделен/ документ, така и в случаите, когато той е инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен договорът за поръчителство, не е достатъчно в другия документ, в който договорът е инкорпориран, да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки, ако има такива, за отношенията между страните.