Решение № 2762 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2762 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100504753 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 881/19.01.2023 г. по гр.д .№ 32 934/2022 г. по описа на СРС, 40 с-в, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Н. М. срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1066618/21.09.2021 г. е нищожен.

Подадена е въззивна жалба от 28.02.2023 г. от ответника „Ф.Б.“ ЕООД против решението. Излага във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че възнаграждението по договора за поръчителство с Ф.Б. следва да се включи в ГПР съгласно договора за кредит, понеже правоотношението между поръчителя и кредитополучателя е отделно и самостоятелно, а и поръчителят Ф.Б. не е свързан с кредитодателя. Сочи, че кредитополучателят е имал възможност да избере за поръчител физическо лице, но е избрал Ф.Б.. Сочи и че на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация. Моли решението да бъде отменено, а искът за прогласяване на нищожност на договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г. да бъде отхвърлен.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Н. М., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Поддържа се, че ГПР включва всички разходи по кредита, вкл. и разходите за допълнителни услуги, каквато е тази по договора за поръчителство. Сочи, че в процесния договор ГПР е посочен само като стойност, но не е дадена разбивка по компонентите, които го формират; при включване на възнаграждението за поръчител в 1

ГПР по договора за кредит то неговата стойност би надхвърлила 50 процента. В тази връзка се твърди нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, поради което на осн. чл. 22 ЗПК договорът е нищожен, както е приел и районният съд. Излага, че клаузата относно ГПР по договор за потребителски кредит е част от същественото съдържание на договора.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявен е главен иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г. по доводи, че: погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, понеже в него не са посочени компонентите на задължението; че ГПР посочено в договора в размер на 49,66 процента е обозначено единствено като абсолютна стойност без разграничаване на компонентите на задължението и точната методика на изчисляването му, поради което липсвало посочен ГПР в договора за кредит; не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, понеже в ГПР следвало да се включи като разход възнаграждението за поръчител по договор за гаранция с Ф.Б. на стойност почти колкото отпусната сума, при което ГПР би било над размера по чл. 19, ал. 4 ЗЗП; че годишният лихвен процент от 35 процента не е ясно уговорен в договора – не е посочено дали е фиксирана или плаваща лихвата, поради което договорът е нищожен.

Предявен е и евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.

5 от процесния договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г., според която кредитът се обезпечава с поръчителство от Ф.Б.. Той не е разгледан по същество поради ненастъпване на процесуалното условие за това.

Решаващите мотиви на районния съд за уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора са съсредоточени около размера на ГПР и дали в ГПР следва да се включи възнаграждението за поръчител. Във въззивната жалба се съдържат доводи единствено относно тези въпроси, като СГС е ограничен от посоченото в жалбата.

Страните не спорят, че между тях е възникнало облигационно отношение, като въззивникът и ответник „Ф.Б.“ ЕООД е отпуснал на въззиваемия и ищец И. Н. М. по договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г. сумата от 3 500 лв. Не е спорно и че договорът е сключен от разстояние, като ищецът /сега въззиваем/ е приел и се е съгласил с условията по договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г. и ОУ към него. Не е спорно и че преди сключване на договора на потребителя е предоставена преддоговорна информация, както и Стандартен европейски формуляр. Не е спорно, а и се установява, че с цел предоставяне на обезпечение по договора за кредит – поръчител, кредитополучателят е сключил с Ф.Б. на 21.09.2021 г. договор за гаранция/поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да предостави гаранция по договора за кредит, срещу което е дължимо възнаграждение от 3 465 лв.

Ответникът кредитодател оспорва исковете. Излага, че на потребителя е предоставена преддоговорна информация. Условията по договора са индивидуално уговорени, а клаузите на договора – валидни. Също така за потребителя е 2 съществувала възможност да предостави поръчителство от физическо лице.

Правоотношението по договора за поръчителство е отделно от договора за кредит, а поръчител е отделен и несвързан с кредитодателя гарант - дружество от Малта. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е посочен в договора и в ОУ и е фиксиран.

Процесният договор за кредит № 1066618/21.09.2021 г. е сключен на 21.09.2021 г. или при действието на ЗПК /ред. бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Според договора за потребителски кредит е отпуснат кредит в размер на 3 500 лв. Според договора и погасителния план кредитът се издължава на 18 бр. вноски, като първата падежна дата е 21.10.2021 г., а падежът на последната вноска е 15.03.2023 г. Съгласно чл. 3, б. „б“ от договора възнаградителната лихва е уговорена в размер на 35 процента, непосочено на каква база. Посочен е размерът на лихвата като стойност – от 1 225 лв. Според първата стр. от ОУ възнаградителната лихва е „непроменена през целия срок на договора“.

В чл. 4 от договора е уговорено, че ГПР е в размер на 49,66 процента, като в него се включват разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочено е, че общият разход по кредита включва възнаградителната лихва по кредита.

Според чл. 5 от договора за кредит кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ф.Б.. С одобряването от дружеството кредитодател на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката за обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Според клаузата на договора със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора.

Договорът за гаранция е сключен между кредитополучателя и гаранта Ф.Б. на същата дата като договора за кредит и вноските за издължаване на възнаграждението за поръчител съвпадат с вноските по договора за кредит. Отпусната сума по договора за кредит е 3 500 лв., а възнаграждението за поръчителство, дължимо от кредитополучателя, е от 3 465 лв.

Според договора за поръчителство т. 1,3 клиент е потребител, който е сключил с кредитодателя договоро за кредит. Посочено е и че до сключването на договора за поръчителство клиентът се счита за потенциален клиент.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на 3 задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съвкупният анализ на договора за кредит и договора за поръчителство, както и на ОУ по договора за кредит води до извода, че в случая разходите за възнаграждение на поръчителя по договор за гаранция с Ф.Б. следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит.

Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница.

Предоставянето на поръчителство от гаранта Ф.Б. по формално отделен договор за гаранция представлява допълнителна услуга във връзка с договора за кредит, която е пряко свързана с договора за кредит и в случая е задължително условие за получаване на кредита.

Както беше посочено по-горе, то договорът за гаранция е сключен между кредитополучателя и гаранта Ф.Б. на същата дата като договора за кредит; вноските за издължаване на възнаграждението за поръчител съвпадат с вноските по договора за кредит.

Също така според чл. 5 от договора за кредит предоставянето на обезпечение чрез поръчител е задължително условие за отпускане на кредита – без него не би било конституирано правоотношение по отпускане на заем. Изрично е посочено в чл. 5 от договора за кредит, че поръчителството е с Ф.Б., а в договора за гаранция пък е разписано, че гарантът Ф.Б. обезпечава договори за кредит изключително с кредитодател „Ф.Б.“ ЕООД. По този начин тези две дружества макар и да се твърди, че не са свързани, извършват професионална дейност, като Ф.Б. обезпечава срещу заплащане като поръчител дълга на кредитополучателите, на които „Ф.Б.“ ЕООД отпуска заеми.

В чл. 5 от договора за кредит е посочено изрично, че „със сключването“ на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е избрал посочения от кредитора предварително одобрен поръчител, а именно Ф.Б.. По този начин формално посоченото в договора за кредит, че кредитополучателят разполага с право на избор и има възможност да посочи и поръчител физическо лице не променя извода за свързаността на двата договора, като сключването на договор за поръчителство с посоченото от кредитора лице е условие за отпускане на заема. За разлика от евентуалния поръчител физическо лице, посочен от кредитоискателя, за който поръчител не са посочени и условия, на които следва да отговора, за да бъде одобрен от кредитора, то поръчителят Ф.Б. е винаги и предварително одобрен. Също така при отпуснат кредит с поръчителство от Ф.Б. какъвто е процесният е ирелевантно дали е било възможно да се предостави поръчителство от физическо лице. В случая е сключен договор при обезпечение гарант Ф.Б..