Определение № 369 от 05.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000501 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Х. У. ЕГН **********, представлявана от адв. Р. М. със съдебен адрес гр. С., ул. Т. у. № **, офис **.* против определение № 278 от 22.07.2026г., постановено по т.д. № 8 по описа за 2025г. на ОС Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски в производството. Според жалбоподателят атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като липсват мотиви на съда защо приема, че ищеца разполага с възможност да заплати държавна такса в размер на 613.55 евро. Като твърди, че констатираната като налична сума от 1306 евро не представлява депозит, а отразява моментно състояние по банковата сметка на ищеца след превод на работна заплата, както и че реализираното от него трудово възнаграждение е равностойно на минималната работна заплата, а това реализирано от съпругата му надвишава минималния размер с 9.80 евро и най – сетне, че притежаваните леки автомобили са на 28 и 15 години, жалбоподателят настоява съда да отмени ожалваното определение и да го освободи от заплащане на държавна такса и разноски, с което ще му осигури ефективно осъществяване на правото на достъп до съд по смисъла на чл. 56 от 1

Конституцията, при съобразяване на чл.6, §1 от ЕКПЧ.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пазарджик с вх. № 9035 на 10.08.2026г., като е изпратена по пощата с клеймо с дата на изпращане 07.08.2026г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 04.08.2026г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С обжалваният съдебен акт е оставена без уважение молба на В. Х. У.

ЕГН **********, с която е поискал да бъде признато, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски по т.д. № 8/25г. на ПзОС. Мотив да стори това първоинстанционният съд е намерил като е приел, че ищеца разполага с налични парични средства по банковите сметки, както и че същия е в млада трудоспособна възраст и реализира редовен месечен доход, който сумиран с този, получаван от съпругата му е в размер на 1250.20 евро, което съпоставено с липсата на други кредитни задължения и такива по заплащане на наем, предвид безвъзмездното ползване на жилище на родителите му, налага извод за реална възможност за заплащане на дължимата държавна такса от 613.55 евро.

В приложената към исковата молба пред първоинстанционния съд декларация В. Х. У., уточнена и след указания на съда е посочил, че е женен, в добро здравословно състояние, не притежава недвижими имоти, като заедно със съпругата си и малолетното си дете живеят в жилище на родителите на декларатора, което ползват безвъзмездно; не упражняват търговска дейност; съпрузите притежават два леки автомобила Нисан и Хюндай с година на производство 1998г. и 2011г.; не притежават парични влогове, нито дялове и акции в търговски дружества; декларатора реализира месечен доход от 1077 лв., съответно съпругата му 1100 лв.. Декларирал е задължение за издръжка по отношение на едно малолетно седем годишно дете и предстоящо аналогично 2 задължение към друг низходящ, тъй като съпругата му е бременна.

При тези данни, потвърдени и от служебно изисканите от съда справки следва да се приеме, че ищеца не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 613.55 евро, която сума е равностойна на половината от месечния семеен доход и заплащането й би затруднило изпълнението на приоритетното задължение за издръжка на семейството в т.ч. и на малолетното седем годишно дете. От значение за тази преценка е обстоятелството, че всеки от работещите членове на семейството реализира доход около минималната за страната заплата, а наличните парични средства по банковата сметка на ищеца от 1250.20 евро са в резултат на получена месечна работна заплата и ще послужат за издръжка на семейството.

Не без значение е и обстоятелството, че съпрузите не притежават недвижими имоти, акции и дялове, нито осъществяват търговска дейност, от която да реализират допълнителен доход, а притежаваното от тях имущество се свежда до МПС-та, които са очевидно не са на значителна стойност. От значение за преценка материалните възможности на ищеца е и обстоятелството, че за същия предстои приоритетно задължение по осигуряване на издръжка на още едно малолетно дете, което би създало затруднения при заплащането и на дължимите разноски по делото. С освобождаване от внос на дължимата държавна такса и разноски по производството ще се гарантира правото на достъп до съд на ищеца по смисъла на чл. 56 от Конституцията на Република България и ще се спазят изискванията на чл. 6, §1 от ЕКПЧ.

Не до същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като несъобразен със закона, следва да се отменен, а искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски удовлетворено.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 278 от 22.07.2026г., постановено по т.д. № 8 по описа за 2025г. на ОС Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на В. Х. У. ЕГН ********** за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски в производството КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

3

ОСВОБОЖДАВА В. Х. У. ЕГН ********** от внасяне на държавна такса и разноски по т.д. № 8/2025г. по описа на ОС Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4