Решение № 10450 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10450 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110147042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адв. Р., срещу „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл.

228 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 251,06 евро (491,03 лв.) - главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент № 504375047/03.07.2015 г. за период от 23.09.2024 г. до 22.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2025 г. до изплащане на вземането; 13,44 евро (26,29 лв.), представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за период от 25.11.2024 г. до 17.06.2025 г.; 7,61 евро (14,88 лв.), представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на договора (в размер на 178,95 евро) за период от 15.01.2025 г. до 17.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2025г. по ч.гр.д. № 36332/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и ответника е бил сключен Договор за използване на електронни съобщителни услуги № 504375047 от 03.07.2015 г. със системен партиден номер М4625639, към който за отделните мобилни услуги или пакет от услуги били сключени приложения № 1 и № 2, както и анекси, по силата на които били предоставени следните услуги: за номера ***********, ******, 1

*********** и ********** – активирани с планове М клас XS със стандартна месечна такса 8 лв. без ДДС и промоционална такса 5,28 лв. без ДДС; за номера **********, ********* и *********** – активирани с планове М клас S със стандартна месечна такса 11 лв. без ДДС и промоционална такса 8,14 лв. без ДДС; за номера ********** и ******* – активирани с планове М клас М със стандартна месечна такса 15 лв. без ДДС и промоционална такса 10,20 лв. без ДДС, като в приложение № 2 към Анекса били посочени и номера ******** и ******, които също били предоставяни с план А1 М клас М; интернет услуги 101000234392, 101000979051 – активирани с планове офис интернет със стандартна месечна такса 7,90 лв. без ДДС, като за услуга 101000234392 било предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване Router TP-Link TL-WR740N WiFi, което абонатът следвало да върне при прекратяване на договора; номер ********* с план офис телефон S, номер ********* с план FAX, като за ползването на услугата на абоната е било предоставено за временно ползване оборудване Бокс офис, което следвало да бъде върнато при прекратяване на договора; номер ******* – с план А1 М клас М++ с месечна такса 9,30 лв. без ДДС. Поддържа, че през 2022 г. месечните такси били актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 г. с 3,3%, през 2023 г. – с 15,3% за такси под 25 лв. и с 2 лв. без ДДС за такси над 25 лв., а през 2024 г. – с 9,5%, като индексацията на месечните такси била извършена на основание т.23.2 от Общите условия. Твърди, че абонатът не изпълнил задължението си за заплащане стойността на предоставените му по договора услуги – месечни абонаментни такси и потребление, освен това не върнал предоставеното му по договора за временно ползване оборудване – Бокс офис и Router TP-Link TLWR740N WiFi, с което нарушил т.5.4 от Приложение № 1 от 12.12.2017 г., за неизпълнение на което задължение била уговорена неустоечна клауза в т.6.3.2 на същото приложение. Поддържа, че договорът бил прекратен за част от описаните услуги считано от 18.11.2024 г. поради направен пренос към друг мобилен оператор, а за останалите в мрежата на А1 България услуги (т.54.15 от ОУ), интернет услуги 101000234392, 101000979051 и номера *********, *********, ******* – по молба на абоната считано от 14.12.2024 г. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 251,06 евро (491,03 лв.) - главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент № 504375047/03.07.2015 г. за период от 23.09.2024 г. до 22.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2025 г. до изплащане на вземането; 13,44 евро (26,29 лв.), представляваща мораторна лихва за период от 25.11.2024 г. до 17.06.2025 г.; 7,61 евро (14,88 лв.), представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на договора (в размер на 178,95 евро) за период от 15.01.2025 г. до 17.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2025г. по ч.гр.д. № 36332/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. А., е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че ищецът бил неизправна страна по договора, тъй като: 1/ в нарушение на п.2.2. от анексите не изпълнил неколкократно направена заявка/поръчка за предоставяне на телефонен апарат в рамките на договорения бюджет (отстъпка от цената) на стойност 511 лв. по първия анекс и 418 лв. по втория анекс; 2/ въпреки изрично писмено уведомяване, че действието на договора няма да бъде продължено след изтичане на срока му на 18.11.2024 г. ищецът продължил неоснователно да фактурира задължения на дружеството след тази дата; 3/ бокс-факс устройството било върнато на 30.07.2025 г. чрез пощенски оператор „Спиди“.

Не оспорва обстоятелствата, че: между страните по договора е бил сключен процесният договор за електронни съобщителни услуги от 03.07.2015 г.; на 14.11.2024 г. подал уведомление, че няма да поднови договора и желае прехвърляне към друг мобилен оператор на част от мобилните номера; към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е върнал бокс-офис устройството, предоставено му за ползване от ищеца; не е заплатил претендираните суми. Оспорва твърденията на ищеца, че: е ползвал мобилни услуги по договора за период след 18.11.2024 г. до 22.01.2025 г.; на 14.11.2024 г. подал едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора, което да е дало основание на ищеца да начислява такси за период до 21.01.2025 г.; към датата на подаване на исковата молба не е върнал бокс-факс устройството. Ето защо твърди, че не дължи претендираното вземане за такси на договорно основание, част от които фактурирани за период, следващ прекратяването на договора, а в условията на евентуалност – доколкото ищецът не изпълнил свое задължение за предоставяне на телефонен апарат в рамките на договорения бюджет. Отделно от това не дължи претендираната неустойка, тъй като е върнал на ищеца предоставеното бокс-факс устройство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора.

3

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.

В отношенията между страните не е спорно, че е сключен твърденият от ищеца договор и приложенията към него, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства и заключенията на допуснатите по делото СТЕ и ССчЕ.

Отделно от гореизложеното, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.01.2026 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 05.03.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: 1/ сключен между ищеца и ответника договор за използване на електронни съобщителни услуги от 03.07.2015 г., със съдържанието, посочено в исковата молба, в изпълнение на който на ответника са били предоставени описаните услуги до 18.11.2024 г., а също така му е било предоставено оборудване, което не е било върнато до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК; 2/ на 14.11.2024 г. ответникът подал уведомление, че няма да поднови договора и желае прехвърляне към друг мобилен оператор на част от мобилните номера; 3/ претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

Представените по делото договор за мобилни услуги и допълнителни споразумения, носят подписа на управителя на ответното дружество - Н.

Любомиров И.ов, като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.

Съгласно т.6.2 от договора за използване на електронни съобщителни услуги от м.07.2015 г., договорът е в сила докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, подписани към него.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между ищеца и ответника в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени договор и допълнителни споразумения, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т.

17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция 4 ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни потребления за посочените по - горе фиксирани номера.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че ответното дружество „АКОРД ТРЕЙД“ ЕООД е регистрирано в системите на мобилния оператор с ЕИК 201430971 и клиентски идентификационен номер (ID) 504375047. В системата на оператора е налична информация за сключен между страните договор с № М4625639, свързан с партида № 106359603. Партидата е създадена на 02.07.2015 г. в 10:01:28 часа.