Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 22.11.2016, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2170/2016
Вид
Решение № 300
Подписан
22.11.2016
Състав
ВЕСЕЛИНА ТОДОРОВА СЕМКОВА, ЦВЕТАН ИЛИЕВ ЦВЕТКОВ, РОЗАЛИЯ КРАСИМИРОВА ШЕЙТАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78А · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 300 22.11.2016г. гр.Пловдив,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

ВЕСЕЛИНА

ПЕЧИЛКОВА в присъствието на секретаря Т.Х. и прокурора ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ като разгледа докладваното от член-съдията Печилкова ВНОХД №2170 по описа на ПОС за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХХІ НПК.

С Присъда №184/22.06.2016г. по НОХД

№980/2016г. по описа на Районен съд-Пловдив, VІІ н.с. подсъдимият А.Л.А. е признат за невинен и на осн. чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Направените по делото разноски в размер на 213,88 лева е постановено да останат за сметка на Държавата.

Против присъдата е депозиран протест от РП-Пловдив, ведно с допълнение към същия, с искане да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание не поддържа протеста.

В съдебно заседание подс. А. се явява лично и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Упълномощеният му защитник адв.К. също моли да бъде потвърден съдебният акт на контролираната инстанция.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в протеста оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

А.Л.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, ЕГН **********.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК /л.35 ДПво/, както и няма криминални прояви. Понастоящем има собствен бизнес. С жената, с която съжителства, имат едно дете /л.33 ДПво/. Същият е правоспособен водач на МПС от 1997г. /л.8 ДПво/ и като такъв е многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата / л.16-32 ДПво/

На 28.01.2016г. след 20.00 часа, приключил вече работния си ден, подс.А. започнал да употребява алкохол в офиса на управляваното от него търговско дружество „**

ООД заедно с приятеля си свид.Х.С.. Около 2.00 часа на 29.01.2016г., в следствие на изпития алкохол, подсъдимият се почувствал зле. Поради това, използвайки намиращ се в офиса мобилен телефон, чрез програмата „Вайбър” извикал служителя си свид.О. Б., за да прибере него и свид.С. в домовете им. Свид.Б. се отзовал веднага на обаждането на своя работодател, тъй като и друг път се било налагало в извънработно време, включително и през нощта, да превозва подсъдимия до избрано от него място. Обяснил на съпругата си свид.А. Б.А къде отива, след което потеглил със служебен автомобил към офиса. Пристигнал и паркирал до друг служебен лек автомобил - „Ауди” А8 с рег. №РВ **** КР, от който имал резервен ключ и който често управлявал в случаите, при които титулярният шофьор на подс.А. отсъствал. Качвайки се в офиса, видял подсъдимия в полузаспало състояние. Заедно със свид.С. го свалили и поставили на предната дясна седалка в „Ауди” А8 с рег. №РВ **** КР. Подсъдимият веднага заспал. На шофьорското място седнал свид.Б., а свид.С. – на задната седалка. При потеглянето подсъдимият помолил най-напред да откарат него до дома му, тъй като не се чувствал добре.

Докато пътували с управлявания от свид.Б. лек автомобил „Ауди” А8 с рег. №РВ **** КР по бул.Коматевско шосе, около №10 на същия, в посока север – юг поради движение с несъобразена с пътните зимни условия скорост /облачно време, температура около 9 градуса и влажност 68 %, съгласно справка от НИМ /л.43 СПво/ около 2.30 - 3.00 часа на 29.01.2016г. шофьорът изгубил контрол над МПС-то, в резултат на което то излязло от пътното платно и преустановило движението си в близост до изкоп, намиращ се непосредствено до булеварда. При разтърсването подс.А. се събудил, като на въпроса какво се е случило, му било обяснено, че са претърпели ПТП. След направени няколко опита да приведе лекия автомобил в движение и да го върне на пътното платно, свид.Б. разбрал, че МПС-то е заседнало върху бордюр и предвид голямата му маса няма възможност на собствен ход да излезе на пътя. Свид.С. предложил да отидат до автосалона му на бул.Карловско шосе и да вземат оттам автомобил с висока проходимост, с който да изтеглят закъсалия такъв. Свид.Б. се съгласил. Поради невъзможност да извикат такси, тъй като последният бил забравил мобилните си телефони в служебния автомобил, а батерията на мобилния телефон на свид.С. била изтощена, двамата потеглили пеша в посока Централна гара през Коматевския възел. Подс.А. останал сам в лекия автомобил, намирайки се в състояние на обикновено алкохолно опиянение – средна степен. По пътя двамата свидетели спрели случайно преминаващ таксиметров автомобил, който ги откарал до автосалон на бул.Карловско шосе. Там свид.С. установил, че не разполага с ключове, което наложило да се върнат отново в офиса на „** ООД, тъй като предполагал, че именно там е забравил същите. С неустановен по делото таксиметров автомобил, който спрели, се придвижили до сградата на търговското дружество, но и там не намерили ключовете. Свид.Б. взел служебния си автомобил и заедно със свид.С. отишли до дома на последния, взели ключове и отново се върнали до автосалона на бул.Карловско шосе. Намиращият се там високо проходим лек автомобил с неустановена марка и номер не успял да запали. Свид.Б. преценил, че е изминало твърде много време, поради което, след като откарал свид.С. до дома му, се върнал при претърпелия ПТП автомобил, но при последния не открил подс.А..

Малко по-късно свид.Б. организирал изтеглянето на лек автомобил „Ауди” А8 с рег. №РВ **** КР с помощта на платформа на Пътна помощ и превозването му до офиса на „** ООД. Там го чакал бащата на подсъдимия- свид.Л. А., който заплатил предоставената услуга, след което подробно бил осведомен относно случилото се.

Междувременно в близост до претърпелия ПТП лек автомобил преминал таксиметров автомобил, превозващ като клиент свид.Г. В.. След като спрели, последният и таксиметровият шофьор отишли до „Ауди”-то и установили, че същото било с включен двигател, като в него имало само един човек на шофьорското място. Свид.В. почукал на стъклото му, при което подс.А. свалил същото, като на въпроса на свид.В. нуждае ли се от помощ, включително и медицинска такава, подсъдимият отговорил, че е паднала батерията на телефона му и помолил да извика Бърза помощ. Свид.В. незабавно сигнализирал на тел.112 за станалото ПТП, след което си тръгнал с таксито поради липсата на друга възможност за оказване на помощ.

Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнал екип на І-во РУП при ОД на МВР – Пловдив в състав свид.П.А. и колегата му С.С.. Установили, че на шофьорското място в лек автомобил „Ауди” рег. № РВ **** КР, чийто двигател се намирал в работен режим, спяло лице, чиято самоличност по-късно била установена - А.Л.А.. Последният отворил очи, като на въпроса на свид. А. дали е добре, отговорил: „Няма проблеми, много съм пил.” Предвид обстоятелството, че подсъдимият се намирал във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол, както и с оглед настъпилото ПТП, бил извикан екип от сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив. Пристигнали младшите автоконтрольори свид.З.Т. и свид.П.П., които констатирали, че катастрофиралият лек автомобил е с изключен двигател, а на земята имало следи от маневриране. На свид.Т. направило впечатление, че намиращото се на шофьорското място лице спи, а свид.П. забелязал, че фаровете на МПС-то светили, а ключът му бил на стартера. Подс.А. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM – 0244, което отчело 1,78 на хиляда алкохол в издишания въздух. За констатираните нарушения на ЗДвП на подс.А. бил съставен АУАН, както и му бил връчен талон за медицинско изследване.

Съгласно заключението по изготвената химическа експертиза /л.19 ДПво/, опаковката на взетата кръвна проба от подс.А. отговаря на изискванията на Наредба №30, обв. в ДВ бр.63/2001г., като концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,68 на хиляда, установена по газхроматографския метод.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза /л.66-78 СПво/, по време на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен. Могъл е правилно да възприема факти и обстоятелства към инкриминираната дата и да дава достоверни обяснения за тях. С оглед физическото му и психично състояние на инкриминираната дата, може да има точни спомени за определени факти, а да не си спомня други такива или да има откъслечни спомени за тях.

Обосновано първостепенният съд е кредитирал като обективно и компетентно изготвени заключенията по горепосочените експертизи.

Така установената фактическа обстановка се установява въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния доказателствен материал:

І писмени доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл.283 НПК, както следва : свидетелство за управление на МПС, ведно с контролен талон, талон за медицинско изследване, протокол за ПТП, справка за съдимост, характеристична справка и справка от НИМ;

ІІ заключенията по назначените в хода на съдебното и досъдебното производство експертизи;

ІІІ гласни доказателствени средства, а именно : показанията на свидетелите Г. В., П.П., Х.С., З.Т., П.А., О. Б., дадени в хода на досъдебното производство, протоколите за разпитите на които са приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл.283 НПК с оглед проведената процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 НПК и одобреното съгласие, дадено от страните, да не се провежда разпит на посочените свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетелите, както и дадените в хода на съдебното следствие показания от страна на свидетелите А. Б.А и Л. А. и тези на на свид.О. Б. при допълнително проведения му разпит.

Отчитайки близката родствена връзка между свид.Л. А. и подсъдимия / баща-син/, служебната подчиненост на свид.Б. спрямо подсъдимия, както и приятелските отношения между свид.С. и подсъдимия, първоинстанционният съд напълно обосновано е счел, че показанията на тези свидетели следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото същите са изключително последователни и непротиворечиви относно случилото се на инкриминираната дата до момента на настъпване на ПТП-то, като същевременно липсват доказателствени източници, които дори да поставят под съмнение показанията им. Ето защо неоснователно се явява направеното в тази насока възражение в допълнението към протеста.

Макар от заключението по съдебно-психиатричната експертиза да се установява, че предвид обикновеното алкохолно опиване, в което подс.А. се е намирал към инкриминираната дата, същият може да има точни спомени за едни факти, а за други да няма такива, респ. да има откъслечни спомени, въззивната инстанция намира, че следва да се даде вяра на обясненията му. Действително същите и като средство за защита са насочени изцяло към облекчаване на процесуалното му положение с оглед оневиняване по повдигнатото му обвинение, но е необходимо да бъде отчетено, че те не само не са изолирани, а изцяло намират опора в доказателствената съвкупност.

Въз основа на горепосочените гласни доказателствени средства безспорен се явява изводът, че до момента на настъпване на инцидента на бул.Коматевско шосе в гр.Пловдив на 29.01.2016г., лекият автомобил „Ауди”

А8 с рег. №РВ **** КР е бил управляван от свид.Б..

След като свид.С. и свид.Б. са напуснали мястото на ПТП-то, при лекия автомобил е останал подсъдимият, който до този момент се е намирал на седалката вдясно от шофьорската. От наличните доказателства се установява, че малко по-късно свид.В., минаващ случайно с такси покрай катастрофиралото МПС, слизайки, за да окаже помощ, е установил, че последното е с работещ двигател, а на шофьорското място има човек. По искане на последния, свидетелят съобщава на телефон 112 за настъпилото ПТП на Коматевския възел до разкопките, след което е напуснал местопроизшествието.