Решение № 2 от 03.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Горна Оряховица, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова

Гражданско дело № 20214120101743 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление : град София, ул. «Хенрик Ибсен» № 15, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Л. Д., чрез процесуален представител: юрисконсулт В. Ц., твърди в исковата си молба, че на 16.05.2013г. между “Райфайзенбанк (България)” ЕАД кредитодател и В. Г. Г. - кредитополучател е сключен рамков договор № *** за издаване и ползване на национална кредитна карта “РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg”, като по силата на договора Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лева, който може да бъде използван чрез кредитна карта. Твърди, че Банката е изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта. Заявява, че кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в резултат на което за същия е възникнало задължението да ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването им договорна възнаградителна лихва, съгласно годишен лихвен процент, посочен в договора. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 22.08.2016г. Посочва също, че в чл.124 от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 3 години, а в чл.125 от същия е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при 1 кумулативното наличие на следните условия: кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана. Заявява, че в процесния случай описаните в предходното изречение условия са били налице, поради което крайният срок на договора е настъпил на 15.05.2019г.

Твърди, че кредитодателят “Райфайзенбанк (България)” ЕАД прехвърля на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземането си по горецитирания договор за кредит по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020г. Посочва, че по силата на договора и на основание чл.99,ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищецът. Заявява, че размерът и основанието на прехвърленото вземане е индивидуализиран в Приложение 1А от 02.04.2020 г., а с оглед задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът “Райфайзенбанк (България)” ЕАД упълномощава цесионера “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведоми длъжника В. Г. за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Сочи че ищецът, в качеството на пълномощник, изпраща препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, но длъжникът не е открит и пратката се е върнала в цялост при ищеца, оформена като „непотърсено". Поради това, с настоящата искова молба представя и моли съда да връчи при размяната на книжа по чл.131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, изготвено от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията, на ответника ще бъде най-късният момент, в който същият ще бъде уведомен за цесията. Заявява, че след датата на цесията и предвид изпадането на длъжника в забава още на 22.08.2016 г., за ищеца е възникнало право на основание чл.86 ЗЗД да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва върху прехвърлената главница, възлизаща на 41,20 лв. за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г. Посочва, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер и кредитор, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление на основание чл.410 ГПК, по образуваното ч. гр. д. № 928/2021г. по описа на ГОPC е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и поради тази причина съдът е дал указания на заявителя да предяви иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. Г. Г. дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата по рамков договор № *** за издаване и ползване на национална кредитна карта “РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg.” от 16.05.2013г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 928/2021г. по описа на ГОPC, а именно:

500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 539,52 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 22.08.2016 г. до 15.05.2019 г.; 41,20 лв. - обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г. Претендира и направените в 2 настоящото и в заповедното производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени молби чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. Ц., с които моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата В. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Л., ул.

***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор.

В предоставения й едномесечен срок, по делото депозира писмен отговор на исковата молба адв. Й. М. от ВТАК, назначена за особен процесуален представител на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Счита, че предявените искове са процесуално допустими, но по същество - неоснователни. Счита, че към приложения договор следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, както и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, тъй като ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на тези актове, съответно - сключеният договор подлежи на проверка за неговата действителност, съобразно изискванията на разпоредбите на ЗПК. В тази връзка счита, че сключеният договор е нищожен поради нарушение на принципа на справедливост, на добросъвестност и на добрите нрави. Счита за видимо, че същият е изписан с изключително малък по размер шрифт и малко междуредие, което прави прочитането му крайно трудно, а от там и разбирането на смисъла клаузите. Поради това, независимо от това, че към момента на сключване на договора е нямало законово изискване за размер на шрифта, страните би следвало да действат добросъвестно и да не нарушават добрите нрави, сключвайки договори. Счита, че в случая са нарушени принципите на справедливостта, добросъвестността и морала в гражданските правоотношения, доколкото ответникът не е била наясно какви права и задължения има съгласно сключения договор, тъй като шрифтът му е с дребен размер и трудно четим. На следващо място, счита, че договорът е нищожен и доколкото не съдържа по ясен и разбираем за ответника-потребител подробна информация за размера на задължението, условията за усвояването му, подновяването на договора, лихвения процент, годишния процент и разходите, условията за издължаване, погасителен план и други. Посочва, че по този начин е налице неизпълнение на изискванията на чл.11,ал.1,т.2,т.7, т.9-12, т.15, т.16 и т.18 ЗПК, което води до нищожност на сключения договор съгл. чл.22 ЗПК.

От друга страна, твърди, че клаузите по сключения договор не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,ал.2 ЗЗП. В тази връзка счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като потребителят не би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора - по арг. от чл.143,т.19 ЗЗП. Твърди, че в сключения договор клаузите на чл.20, чл.21, чл.26, чл.29, чл.32, чл.36, чл.37, чл.99, чл.100 не са уговорени по прозрачен начин, поради което ответникът не би могъл да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на договора; в 3 посочените клаузи е уговорено да се начисляват лихви и такси, но за тях не е посочен техният размер или начинът на формирането му. Счита за неравноправна, на основание чл.143,т.19 ЗПП, и клаузата на чл.40 от договора за дължимата лихва при обявена предсрочна изискуемост, доколкото нейният размер е обвързан с размера на годишната лихва по чл.26, определяем по чл.20 от договора, като това се отнася и за чл.99 и чл.100 от договора. Счита, че посочените по-горе клаузи са неравноправни и на основание чл.143,ал.2, т.5 и т.12 ЗПП, доколкото потребителят е задължен да заплати необосновано високо обезщетение за забава и по този начин се позволява на търговеца едностранно да промени характера на услугата. Счита, че разпоредбите на чл.40 от договора, според която „при настъпване на предсрочна изискуемост лихвата по чл.26 се увеличава с 8 пункта на годишна база", и чл.26 от договора, където е уредено задължението за картодържателя да „заплаща годишна лихва в размер па 18.5%“, са неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 ЗПП и чл.143,ал.2,т.5 ЗПП. Заявява, че в нарушение на принципа за добросъвестност те създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като го задължават да заплати необосновано високо обезщетение за забава. Смята, че е нищожна поради неравноправност на основание чл.143,ал.2,т.9 ЗЗП (към момента на сключване на договора - чл.143,т.8 ЗЗП, преди изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г.), клаузата по чл.125 от договора за продължаване на срока му, според която срокът на договора се подновява автоматично за нов период, ако „картодържателят не е уведомил Банката, че не желае картата да му бъде подновена“.

Заявява, че в случая въобще не е предвиден срок, в който картодържателят да заяви, че не желае срокът на договора да се продължи, а по този начин правата на потребителя са нарушени, доколкото договорът бива продължен автоматично, без да му е определен срок, в който да заяви, че не желае. Сочи, че след като клаузата на чл.125 от договора е нищожна, то и срокът му не е продължен с три години, а е изтекъл още на 16.05.2016 г., доколкото договорът е сключен на 16.05.2013 г. В тази връзка и предвид представените документи, счита, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като заявлението е подадено на 17.05.2021 г.

Заявява, че на ответника не е съобщено за извършената цесия, тъй като липсват данни писменото уведомление да е надлежно връчено и на основание чл.99,ал.4 ЗЗД сключеният договор за прехвърляне на вземането не поражда действие спрямо ответника.

С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание, ответницата не се явява. Особеният процесуален представител – адв.

Й. М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Излага съображения в писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения рамков договор № *** за издаване и ползване на национална кредитна карта “РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg”, сключен на 16.05.2013г. между 4

,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София - кредитор и В. Г. Г. - картодържател, посочената банка се е задължила да открие на потребителя банкова сметка в български лева с IBAN: *** и да й издаде национална кредитна карта “РайКАРТ/РайКАРТ + Dir.bg” с ПИН на името на картодържател, както и е одобрила първоначален кредитен лимит на картодържателя в размер на 500 лв., който може да бъде използван само посредством картата, при годишна лихва в размер на 18,50%, при условията и по начина, визирани в договора, за срок на договора и за ползване на кредитния лимит - три години.