Решение № 10130 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10130 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110138128 по описа за 2023 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1 КТ , по чл. 128,т.2 КТ ,по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128 ,т.2 КТ , по чл.224,ал.1 КТ, п о чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ , по чл.213,ал.2 КТ и претенции за законни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба пълномощникът на ищеца Н. Г. М. твърди, че връчената му на 09.06.2023г. заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ Х"ЕООД, с която е уволнен дисциплинарно от длъжността „технически ръководител на обект”, е незаконосъобразна по следните причини: издаването и връчването на уволнителната заповед след прекратяването на трудовото правоотношение между страните , което според ищеца е станало на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ като правна последица от отправеното от него на 01.06.2023г. по електронен път уведомление за прекратяване на трудовия договор поради неплащане от ответника на трудовото възнажраждение на ищеца за месец април 2023г. , и неосъществяване на посоченото в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение , доколкото неявявяването на ищеца на работа през периода 1518.05.2023г. се дължи на изричната устна забрана за това от управителя на ответното дружество , заявена при среща на 12.05.2023г. между него и ищеца, той да продължи да работи в дружеството , придружена с искане да върне предоставените му работни инструменти и работно облекло , което той изпълнил още същия ден , за което е съставен и съответния приемо-предавателен протокол. Според ищеца в конкретния случай е налице недопускане до работа от работодателя му през периода 15-31.05.2023г. , за което му се полага обезщетение по чл.213,ал.2 КТ. Посочва се , че ответникът не платил на ищеца и 1 трудовото възнаграждение за месеците октомври 2022г. и април и май 2023г. , както и обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 38 работни дни, поради което му дължи тези вземания заедно със съответните мораторни лихви.

Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповедта за дисциплинарното му уволнение (чл.344,ал.1,т.1 КТ) и да осъди ответното дружество да му заплати следните суми:

- обезщетение за недопускане до работа през периода 15-31.05.2023г. в размер на 3 892лв (чл.224,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;

- платеното от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ в размер на 7 136 лв

(чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;

- трудово възнаграждение за периода 01-30.04.2023г. в размер на 7 136 лв (чл.128,,т.2 КТ), заедно с мораторната лихва върху това трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023г. до 07.07.2023г. в размер на 83,51 лв(чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка чл.128,,т.2 КТ), заедно със законната лихва върху това трудово възваграждение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;

- трудово възнаграждение за периода 01-12.05.2023г. в размер на 2 594 лв (чл.128,,т.2 КТ), заедно със законната лихва върху това трудово възваграждение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане;

- мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за периода 01-31.10.2022г. от 3 399 лв , начислена за периода от 01.12.2022г. до 07.07.2023г. в размер на 231,86 лв(чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка чл.128,,т.2 КТ), и

- обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 38 работни дни в размер на 1 984 лв (чл.224,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба– 07.07.2023г. до окончателното плащане.

С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на 24.04.2024г, е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК съдебното производство в частта му относно иска по чл.128,т.2 КТ за трудово възнаграждение за периода 01-31.10.2022г. в размер на 3 399 лв и относно иска по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за размера му НАД 1984 лв до пълния първоначално предявен размер от 12 325 лв поради оттеглянето на тези искове в посочените части , заявено от ищеца в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

С определение № 24493/12.07.2023г. е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищеца с исковата молба искане по чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете. Като необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство ищецът и пълномощникът му поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 24.04.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за 2 уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и в представеното на 30.04.2024г. писмено становище от адвоката на ищеца.

Ответникът – "НОУБЪЛ Х"ЕООД оспорва изцяло по основание и по размер предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 13.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като е налице посоченото в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение : неявяване на ищеца на работа през периода 15-18.05.2023г. на строителния обект , за който отговарял , находящ се в град София, *** част” , район „Овча купел”, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, за което е съставен констативен протокол. Според ответната страна ищецът отказал да се явява на работа след влошаване на отношенията между него и управителя на ответното дружество , когато били констатирани многобройни недостатъци в строежите на предходни два обекта „Азалия „ и „Гардения” , за които ищецът отговарял. Посочва се , че преди дисциплинарното уволнение на ищеца е била изпълнена процедурата по чл.193 , ал.1 КТ , като на ищеца била изпратена покана по чл.193,ал.1 КТ чрез писмо с обратна разписка , което той получил на 29.05.2023г. , а на 02.06.2023г. изпратил писмени обяснения. Обосновава се становище , според което изпратеното от ищеца електронно уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.06.2023г. на основание чл.327, ал.1,т.2 КТ не е породило правно действие , тъй като е отправено след извършване на дисциплинарното нарушение на ищеца (неявяване на работа през периода 15-18.05.2023г.) и представлява злоупотреба с правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1, т.2 КТ. Оспорва се осъдителния иск по чл.128, т.2 КТ за плащане на трудово възнаграждение за месец октомври 2022г., като се твърди , че през периода 03-14.10.2022г. ищецът е ползвал неплатен отпуск , който му е бил разрешен въз основа на негова молба от 26.09.2022г. , а заплатата на ищеца за останалата част от този месец му е платена , което е отразено в съответния фиш.

Оспорва се и осъдителния иск по чл.224,ал.1 КТ , като се отбелязва , че на ищеца се полага обезщетение само за 8 работни дни за 2023г. , с което ответникът е изършил прихващане на насрещното задължение на ищеца за обезщетение по чл.221,ал.2 КТ. Оспорва се и осъдителния иск по чл.213,ал.2 КТ , като се посова , че не е налице недопускане до работа на ищеца , защото той не се е явявал на обекта , за който отговаря , след 12.05.2023г. , което е установено освен с констастивен протокол и от видеозаписите от охранителните камери на този обект.

С отговора на исковата молба е предявено и възражение за прихващане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения , обезщетения и лихви, ако такива му бъдат присъдени, с дължимото от него обезщетение по чл.221,ал.2 КТ поради дисциплинарното му уволнение в размер на една брутна заплата от 7 136 лв, и със задължението му, представляващо ограничена имуществена отговорност в размер на 20 020 лв, за ангажиране на която е предявено заявление по чл.410 ГПК , по което е образувано ч.гр.д. № 35820/2023г. по описа на СРС, 60 състав.

С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответника с 3 отговора на исковата молба искане за спиране на настоящото съдебно производство на осонвание чл.229,ал.1, т. 4 ГПК до приключване на заповедното ч.гр.д. № 35820/2023г. по описа на СРС, 60 състав , тъй като с вземането, което е предмет на това съдебно производство, не може да се осъществи прихващане с претендираните от ищеца трудови вземания по настоящото дело , доколкото за това се изисква изричното му съгласие с оглед чл.272, ал1 , изр.1 КТ , а чл.272,ал.1, т.6 КТ , на която се позовава ответникът , е неприложима в конкретния случай , тъй като не се касае за хипотезата на чл.210,ал.4 КТ (неоспорване от работника на издадената заповед по чл.210,ал.3 КТ за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност) , а за хипотезата на чл.210,ал.5 КТ (ангажиране на ограничена имуществена отговорност на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 24.04.2024г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността на исковете са посочени и в представената на 02.05.2024г. писмена защита от адвоката на ответника.

Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 КТ и по чл.128,т.2 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред.

В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 194525/07.07.2023г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото четири от тях (главните искове по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск , по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платеното от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ и по чл.213,ал.2 КТ за обезщетение за недопускане до работа , както и акцесорните искове по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128,т.2 КТ за мораторните лихви) не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.

Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :

Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед основанията за неговата незаконност , изрично посочени от ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в 4 гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се определят от конкретните аргументи , наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъоб-разността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба ,нито по-късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214,ал.1 ГПК, не следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение.