Решение № 188 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230103161 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото дружество, предявявайки искови претенции срещу ответника и като въвежда подробни твърдения за дължимостта на вземанията си сочи, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка, с което се предявяват исковете.

Твърди се, че на 10.12.2019 година длъжникът Д. С. С. е сключил Договор за потребителски кредит № 378806 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 52 лева /вноска с неустойка/ в срок до 10.08.2020 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %. С договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания /цесия/ от 13.01.2022 година „Сити кеш“ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяването на кредита. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1198 по описа на РС - Сливен за 2025 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума в общ размер от 560,11 лева, формирана както следва:

Главница в размер на 200 лева;

Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 27,13 лева за периода от 10.12.2019 година до 10.08.2020 година;

Законна лихва за забава върху главницата в размер на 71,93 лева за периода от 10.08.2020 година до 29.01.2025 година;

Неплатени дължими такси в размер на 176,18 лева, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД;

Неустойка в размер на 84,87 лева, дължима съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит,

Както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират производство. се разноските по заповедното и по настоящото

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран отговор, в който се излагат възражения и се изразява становище, касаещо недопустимост и неоснователност на предявените искови претенции.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но е представено писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от назначеният му особен представител, който моли за постановяване на 2 решение, съобразно наведените възражения и събраният по делото доказателствен материал.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2019 година длъжникът Д. С. С. е сключил Договор за потребителски кредит № 378806 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне на 8 броя вноски по 52 лева /вноска с неустойка/ в срок до 10.08.2020 година когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор за потребителски кредит № 378806 е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е 48,12%, а фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%.

В чл. 6.1 от Договор за потребителски кредит № 378806 от 10.12.2019 година е посочено, че заемателят се задължава, в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. (1) от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като при неизпълнение, съгласно чл. 6.2 от Договора, дължи неустойка в размер на 175.51 лева, която се начислява автоматично от заемодателя.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 година „Сити кеш“ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със съобщение на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищцовото дружество “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 10.02.2025 година пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Д. С.

С. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 378806 и Договор 3 за цесия от 13.01.2022 година.

Въз основа на заявлението по ЧГД № 1198 по описа на СлРС за 2025 година е издадена заповед № 839/11.03.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 200.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 378806, сключен на 10.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението 10.02.2025 година до окончателно изплащане на сумата; за сумата от 176.18 лева, представляваща неплатени дължими такси; за сумата от 84.87 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за потребителски кредит № 378806; за сумата от 27.13 лева, представляваща договорна лихва начислена за периода от 10.12.2019 година до 10.08.2020 година; и за сумата от 71.93 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 10.08.2020 година до 29.01.2025 година.

Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.

Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 05.06.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.

124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни само до размер на сумата 200.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 378806, сключен на 10.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението 10.02.2025 година до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед № 839/11.03.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1198 по описа на СлРС за 2025 година до който следва да се уважат.

4

В останалата част, касаеща искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 176.18 лева, представляваща неплатени дължими такси; за сумата от 84.87 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договора за потребителски кредит № 378806; за сумата от 27.13 лева, представляваща договорна лихва начислена за периода от 10.12.2019 година до 10.08.2020 година; и за сумата от 71.93 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 10.08.2020 година до 29.01.2025 година, за които е издадена заповед № 839/11.03.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1198 по описа на СлРС за 2025 година са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят предвид следните съображения:

Ответникът е въвел възражения по отношение валидността на обвързващото страните правоотношение, който са основателни.

В конкретния случай ищецът следва да докаже наличието на материално правните предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: Договор за потребителски кредит № 378806, по който е предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и падежа на същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните правила, което не е сторил.

В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор за потребителски кредит № 378806 е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е 48,12%, а фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%. , които стойности, посочени сумарно, без предоставяне на допълнителната и изискуема по закон информация, относно начина на формиране на тези стойности, противоречат на чл. 11, ал. (1), т. 9, т. 9а и т.10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Освен това извън размера на годишният процент на разходите, заемателят е посочил допълнително задължение за заплащане на неустойка, с която клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вследствие на което сумарно определеният ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

В чл. 6.1 от Договор за потребителски кредит № 378806/ 10.12.2019 година е посочено, че заемателят се задължава, в срок от три дни, считано от 5 усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. (1) от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като при неизпълнение, съгласно чл. 6.2 от Договора, дължи неустойка в размер на 164,01 лева, която се начислява автоматично от заемодателя.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 175.51 при неизпълнение на задължението по чл. 6.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, пресъздадена в ЗПК, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.